Елеонора Ангелова: Един ученик постига това, което му покажеш, че може да постигне

Елеонора Ангелова е преподавател в програмата на „Заедно в час“ от септември 2016 г. в родното си село Търнак в обл. Враца. Заради голямата си любов към децата избира да учи Начална и предучилищна педагогика във Великотърновския унивреситет. След завършване на висшето си образование се връща в Търнак и започва работа като възпитател на сборни групи в Основно училище „Георги Стойков Раковски“, в което преподава и в момента. Ежедневната работа в училище й показва, че в образователната система има редица предизвикателства, които изискват много и целенасочена работа.

Елеонора решава да стане част от програма Заедно в час, за да развие допълнително своята ефективност като учител и да стане част от общност, която да я подкрепя още по-силно в пътя към постигане на системна промяна. С участието си в програмата тя иска да помогне на учениците да получат шанс за пълноценна реализация, да осъзнават ясно своите възможности и да разширяват хоризонтите си за успех ежедневно.

През учебната 2016/2017 г. Елеонора преподава на първи и втори клас, които влизат в роялата на малките супергерои на Търнак. Научете повече за Елеонора и нейната работа в това блиц интервю:

Къде и какво си учила и работила преди да станеш част от програма Заедно в час?

Завършила съм Начална и предучилищна педагогика в Педагогически колеж гр. Плевен към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Преди програмата работих 5 години като възпитател в същото училище, в което работя и в момента в с. Търнак.

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

За жалост не ми остава много свободно време, но малкото такова обичам да прекарвам със семейството си. Имам градинка с цветя и грижата за тях ми доставя голямо удоволствие, а отскоро се записах и на уроци по народни танци. Смятам, че танците не ми се отдават особено, но пък ми е много забавно и ми действа разтоварващо в края на работната седмица.

Как взе решението да станеш участник в програма Заедно в час? Защо стана учител по програмата?

За „Заедно в час“ разбрах съвсем случайно от пост във фейсбук, споделен от мой приятел. Той беше видял, че срокът за кандидатстване се удължава с още 10 дни. Преди това не бях чувала нищо за програмата. В момента, в който видях публикацията, ми стана много интересно, последвах линка и започнах да разглеждам сайта на Заедно в час. Всички истории, които прочетох, водеха към успехите на ученици от различни населени места в страната. Изгледах клиповечете на сайта и се запознах с мисията на Заедно в час, която е насочена към успеха на всяко дете, независимо от неговия произход и социално-икономически статус. Всичко това беше толкова завладяващо и вдъхновяващо за мен, че прекарах часове пред компютъра до късно през нощта. Решението да стана учител по програмата не се налагаше да го обмислям. Още сутринта попълних електронния формуляр за кандидатстване. Изпитах огромно желание да стана част от една общност, която се бори да внесе промяна в образованието. Искам и аз да съм част от тази промяна.

Как се промениха представите ти за учителската работа след като стана участник в програмата?

Както казах по-горе и преди програмата работех като учител. Винаги съм била много отдадена на работата и учениците си, но сякаш все нещо не ми достигаше, за да могат те да вървят целенасочено и осъзнато по пътя към успеха. Смея да кажа, че въпреки петгодишния ми опит, цялата ми представа за учителската работа се промени. Преди програмата ходех на работа напрегната и притеснена за деня, който ми предстои с учениците, чудех се как ще ги заинтригувам днес, как ще ги организирам за работа и пр. Редовно се прибирах с главоболие. Сега ходя на работа с усмивка, знам всеки мой ученик точно от каква подкрепа има нужда и как да му помогна като планирам целенасочено. Ако не знам, то винаги мога да разчитам на подкрепата на колега от нашата общност, който да помогне със свежа идея. Благодарение на модела „Преподавай като лидер“, по който работим в програмата, знам как да организирам и мотивирам по-добре учениците си. Уча ги да работят по поставени задачи и да осъзнават във всеки момент наученото в този час, с какво ще им бъде полезно в реалния живот и как да приложат знанията си на практика. Специфично за модела е въвеждане на учениците в определена роля, която ги кара да се чувстват специални и да не виждат граници пред себе си. Моите ученици са влезли в ролята на супер герои. Когато гледа с очите на супер герой всяко дете вярва в своите възможности и смята, че няма нещо, което един супер герой да не може да преодолее. За децата няма нищо невъзможно, защото те знаят, че супер героите не се спират пред нищо и не се отказват да постигнат целите си.

Кой е най-ценният урок, който научи, откакто си в училище?

Това, което научих и е много ценно за мен е, че един ученик постига това, което му покажеш, че може да постигне. Като насърчаваме и окуражаваме учениците, те сякаш получават криле и започват да летят без значение, че до вчера едва са ходели. И най-палавият ученик, който непрекъснато прави някакви бели, когато му покажеш, че разчиташ на него и му делегираш отговорност, забелязваш моментално промяна в него – изражение, поведение, отношение към останалите. Децата трябва да усещат нашата подкрепа и вярата ни в тях, за да повярват и сами в себе си.

Кой е любимият ти аспект от учителската професия?

Най-много обичам общуването с децата. В неформални разговори с тях научавам толкова много за тях, за техните интереси, желания, мечти, тревоги и притеснения. Опитвам се да им предам своя опит, да ги науча да ценят истинските неща в живота, да си поставят цели и да ги преследват, да вярват във възможностите си и да не се предават. Да, предметното знание е важно и аз искам те да са отличници, но преди всичко искам моите учениците да пораснат като истински хора, които уважават себе си и околните, готови са да помогнат на всеки, който се нуждае от помощ.

Какъв ученик беше самата ти?

Аз бях много прилежна и стриктна ученичка. Никой не ми е помагал за домашните, всичко сама си правих. Затова и много внимавах в час, всичко трябваше да разбера и запомня, за да може след това да ми е по-лесно докато се подготвям за следващия ден.

Кой е учителят, който няма да забравиш?

Никога няма да забравя г-жа Лозанова, която ми преподаваше в началния етап на образование. Тя винаги беше много мила и усмихната. Помагаше ми, когато имах нужда, за което съм й благодарна и до днес.

Какво би казала на някой, който в момента се колебае дали да кандидатства по програма Заедно в час?

Горещо препоръчвам програмата на всеки, който иска да работи с деца и да даде своя принос за положителната промяна в българското образование. Благодарение на програма Заедно в час аз успях да открия тази частица от мен, която ме допълни като учител. Ако и ти искаш да откриеш липсващата частица от теб, кандидатствай за програма Заедно в час. Заедно ще успеем.

След 5 години, надявам се (да бъда/съм)…

След 5 години се надявам отново да съм в училище и продължавам да давам своя принос за успеха на всяко дете, но вече като дипломиран магистър по Специална педагогика и да подкрепям деца със специални нужди. Тези деца наистина са много специални за мен и ми се иска да се посветя на тях, защото те също могат да постигат отлични резултати, стига да получат необходимата подкрепа.