Костадин Мустайков: Когато учениците вярват в себе си, се подобрява и атмосферата на работа в училище

Директорът на 58.ОУ “Сергей Румянцев” за обхващането на всички деца в образованието и полезни практики за класната стая

Костадин Мустайков е директор на 58-мо основно училище “Сергей Румянцев” в столичния квартал “Орландовци” от 2005 г. Преди това работи като учител по математика в същото училище. Завършил е Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. 58. ОУ “Сергей Румянцев” е училище партньор на „Заедно в час“ от 2014 г. През класните му стаи са минали трима учители по програмата, а в момента там преподават осем настоящи учители и един възпитаник на “Заедно в час”.

В кв. “Орландовци”, където се намира Вашето училище, беше приложен механизмът за връщане в училище на ученици, отпаднали от образователната система. Какви са впечатленията Ви от процеса?

В нашето училище работим по това да обхванем всички ученици в образованието още преди създаването на механизма. Няма по-добър начин за комуникация освен посещенията на място при семействата на децата. Екип от няколко души от училището отиваме да говорим на живо с родителите, роднините, съседите. Мотивираме ги да пращат децата на училище, обясняваме защо това е важно. В повечето случаи успяваме да върнем децата в училище.

Аз съзнателно поех предизвикателството да бъда директор в този район. Живея в него и това ми помага, защото познавам голяма част от хората тук. Убеден съм, че за да бъдат по-приятни съжителството и комуникацията, за да бъде нашето общество по-добро, децата от малцинствените групи трябва да са в училище. Вярвам, че пътят към преодоляване на много от проблемите в обществото е интегрирането на тези малцинствени групи и преди всичко тяхното обучение и професионална реализация. Това е и основната ни цел – всички ученици, които постъпят в училище, да успеем да ги задържим, да завършат при нас основна степен на образованието и след това да продължат в следващия етап на обучение. Миналата година успяхме да направим това – всички завършващи осмокласници  и седмокласници продължиха в следващ етап, като ние проследихме всяко едно дете.

Моето впечатление и усещане е, че обществото не е готово да приеме малцинствените групи. Затова трябва да работим не само с тях, а и с нашето обкръжение, нашите познати и съкварталци и с цялото общество въобще.

Какви практики и методи прилагате в училище, така че да задържите децата?

Първото нещо, което направихме, е колективът да осъзнае, че това е пътят – че интегрирането на малцинствените групи ще бъде полезно за бъдещето на нашето общество, за нашите деца и внуци. При нас няма никакви предразсъдъци. Има атмосфера на толерантност и не се усеща разлика между групите ученици от различен етнически произход.

В училище сме създали условия, които са на много по-високо ниво от това, което учениците имат вкъщи. Това е един мотивационен елемент и създава интерес у всички деца. Имаме много извънкласни форми на работа и добри условията в класните стаи като шкафче за всяко дете, интерактивни методи на обучение и информационни и комуникационни технологии.

Как мотивирате екипа на училището да работи с всяко дете?

Откакто съм поел длъжността директор, се включваме в квалификационни дейности за работа с малцинствени групи и се срещаме с техни представили. Убедени сме, че нашето общество ще се развива само и единствено, ако съумеем да направим така, че хората от тези групи да допринасят за обществото.

Когато ръководството на едно училище се стреми да даде най-доброто, и колегите се стремят към максимума – това за мен е един от най-важните принципи на работа. Учителите усещат, че ние като ръководство правим абсолютно всичко, за да бъдат те по-спокойни, добре оборудвани с ресурси и материали.

Удовлетворението, което колегите изпитват от обучението на децата и от реализацията на учениците след нашето училище, също е голям стимул.

Как работите с родителите на учениците и как ги ангажирате в образованието на децата?

Според мен е мит това, че родителите не се интересуват от децата си. Убеден съм, че това не е така и че когато се намерят подходящите форми, родителите се включват много активно. В последните години правим много съвместни мероприятия между ученици, родители и учители – като спортни събития, трудови дни за засаждане в района на училището. За трета година организираме “Празник на постиженията”, като родителите участват в някои от дейностите или наблюдават и са съпричастни към това, което правят децата. Правим съвместни базари – например за Коледа или за Първи март.

Убеден съм, че когато комуникираме с родителите в подходящите форми, те се отзовават. За мен вината в недобрата комуникация училище-родители в повечето случаи е в училището, защото не се намират подходящите форми и дейности.

Училището ви се включи в проекта “Нов път за нови таланти в преподаването”, който изпробва нови практики за обучение и менторство на новоназначени учители. Какви са впечатленията Ви?

Младите хора, които идват в училище, наистина трябва да бъдат подкрепени и имат нужда от подкрепа. Всяка сряда правя срещи с колегите от полуинтернатните групи, всички от които в момента са участници по програма “Заедно в час”. На всяка среща правим разясняване на нормативна база и обсъждаме методи и стратегии, които учителите да използват в работата. На последната среща например говорихме за комуникацията с родителите.

Какви практики използвате по отношение на атмосферата и средата на работа в класната стая?

От тази година сме започнали да работим по книгата “Дисциплина със сътрудничество”. Имахме вътрешноучилищна квалификация на тази тема и част от екипа прочете книгата. Смисълът на този метод е да издигнем самооценката на децата. Това става най-напред като убедим самите деца – и те самите се убедят, че могат да правят неща – да решават задачи, да правят опити по химия, да се справят със съчинение по български език. Второто нещо, на което обръщаме внимание, е да научим учениците да комуникират – както с преподавателите, така и със съучениците си. Третият елемент е децата да се чувстват полезни и да допринасят с нещо за групата, за училището, за семейството и за обществото въобще. Когато успеем в тези три аспекта, тогава самооценката на децата се повишава, а с това се подобрява и дисциплината.

В рамките на тази практика определяме какви групи деца с проблемно поведение наблюдаваме. Това може да са деца, които търсят внимание, такива, които търсят власт и искат да бъдат лидери, или пък такива, които са усетили някаква обида или пренебрежение и търсят отмъщение. Най-разпространената група са тези, които изпитват страх от неуспех. Нашата задача е да определим всяко дете с проблемно поведение в коя група е и след това да приложим интервенции. В момента изработваме план за подкрепа, за който първо правим наблюдение върху постъпките на детето, определяме групата, в която принадлежи, обмисляме интервенциите и включваме родителите.