Жените от историята и каузата за образование

Денят на народните будители

днес често свързваме с учителската професия. Учителите са тези, чиято задача е да преподават не само предметно знание, но и ключови умения и нагласи за успех в живота на учениците. Подобна роля са имали и книжовниците и просветителите, чиято памет честваме всяка година на първи ноември.

Паралелно с това за Деня на будителите обикновено се сещаме основно за мъже. Този факт и днешният празник ни провокираха да се разровим и да си припомним историите на 9 вдъхновяващи женибудителки. Голяма част от тях и… учителки. Каузата им е споделена, съдбите и животите им са преплетени, а примерът им цели да покаже, че революцията, обединеният националния дух и стремежът към образование не са дело на шепа избраници, а плод на целенасочените усилия и устрем на хора от всички обществени прослойки. И не е нужно портретът им да виси на показ в слънчеви кабинети и мрачни коридори, ликът им може и да не се вее на знамена или да се татуира на нечии гърди, може дори да няма място за тях в задължителната учебна програма. Делото им остава и може да е вдъхновение за всички нас днес.

Ако учителската професия ви вдъхновява и също вярвате в потенциала на всяко дете, сега е моментът да кандидатствате в Програмата на “Заедно в час”.

 

Мара Белчева

Мара Белчева (1868 - 1937) - Учител, милосърдна сестра, придворна дама, поетеса, преводач, редактор

Родена е в Севлиево в семейството на богат търговец и общественик. Завършва средното си образование в Търново, следва в девически колеж във Виена. Омъжва се за Христо Белчев през 1886 година. Семейното им щастие е кратко - Белчев е убит в опит за покушение срещу Стефан Стамболов през 1891 година. След това Мара Белчева заминава за Женева, където учи модерна литература. Поканена е и за придворна дама в двореца в свитата на майката на княз Фердинанд. В една майска вечер през 1903 г. роднина води Пенчо Славейков в дома на Мара Белчева. Двамата стават неразделни, което скандализира тогавашното общество. Пенчо Славейков я приобщава към кръга “Мисъл”, насърчава я да пише стихове и да се занимава с художествен превод. Мара е и редактор на поета. По време на Междусъюзническата война през 1913 г. е милосърдна сестра и учителка в Първа девическа гимназия в София.

Влада Карастоянова

Влада Карастоянова (1889 - 1971) - Учител, журналист, преводач, редактор

Родена е в София в семейството на генерал Рачо и Султана Петрови. Завършва средното си образование в столицата и следва във френския колеж в Цариград. Дава уроци по български и френски език на български и чуждестранни дипломати, работи като преводач в японската легация в София. По време на Втората световна война се осмелява публично да осъжда прогерманската линия на правителството на Богдан Филов, заемайки гражданската позиция, че България трябва да застане на страната на Антихитлеристката коалиция. Обвинена е в “подмолна дейност и проанглийска пропаганда”, заподозряна е и в шпионаж за английското разузнаване. Задържана е за няколко месеца и е освободена с предупреждението да се откаже от “проанглийската пропаганда”. Учениците ѝ се страхуват да взимат уроци от нея, продължава да е под полицейско наблюдение, а през 1941 година е обявена за “враг на Германия”. Цар Борис III съдейства на Влада и на дъщеря ѝ да получат визи и да напуснат страната. Двете временно се установяват в Йерусалим. Междувременно радио Лондон (BBC) открива предавания на български език, Влада е поканена да участва Политическите ѝ коментари я правят изключително популярна, но и водят до задочна смъртна присъда, издадена в България. След 9 септември 1944 г. на власт идва правителството на Отечествения фронт. Влада продължава да е известна като “английски агент”, което прави завръщането ѝ в България напълно невъзможно. С началото на Студената война тя подновява политическите си коментари по радио BBC. През 1962 година майка и дъщеря се местят да живеят в Мюнхен, където Влада работи като редактор в Радио Свободна Европа.

Д-р Тота Венкова

Доктор Тота Венкова (1855-1921) - Учител, милосърдна сестра, лекар, филантроп

Родена е в Габрово. Осиротява рано, но благодарение на Благотворителното женско дружество "Майчина грижа" учи в първия випуск на Габровското петокласно девическо училище, завършва го с отличие и остава на работа като преподавател. По време на Руско-турската война всички училища са превърнати в болници. Тота Венкова служи като самарянка и решава да посвети живота си в грижа за болните. С помощта на руски военен лекар подава молба за стипендия и заминава да учи медицина в Петербург. Прекъсва образованието си по здравословни причини, но успява да замине отново със стипендия от Министерството на народната просвета. Работи като лекар в Русе, Велико Търново, Варна и София. Специализира вътрешни и детски болести в Санкт Петербург и акушерство и гинекология във Виена. Основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в столицата. Работи като училищен лекар в Софийската девическа гимназия. След като се оттегля от държавна практика превръща дома си в безплатна акушеро - гинекологична консултация. Завещава цялото си имущество на санаториум за гръдно болни в Искрец, Габровското девическо училище, Софийския университет.

Дора Габе

Дора Габе (1888-1983) - Учител, поетеса, преводач, редактор

Родена е в село Харманлък в Добричка област. Дъщеря е на Петър Габе - преселник от Русия, потърсил политическо убежище в България, опълченец в Руско-Турската война, публицист и общественик. Дора завършва гимназия във Варна, естествени науки в Софийския университет и френска филология в Женева и Гренобъл. Преподава френски език в Добрич. Покрай съпруга си, проф. Боян Пенев, но и във връзка с преводаческата си дейност, прекарва част от живота си в Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция и Англия. Изнася беседи в България и чужбина за българската литература и съдбата на Добруджа. Редактира поредицата "Библиотека за най-малките" съвместно със Симеон Андреев. По-късно става редактор на детското списание “Прозорче”. Представлява България на международни литературни и културни конгреси. Публикува поезия, проза, статии и др. Превежда от полски, руски, гръцки и френски език.

Екатерина Каравелова

Екатерина Каравелова (1860-1947) - Учител, общественик, писател, преводач, медицинска сестра

Родена е в Русе в семейството на кожухар. На 10 години е изпратена да учи в Москва. Завършва ІV Московска женска гимназия със златен медал. Завръща се в Русе и създава училище в дома си. Учениците ѝ показват добри резултати и Екатерина е поканена да бъде главен учител на девическите класове в Мъжката гимназия. Жени се за Петко Каравелов през 1880. Местят се в София, където Екатерина преподава в Първа софийска девическа гимназия и отказва да получава заплата, защото съпругът ѝ е министър-председател. Като политик Каравелов е най-известен със Съединението на България. Бурният политически живот в този период от българската история обаче има драматичен отпечатък върху живота на Екатерина и Петко - арести, обвинения, съдебни процеси. След Илинденското въстание Екатерина застава начело на женски комитет за освобождаването на девойки-боркини от турските зандани. Служи като медицинска сестра по време на Балканските войни и през Първата световна война. Председател е на Българския женски съюз, на българската секция към Международната женска лига за мир и свобода и на Съюза на българските писатели. Представлява България на ІV конгрес на Международната женска лига за мир и свобода във Вашингтон. Изнася беседи, посветени на борбата за мир из цяла България. Участва активно в създаването на Комитет за защита на евреите в Германия. Пише политически фейлетони, литературна критика и преводи.

Йорданка Филаретова

Йорданка Филаретова (1834-1915) - Общественик, филантроп, милосърдна сестра, посветила се на каузата “образование”

Родена е в София в семейството на известен търговец. Учи в новооткритото софийско девическо училище. Влюбва се в учителя си Сава Филаретов и двамата се женят през 1860 година. Филаретов е основател не само на софийското девическо училище, където среща съпругата си, но и на редица други светски училища в българските земи. Така си навлича гнева на турските власти и младото семейство е принудено да търси убежище в Русия. Сава е тежко болен и умира от туберкулоза през 1863 година. Няколко години по-късно Йорданка се връща в София и основава женското благотворително дружество “Майка”. Дружеството има няколко цели - да помага на бедните, да служи като общностен център и да подкрепя образованието. През 1870 година Йорданка Филаретова съдейства на Васил Левски за основаването на софийски революционен комитет. Продължава благотворителната си и обществена дейност и след Освобождението. По време на Сръбско-българската война служи като милосърдна сестра. Наградена е с почетния знак на Българския червен кръст. Дарява средствата за строежа на първото средно стопанско девическо училище “Княгиня Мария-Луиза”, където учат не само момичета от цялата страна, но и деца на бежанци. Бедните момичета не плащат такса за обучение и получават безплатни учебници, храна и лекарства. Скоро след това Йорданка Филаретова се оттегля от обществения живот, завещава имотите си на църквата “Света Неделя” и заживява в Кремиковския манастир. Основава благотворителното дружество “Всех скорбящих радость”, чиято цел е да открие приют за възрастни. Оставя цялото си имущество за благотворителност.

Люба Кутинчева

Люба Кутинчева (1910-1998) - Пътешественик, лектор, журналист, писател

Родена е във Велико Търново в семейство на интелектуалци. През 1912 година семейството ѝ се преселва в Силистра. Завършва образованието си в румънска гимназия, тъй като Южна Добруджа попада под румънска власт след Балканската война. Участва в Добруджанската революционна организация “Свободна Добруджа”. Преследвана е от румънските власти, преселва се в България, а по-късно заминава при чичо си в Турция. Говори свободно френски, румънски, турски и руски. В Турция започва да изнася беседи за културата в България и със спечелените пари заминава за Сирия. В продължение на цяло десетилетие пътува из Азия и Африка. Научава арабски и есперанто, изследва правата на жените и последиците от колониализма, посещава хареми и се запознава с исторически личности като Махатма Ганди, султани, емири, махараджи, политически и духовни лидери. Продължава да изнася беседи за България. Занимава се и със сезонна работа, за да финансира пътуванията си. През 1935 година заминава за Париж, за да следва журналистика и френска филология. Стажува в Le Matin, La Femme и продължава да пътува. Завръща се в България, където продължава да изнася беседи. През 1942 година издава пътепис “Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“. Дарява личния си архив на държавата през 1969 година.

Димитрана Иванова

Димитрана Иванова (1881-1960) - Учител, журналист, редактор, юрист, активист, медицинска сестра

Родена е в Русе. Завършва Девическата гимназия в града и следва философия и педагогика в Цюрих, Швейцария. Връща се в България и преподава в девическите гимназии в Попово, Шумен, Плевен, Велико Търново и Русе. Членува в русенското дружество “Добродетел”, чиято цел са “просвещението и културното издигане на жената”. По-късно става и председател на дружеството. Пише специализирани статии за издания като “Учител” и “Училищен преглед”, “Учителска пробуда” и “Женски глас”. Работи и като главен редактор на “Женски глас”. По време на Балканските войни е медицинска сестра. Интересува се от теми като семейството и ролята жената в обществото. Член е на Дружеството за борба с детската престъпност. Съосновава Дружеството за защита на децата и членува в борда му. Завършва Юридическия факултет. Издава и редактира списание “Жената”, сътрудничи на много вестници по въпросите, свързани с правата на жените. Става председател на Българския женски съюз. Бори се за достъпа до образование на момичетата, както и за правото на жените юристи да упражняват професията. Тя е сред първите българки, на които е признато това право. Членува в Българския национален комитет за мир, изнася публични лекции, участва в международна конференция по въпросите на жените.

Екатерина Златоустова

Екатерина Златоустова (1881-1952) Учител, историк, публицист, преводач

Родена е във Варна в семейството на офицер и учителка. Прекарва първите си години в Петербург заради службата на баща си. След като семейството се връща в България, баща ѝ е убит в дуел и Екатерина е отгледана от семейството на майка си. Завършва Първа софийска девическа гимназия, където ѝ преподава Екатерина Каравелова. Получава стипендия от Славянското общество за Висшите Бестужевски женски курсове в Петербург, където следва история. Преподава история, география, български и руски Шуменската девическа гимназия, в Девическото педагогическо училище и в Първа софийска девическа гимназия. Участва в създаването на Дружеството на българките с висше образование и се включва в редица международни форуми. ДБВО е част от Международната федерация на университетските жени – културна, феминистка и пацифистка организация от мрежата на Обществото на народите. Работи в Министерство на народното просвещение, където се издига до завеждаща Отделението за културни фондове. Заминава на специализация в Париж, за да изследва френското гимназиално образование. Поканена е за асистент по български език в Националното училище за живи източни езици и редактира “Българска граматика” на френски език, написана от френския славист и българист Леон Болио. Публикува спомени и исторически проучвания. Превежда от френски, руски и полски.

Любопитно:

По данни на НСИ за учебната 2018/2019 година, 85,4% от учителите в общообразователни училища в България са жени или 43 442 от общо 50 846. Това далеч не е така в периода на Българското възраждане, когато идеята за ограмотяване на момичетата е била революционна сама по себе си, а първата българска учителка се ражда през 1815 година. Около две столетия по-късно професията е силно феминизирана, а 14,6% мъже, които са се посветили на каузата “образование” ежедневно чуват “госпожо… ъъъ, извинете, господине”. 


Благодарим на страницата “Български женски истории”, с чиято помощ успяхме да напишем този материал. Целта на страницата е да събере на едно място малко известни факти за ролята и културното наследство на българките през XIX и началото на XX век. Последвайте ги. Заслужава си.

Абонирай се за бюлетин

Най-важното от нас директно в твоята поща

Можеш да се отпишеш по всяко време.