Нагласа за преподаване по време на пандемия
Преди няколко дни Стивън Милър, главният редактор на Edutopia и бивш преподавател по английски език и история, се обръща към стотици учители в няколко групи за професионална взаимопомощ във Facebook. Той ги провокира с въпроса Как се справят с прехода към дистанционно обучение в ситуацията на пандемия, когато много училища по цял свят са затворени. Само за няколко часа над 500 учители от всички краища на света се включват в дискусията с въпроси, опит и окуражителни думи към колегите си.
Основният извод на Милър е, че ако учителите искат да се справят с преподаването в тази нова парадигма, ще трябва да променят много от нагласите си. Представяме ви шест основни принципа, откроени от опита на стотици учители. На тях, подобно на колегите им в България, се налага с кратко или почти никакво предизвестие да преминат към дистанционно обучение в контекста на световна пандемия.
ПРОБА-ГРЕШКА
Създайте си разумни очаквания към самите себе си. Невъзможно е да направите рязък преход от традиционно към дистанционно преподаване без много опити и също толкова, ако не и повече, грешки. Очаквайте да сгрешите, направете си план за реакция при грешка и направете всичко по силите си да приемете тази реалност.
“Мога да ви споделя, че в момента вече 7-ма седмица работим онлайн и голяма част от това, което ви предстои е именно проба-грешка”, пише Стейси Рауш Кийвън, която преподава в Хонконг. “Нека това не ви стресира, стресът няма да ви помогне в момента. За часовете ми по английски език и хуманитарните предмети в прогимназиален етап преподавам същите уроци само, че в по-малки дози.”
ПРИЕМЕТЕ ФАКТА, ЧЕ ЖИВЕЕМ И РАБОТИМ В НЕОБИЧАЙНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
Необходима е нова настройка. Всички живеем и работим в сянката на глобална пандемия. Това е объркващо и ни налага определени ограничения. Не е реалистично в момента да очакваме обичайния ритъм на работа.
Това, върху което си “струва да помислим” не е “строгото придържане към определени условия и норми”, пише Ейми Роул-Хифийлд в отговор на въпрос за това как да структурираме дистанционното обучение по начин, който максимално да се доближава до редовните учебни часове. “Трябва да решим как да предоставим богата палитра от учебни дейности на всички ученици, които в момента са без “традиционен” учител, който да стои до тях по време на час.”
Не трябва да спираме усилията си да предлагаме “смислени дейности на учениците”, съветва началният учител Джон Томас, “но нека не забравяме, че с толкова кратко предизвестие и поради факта, че много от нас нямат уменията да боравят с повечето инструменти за дистанционно обучение, няма как да се справим с всичко на секундата. С други думи трябва да си дадем необходимото време да се научим да работим по този начин и да не се укоряваме, че не можем да се справим толкова бързо.”
НЕ СЕ ПРЕТОВАРВАЙТЕ С РАБОТА (ВАЖИ КАКТО ЗА ВАС, ТАКА И ЗА УЧЕНИЦИТЕ)
Ако е възможно, планирайте по-малко дейности. Учениците и без това няма да бъдат много продуктивни, така че ако им изпращате все повече задачи, ще ги натоварите с работа, която няма как да свършат. Освен това в момента самите вие и близките ви се нуждаят от допълнителни грижи.
“Обратната връзка, която получавам, от учениците и техните семейства през последните 10 дни е “колкото по-малко, толкова по-добре”, коментира Джо Джилеспи. “Замислете се, че родителите на вашите ученици се опитват да работят от вкъщи, а братята и сестрите им спорят за това кой кога да използва компютъра и интернета. Изпращайте им тестове под формата на Гугъл формуляри, направете им читателски дневник, организирайте кратки видео срещи с ученици и колеги, може да им изпращате и задачи за обогатяване на речниковия запас или задачи по геометрия (но не прекалено много). И това вероятно е напълно достатъчно.”
Кийвън, учителката от Хонконг, която вече е натрупала няколкоседмичен опит с онлайн преподаването, потвърждава, че времето и пространството създават странни илюзии по време на криза: “това, което обичайно бихте преподали в рамките на един нормален учебен час, ще ви отнеме най-малко два пъти повече време по интернет.”
НИКОЙ ЧОВЕК НЕ Е ОСТРОВ
Човекът е социално животно. Работата от вкъщи или по-лошо – условията на пълна карантина ни изолират и често водят до депресия както при учителите, така и при учениците. Правете целенасочени усилия да разговаряте с други колеги и доверени професионалисти, за да получите емоционална и психологическа подкрепа. Да се преподава в момента е изключително трудно и ще ви е необходима виртуална компания от хора, които в момента преживяват това, с което и вие се борите.
И не забравяйте “да разговаряте с учениците си колкото се може повече”, казва Кийвън, която все още преподава часовете си на живо, въпреки (леко неудобната!) 13-часова времева разлика. Или създайте среда за комуникация между съучениците. Джон Томас прави програма “Приятел за кореспонденция” за учениците си от 1. и 2. клас. По този начин дори децата, които нямат интернет, се чувстват включени в учебния процес.
ВСЕКИ СИ МИСЛИ, ЧЕ НЕ МОЖЕ, ДОКАТО НЕ УСПЕЕ
Умереният песимизъм и неувереността в собствените способности са сякаш част от учителската професия. Учителите, участващи във Facebook дискусията, призовават да поставяме всичко в перспектива и да проявяваме повече търпение към самите себе си: знаем как да преподаваме и ще се научим да го правим и дистанционно.
“Вече 7-ма седмица преподавам онлайн и се грижа за трите си деца вкъщи”, пише Салечия Хост, учителка в китайската провинция Тиендзин. Намира начин да се справи с емоционалното натоварване на принципа “стъпка по стъпка, ден за ден. Така си връщам контрола върху една ситуация, която е иначе непредвидима, и си създавам рутина.”
Опитайте се да запазите спокойствие, въпреки че ще има моменти, в които това няма да е възможно. “Отвореното съзнание и гъвкавостта са ключови”, казва Каз Уилсън, който също работи в Китай. “Всеки си мисли, че няма да се справи, докато не спре, не поговори с хора, които вече го правят и не осъзнае, че всичко е възможно.”
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНОТО НЕРАВЕНСТВО
Работата ви ще е трудна, но има ученици, които са изправени пред още по-тежки изпитания. Учениците без достъп до интернет или компютър, както и тези със специални образователни потребности и други обстоятелства, които затрудняват провеждането на ефективен учебен процес в контекста на дистанционното обучение, ще имат нужда от подкрепа. Почти всеки учител, включил се в дискусията, иска да знае как да им помогне.
“Аз съм в Италия. Нашите училища затвориха преди няколко седмици без предупреждение. Веднага преминахме към онлайн обучение. Трудно е и е изтощително”, признава Елеонора Боромео, но след това ни дава лъч надежда. “Образователното неравенство е проблем. Оценяването е проблем. Но учениците дават най-доброто от себе си и ни вдъхват сили да продължим.”
Решенията, които предлагат учителите се фокусират върху старите аналогови подходи: задачи, които да се решават върху лист хартия с химикалка или молив, работни тетрадки, комплект раздавателни материали, които да се изпратят по домовете и ежедневни телефонни разговори с родителите и учениците.
