Писмо от един “Посланик за ден”, който ще бъде част от промяната утре

“Заедно в час” беше един от партньорите на инициативата “Посланик за ден” по покана на Британското посолство в България и н. пр. Ема Хопкинс. “Посланик за ден” предизвика момичета от цялата страна да споделят своите виждания в есе по темата “Силата на личността да постигне положителна промяна в обществото”. Отличените с най-добри текстове ученички получиха възможността да влязат в обувките на посланици на различните държави и да прекарат един ден с представители на гражданския сектор, които работят всеки ден на терен за положителната промяна в страната.

“Посланикът за ден” в екипа на “Заедно в час” беше Радина Василева. Тя е 10 клас в 91 НЕГ “Проф. Константин Гълъбов” в София. Усмихната, мотивирана и любопитна към възможността да бъде не само “посланик за ден”, но и човек, който работи за положителна промяна в обществото дългосрочно. Нещо, което много ни впечатли и мотивира, а със сигурност ѝ помогна и без проблем да се впише в екипа на “Заедно в час” дори само за ден.

За нас беше важно да я включим активно както в сутрешната ни екипна среща в офиса в София, да ѝ разкажем подробно за целите и дейността на организацията, но и да я запознаем и с реалната работа на терен с ученици и учители. Затова и не се колебахме дълго дали да я поканим да се включи в гостуването на приключенеца Филип Лхамсурен като ролеви модел и “човек за пример” пред учениците в Професионална гимназия „Г. С. Раковски“ в Костенец.

Възможността да срещнем една мотивирана и много активна ученичка с нашата работа, да посети училище в много по-различен контекст от това, в което учи, да общува с другите ученици, да им помогне и те да видят с друг поглед възможностите пред тях, беше ценно преживяване за нея, за нас и за останалите ученици.

Историите за вълнуващите преживявания и надъхващите послания на Филип Лхамсурен пък бяха онова, което направи деня повече от специален. В Ради ние видяхме не само посланик за ден, но и млада жена, която със сигурност има силата и мотивацията да бъде активен гражданин и да подкрепя общата ни мисия за равен достъп до качествено образование за всяко дете. Защо мислим така. Вижте в нейното писмо, което ни изпрати след прекарания ден с екипа на “Заедно в час”:

“Изключително развълнувана се почувствах, че съм отличена в конкурса „Посланик за един ден“ на Британското посолство. А щастието ми се умножи, след като разбрах, че неправителствената организация, с която щях да работя един ден, е точно “Заедно в час“. Колективът им е невероятен. Всички са толкова позитивни и целенасочени. В офиса на организацията ме посрещна Нели Гачева, която е специалист “Развитие и фондонабиране”. Тя успя да ме въведе в работата и да ми обясни подробно дейностите на организацията, към какво се стремят, какво биха искали да постигнат. Нели е наистина вдъхновяваща.

Планът за моя ден с организацията беше да пътуваме до Костенец, където щяхме да гостуваме в класната стая на учител в програмата на “Заедно в час”. До планинското градче пътувахме заедно с Пав и Алекс също от екипа на организацията. С нас беше и Филип (бел. ред приключенецът Филип Лхамсурен), за когото знаех, че е преминал Амазонския басейн сам пеша.

В този ден аз наистина разбрах колко ограничени могат да бъдат възможностите и желанията на децата от по-малко населените места в България. Учениците от онази класна стая сякаш не си позволяваха да мечтаят и много плахо си поставяха цели за живота. Изглеждаха ми сякаш крият собствените си копнежи. Град Костенец се намира на по-малко от 60 километра от София, а сякаш пътят към мечтите им изглеждаше много по-дълъг, недостижим.

Когато Филип застана и започна да описва наистина тежкия си живот, трудностите, през които е преминал в името на това да живее пълноценно с мечтата си, видях как това започна да гради основите на вярата във всеки един от учениците. Не мога да опиша колко мотивиращи бяха думите му. За един час той успя да ме накара да настръхна и ме убеди в това колко голям потенциал се крие в нас самите, независимо къде се намираме. Филип сякаш просто погледна учениците в очите и им каза:

„Хей, и аз тръгнах от дъното, а сега съм тук. Никой не може да ви спре , ако искате нещо, не и ако то е в самите вас! Мечтайте!“

За жалост не всяко дете e стимулирано и подкрепяно и със сигурност изпитва страх от провал. Филип, един външен човек, просто дойде и им обеща през личния си пример, че ще се справят, стига да се борят. Думи, които са нужни на всеки в  началото на реализацията на мечтите.

За един ден аз видях с помощта на “Заедно в час“ как се посаждат и запазват детски мечти. Нали всички сме равни?! Всички трябва да получаваме качествено образование! Всички трябва да можем да мечтаем!”