Училището на бъдещето през погледа на учениците
Как си представяте училището на бъдещето? Две учителки от програма „Нов път в преподаването“ на „Заедно в час“ дават думата на своите ученици, а отговорите им може да ви изненадат
Когато говорят за класните стаи на бъдещето, повечето технологични и образователни гурута описват интерактивни дъски, дигитални класни стаи и учебни часове „в облака“. Но дали самите ученици, които трябва да са в центъра на учебния процес, си представят същото?
С този въпрос две учителки от програма „Нов път в преподаването“ на „Заедно в час“ – Габриела Поборникова и Елена Татарова – предизвикват своите ученици. И ги провокират да опишат как ще изглежда училището на бъдещето, а резултатите вероятно ще изненадат мнозина.
Освен дигиталните дъски, тийнейджърите от СОУ „Христо Ботев“ в Горна Малина, където работи Габриела, и Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии „Проф. д-р Георги Павлов“ в София, където преподава Елена, си представят и далеч по-различни иновации като разходки в планината, учебен ден с домашни любимци, повече избор и въздействие върху учебния процес и здравословна храна в столовата.
Мечти по време на пандемия
Всичко започва преди почти две години, когато Елена и Габриела предлагат на своите ученици да заформят клуб на „приятелите по писмо“ и да си кореспондират без да са се виждали предварително. Точно когато решават, обаче че е време да ги запознаят на живо, идва извънредното положение заради пандемията от Covid-19. Пътуванията са ограничени, а часовете – както повечето други социални интеракции – минават онлайн. Това обаче не спира двете учителки да осъществят намерението си да сближат своите ученици.
„Дистанционното обучение ни провокира да направим Facebook група, в която да отправяме различни предизвикателства, за да се опознаят по-добре учениците. После ни дойде идеята, че много рядко се дава гласност на учениците, за да разкажат какво те мислят за образованието, как според тях трябва да се случва и от какво имат нужда“, разказва Габриела Поборникова, която завършила психология и преподава две години философски цикъл в училището в Горна Малина.
Според Елена Татарова, която е учител по английски и също е завършила психология, предизвикателството за „създаване“ на училище на бъдещето замислят като глътка свеж въздух за учениците по време на пандемията. Задачата е и възможност да погледнат по-критично и креативно към образователната реалност, която в техните очи рядко предлага нестандартни и творчески подходи.
В началото учителките разделят учениците на отбори по двама (един ученик от Горна Малина и един от София) и им дават три седмици, за да разработят проект как би изглеждало тяхното училище на бъдещето – могат да използват рисунки, презентации, илюстрации. Всеки отбор се подготвя отделно, а по време на специална онлайн среща всеки отбор споделя своето „училище на бъдещето“. Ето ги резултатите, които самите ученици представиха по време на Zoom среща в края на май.
Връзката с природата > дигиталната класна стая
„Решихме, че ще е добре училището да е около гора или да има растения около него, децата да учат на чист въздух“, разказва Кристиана от отбор „Свободни заедно“. Тя показва илюстрация на училището, което прилича на замък, и уточнява, че на учениците вероятно би им било по-интересно да прекарват времето си в подобна сграда.
„На нас ни дойде идеята да направим училището сред природата, защото в днешно време всички й вредят, а ако прекарват време сред нея, хората ще се научат да не я замърсяват“, уточнява тя и добавя, че извънкласните занимания могат да включват разходки в планината, пикници и уроци по разпъване на палатка.
Бел. ред. подобно своеобразно училище създават Елена Татарова с други учители през организацията за ученически приключенски лагери Пламнина. Научете повече тук.
Идеята за обвързване на учебния процес с околната среда проличава сред всички четири проекта. В училище „Светлина в тунела“ на Илияна и Зорница например повечето часове ще са на открито („защо да не се възползваме, когато е хубаво времето?“), а Елена и Симона от отбор „Пингвините“ си представят учебни дни, в които учениците могат да идват със своите домашни любимци на училище.
„Би било интересно да си водим домашните любимци на училище, но не знам дали директорката ще се зарадва. Това, което за мен беше най-важния акцент, е крещящата нужда от досег с природата“, заключва Елена Татарова и добавя, че според нея ученето чрез преживяване е нещо, което не може да бъде заменено от часовете сред четири стени.
Свобода да избираш (какво да учиш)
Друг водещ акцент в презентациите на отборите бе нуждата от повече свобода при избора на предмети и по-сериозен фокус върху същината на ученето, отколкото върху „предаването на знание“. „В някои от проектите си пролича темата за правото на избор – ама на истински избор – който да се дава на децата, за да имат право да изучават предмети спрямо интересите си, за да може на тях самите да им стане ясно какво им е интересно и полезно. Защото много голяма част от учениците в съвременната образователна система не знаят какви точно са интересите им“, казва Габриела Поборникова.
Ето например „Светлина в тунела“ на Илияна и Зорница, които искат преподаването по Български език и литература да се фокусира повече върху житейския път на авторите и да се ходи до техните къщи-музеи. Или преподаването на география да бъде свързано с екскурзии по съответните места в България.
„До седми клас ще има задължителни предмети, след осми клас ще се изберат половината, а в по-горен курс ще има кариерно ориентиране“, добавят съотборничките.
Йоан и Павлина от отбор „Ягодови наденички“ пък си представят в своето училище, наречено „Радост“ часовете да са по-кратки (по 35 минути), да бъдат последвани от 10 минути за споделяне и изслушване на учениците, и да няма класни стаи, а учебни пространства. „Искаме училище, което да създава личности, а не просто да държи някакви уж знания да се водят за взети“, заключва Павлина по време на презентацията си. А учителките си водят бележки.
В своите презентации учениците отбелязват и ползата от това да имат млади учители. Според Кристиана от „Свободни заедно“ е полезно „повечето учители да бъдат млади, да бъдат на нашия акъл, защото не всеки учител може да разбере ученика. Работата им да бъде удоволствие, а не да я изпълняват като задължение“.
Колко е важно да дадеш думата на учениците
Разбира се, повечето ученици бяха включили в проектите си и технологични елементи, които свързваме с „училища на бъдещето“ – дигитални дъски, таблети, прикачени към чиновете, умни кошчета, които разпределят боклука разделно… Истинската добавена стойност обаче бяха простичките, но сякаш неглижирани идеи като тези за по-добра връзка с природата и практически насоченото учене.
„Понякога си мислим, че учениците не виждат проблемите в съвременното училище, но дори и да не ги виждат по същия начин, те ги усещат, защото влияят най-много на тях“, казва Елена Татарова. И добавя, че образователната система трябва да предлага възможност на младежите да развият себе си като личности, да създадат, поддържат и развиват интересите си и да направят своя професионален избор на тази база, вместо да им се наливат знания, които те често не могат да поемат.
„Наистина бях приятно изненадана и трогната от идеите им и по-скоро затвърдих мнението си, че трябва да се дава глас на учениците по тези теми, защото образованието е голяма част от техния живот“, завършва Габриела Поборникова.
Ако има един важен урок, който всеки учител може да си извади от предизвикателството на Габриела и Елена, то той е да дават думата на учениците по-често. Могат да останат очаровани и може би да станат още по-добри учители.
За самите ученици преживяването също носи своите награди – както под формата на нови силни приятелства, така и допълнително приключение, организирано от двете учителки. За всички отбори те подготвят вълнуващи срещи с ролеви модели – професионалисти от различни сфери, към които учениците имат интерес. А отборът на Илияна и Зори с проекта “Светлина в тунела”, които събраха най-много точки при представянето, имаше специална изложба в Зона 21, за която те не подозираха до самото й откриване. За да стигнат до изложбата обаче учениците се срещнаха отново, този път на живо и в отбори преминаха през търсене на съкровища и забележителности из Софийските улици. На финалната права в Зона 21 учениците анализираха какво е да работиш в екип и защо това умение е важно в 21 век с Алекс Мирчева от екипа на Зона 21 и Образование България 2030. Вижте галерия от това преживяване по-долу.
