Призивът на нашето време: Да сложим край на образователната бедност

На 17 октомври отбелязваме международния ден за изкореняване на бедността. По този повод споделяме актуален текст по темата от Хайме Сааведра, директор “Образование и глобални практики” в Световната банка и бивш министър на образованието на Перу, публикуван на сайта на Световната банка. 

Образователната бедност (фактът, че над половината 10-годишни деца в развиващия се свят не могат да разберат елементарен текст) и последствията от нея, е проблем, който засяга и България. Социално-икономическите фактори оказват силно влияние върху постиженията на българските ученици в училище. Децата, родени в бедни семейства или в малки населени места, изостават в знанията и уменията си от връстниците си, които не са в подобно неравностойно положение. България е една от държавите, в които това образователното неравенство е най-силно изразено. В същото време близо половината от децата в страната живеят в риск от бедност и социално изключване. Именно затова вярваме, че е важно да си припомняме тези факти и да действаме – заедно и всеки според своите възможности. Станете част от промяната като кандидатствате за учител до 15 ноември.

Автор: Хайме Сааведра, директор “Образование и глобални практики” в Световната банка и бивш министър на образованието на Перу 

В живота на всяко дете да се научи да чете е съществен момент. Тези от нас, които сме родители, учители, по-големи братя или сестри, помним с умиление първия път, в който дъщеря ни, някой от учениците ни или брат ни прочитат първото си изречение. С колко гордост и щастие са изпълнени тези моменти! Четенето е основополагащо умение. То е предпоставка за активно участие в гражданското общество и задължително условие за всички останали образователни постижения. Четенето е свързано и с овладяването на други мисловни сфери като хуманитарни,природни науки и математика. То е и ключово за развитието на творческото мислене и умения за смятане, защото ни позволява да изразяваме и предаваме абстрактни идеи във времето и пространството.     

Повечето от нас, които четем този текст в момента, приемаме четенето за даденост. Но ако се замислите, може и да забележите, че четенето никак не е лесно. В момента разпознавате мастилени петна (или пиксели), които образуват буква, която е свързана с определен звук и в комбинация с други букви образува дума. След това мозъкът обработва думите с помощта на граматични правила, за да образува изречения, чието значение зависи от контекста. Когато прочетете изречението “Сам каза на приятеля си: време е да си обираме крушите!”,  разбирате, че Сам иска да предупреди приятеля си, че трябва да тръгват възможно най-бързо, а не че го кани да събират тазгодишната реколта. Четенето и разбирането на идеите, описани в текста е сложна задача. И все пак децата могат да се научат да го правят. Истината е, че всяко дете може да се научи да чете. Дори и на език, в който има по-сложни правила. Испанският език например е по-лесен от английския, защото всяка буква отговаря на точно определен звук: фонемата /f/ винаги се изписва единствено и само с буквата “f”; но на английски този звук може да се изпише с буквата “f” в думата “fish” или с комбинация от букви “gh” в думата “enough”, но не винаги, защото “gh” не се произнася /f/ в думата “ghost”.

И все пак ние очакваме, че всяко дете ще може да разбира и чете гладко и с определена скорост текстове с конкретно ниво на сложност до края на началното си образование. Това случва ли се на практика? Нека поставим летвата сравнително ниско и кажем, че очакваме всяко 10-годишно дете да чете и разбира елементарни текстове. С помощта на международни и национални външни оценявания и в партньорство с ЮНЕСКО изчислихме колко деца не са в състояние да прескочат тази сравнително ниска летва във всяка една държава. В Ирландия този брой представлява 2%. Във Финландия – 3%; Сингапур – 3%; Португалия – 6%. Четенето е почти универсално умение за децата в тези държави, както и в редица други богати държави. Средно 9% от 10-годишните деца в богатите държави не могат да прочетат елементарен текст. Това е добрата новина. 

Над половината 10-годишни деца в развиващия се свят (във всички държави, с ниски или средни доходи) обаче не са в състояние да разберат елементарен текст. Наричаме това явление ръст на “образователна бедност”. И по-конкретно, средният ръст на образователна бедност в тези държави е 54%. В бедните държави изолирано този дял нараства до главозамайващите 89%. Образователната бедност е разпределена изключително неравномерно – XXI век съществува паралелно с XIX.

Този висок ръст на образователната бедност е простичък и директен начин, по който да разберем кризата на ученето, в която живеем и към която Световната банка за пръв път насочи общественото внимание в Глобалния доклад за развитието за 2018 г. Децата, които не успеят да развият уменията си за четене до навършване на 10 години, ще изпитат сериозни затруднения да наваксат пропуснатото и е много вероятно да не завършат по-високи степени на образование или въобще да не се задържат в училище още дълго. В риск сане само образователните им постижения, но и житейските им възможности. Четенето е умение, което приемаме за даденост, а се оказва привилегия, от която са лишени милиони деца по целия свят.   

Образователната бедност е морално и икономически неприемлива. Морално, защото милиони деца се лишават от възможността да участват в икономика, която става все по-просперираща и богата. Разполагаме с технология, която дава достъп до основни образователни услуги, необходимите ресурси са налични в глобален мащаб, но не са споделени. Това е и икономически неприемливо, защото дори ако се фокусираме единствено върху конкурентоспособността и икономическия растеж, без акумулация на човешкия капитал е невъзможно за която и да е държава да просперира в глобално икономически план. Изследване на Световната банка показва, че 70% от богатството в развитите страни се извлича от акумулиран човешки капитал. В бедните държави този дял достига едва 40%.  

Преодоляването на образователната бедност е толкова належащо, колкото и преодоляването на крайната бедност, последиците от системното недохранване, излагането на риск от епидемии, липсата на адекватни социално-психологически стимули в периода на ранното детско развитие и масовия глад. Общността за международно развитие и повечето държави са се съгласили върху конкретни цели за образованието. Наред с други образователни резултати, “Цел за устойчиво развитие #4” предвижда “да се осигури безплатно, равнопоставящо и качествено начално и средно образование за всеки” до 2030 г. На път ли сме да осигурим поне качествено начално образование за всяко дете? Ами не. С качествено начално образование всички деца ще се научат да четат; образователната бедност ще клони към нула. Ако обаче всичко върви “по обичайния начин” – т.е. ако напредваме със същия ръст, отбелязан в периода 2000-2015 – образователната бедност ще спадне едва до 43% до 2030 г. Високият ръст на образователна бедност и бавното темпо, с което се отбелязва подобрение, служат като предупреждение за това, че повечето цели за образованието, включени в “Цел за устойчиво развитие #4”, най-вероятно няма да бъдат изпълнени.

Преодоляването на образователната бедност за всяко дете до 2030 г. изисква напредък с невиждани до момента мащаб и размери. Това не означава, че трябва да спрем да работим по тази цел. За да концентрираме усилията си върху преодоляването на образователната бедност, ще трябва всички заинтересовани страни в образователната система (учители, директори, местна и централна власт, министерства и др.) да осъзнаят, че същността на работата им е да позволят на всяко едно дете да учи. А правителството и обществото трябва да поемат финансовия и политически ангажимент и да набавят необходимия човешки ресурс,така че да осигурят качествено образование за всички деца. Всички заслужават да изпитат удоволствието от четенето. Всички заслужават по-добро бъдеще.   

източник и оригинален текст на английски