Какво е да си учител по време на пандемия
Три учителки с различни истории разказват за предизвикателството да преподават по време на пандемията от Covid-19 и решението да влязат в професията със “Заедно в час”
Ангелина Джурова израства във великотърновския край, като днес живее в град Лясковец. Има бакалавърска степен по социална педагогика и опит като социален работник в кризисен център за деца жертви на трафик и насилие. Била е доброволец и в менторска програма за деца, лишени от родителски грижи. Майка е на две деца.
Айсел Карадайъ е творческа натура. Потапя се в света на музиката като дете и оттогава я използва като свое основно изразно средство. Родена и израснала в столицата, тя завършва тонрежисура в Нов български университет (НБУ) и през последните няколко години свири в рок групи, преподава пиано, пеене и солфеж и работи в телевизия. Свирила е и в чужбина.
Карина Азизян е родена в Армения преди малко повече от две десетилетия, но семейството ѝ се мести в България, когато тя е на две години. Израства в Стара Загора и следва маркетинг в Университет за национално и световно стопанство (УНСС). След дипломирането си живее за кратко в Азия, а после се връща отново в България.
Житейските траектории на Ангелина, Айсел и Карина едва ли биха могли да се различават повече. Това, което обединява техните истории – и трите решават да се върнат в класната стая, този път като учители – и то по един и същ път – програма “Нов път в преподаването” на фондация „Заедно в час“.
Учителската професия като източник на смисъл
Покрай работата си в социални институции Ангелина си дава сметка, че децата имат нужда от подкрепата на човек, който не просто може да ги научи да четат, да пишат и да смятат, а и вярва в техните знания и способности.
Ангелина затвърждава това убеждение още повече, когато двете ѝ деца тръгват на училище. След като вижда ключовата роля и огромно въздействие на учителите в живота на децата, Ангелина решава, че иска да стане учител, защото така би могла да подкрепя учениците в процеса на тяхното израстване.
„Децата са като огледало: ако вярваш в тях, те започват да си вярват и да ти се доказват; ако не вярваш в тя, те го усещат и спират да полагат усилия“, казва Ангелина, която от септември 2019 г. е учител в група за целодневна организация на учебния ден на ученици в начален етап в СУ „Владимир Комаров“ във Велико Търново.
Ангелина се включва в програма „Нов път в преподаването“, защото в „Заедно в час“ вижда хора със сходни ценности и разбирания за възпитанието на децата.
„Преди това съм работила съм с деца, опитвала съм се да променям пътя им, когато има нужда, но съм била сама в тази си битка. В „Заедно в час“ правя същото, но зад гърба си имам огромна подкрепа, която ме вдъхновява да правя все повече и да предизвиквам себе си“, казва тя.
Айсел, която учи второкласници и преподава музика на ученици от 5. до 7. клас в 202 ОУ „Христо Ботев“ в софийското село Долни Пасарел, споделя мнението на Ангелина.
„Колкото и да се защитава някой родител или някое дете, накрая [той или тя откликва], защото, като [подхождаш] с добро към някого и искаш да му дадеш нещо, то се усеща“, казва Айсел.
В часовете си тя се придържа към националната учебна програма, но освен знания се стреми да изгражда у децата и умения за критично мислене и комуникация. Затова и толкова много се радва, когато майката на неин ученик ѝ съобщава за доста зряла негова постъпка: двамата се скарали, но половин час по-късно момчето ѝ се обадило по телефона с молба да разрешат проблема.
„Да си учител, е голямо сблъскване със себе си“, казва Айсел. „Аз си давам сметка, че искам да науча и себе си на много от нещата, които съм имала възможност да разкажа и обясня [на учениците си] – да не се страхувам от грешки, да съм по-търпелива. Моята координаторка [бел. ред. опитен специалист – преподавател от екипа на фондацията, който подкрепя през двете години с участниците в програмата] е една от причините да успея да оцелея в началото, защото е голям шок, особено като вземеш първи клас – изведнъж осъзнаваш колко е отговорно, когато си там, при децата. Това много ми харесва на програмата – не ни оставят сами, непрестанно ни обгрижват и ни питат имаме ли нужда от нещо, дават ни възможности да се срещаме и да си говорим.“
Усещането за смисъл отвежда към учителската професия и Карина.
Тя научава за „Заедно в час“ в студентските си години. Покрай инициативата „Бизнесът в действие“ тя се озовава в офиса на фондацията и в този ден, освен че разширява познанията си за маркетингови стратегии, се запознава с програмата на „Заедно в час“ и с историите на хора, преминали през нея.
През следващите две години Карина съчетава следването с работа в рекламна агенция. След дипломирането си заминава за Азия заедно с приятелка в желанието си да се предизвика, като се отдели от обичайната си социална и културна среда. След около четири месеца във Виетнам, Малайзия и Индонезия тя се прибира в България и в следващата половин година опитва да избистри стремежите си в професионален план.
В края на това търсене тя решава, че единствената опция е да открие занимание, което да ѝ носи истинско удовлетворение. Така се сеща за програмата на „Заедно в час“.
„Мотивацията ми да стана учител е, че в тази роля мога да правя нещо смислено, което ще повлияе на много хора. Аз исках да работя точно с общности, които нямат достъп до качествено образование, защото те имат най-голяма нужда от подкрепа“, казва Карина, която от септември тази година е начален учител в ОУ „Георги Бенковски“ в с. Манолово, Община Павел Баня.
По време на предварителното обучение в програмата Карина намира начин да съчетава още по-добре образованието си и бъдещета си професия като учител и става сътрудник на сайта prepodavame.bg, където пише текстове за добри практики от учители и училища в България и света.
Дистанционното обучение като предизвикателство и възможност
Като учител, който води занималните на ученици в начален етап, Ангелина отговаря за три вида дейности: отдих (обяд, почивка и игри), самоподготовка (писане на домашни работи) и занимания по интереси. Преминаването към дистанционно обучение през март 2020 г. я принуждава да адаптира подхода си буквално за един уикенд.
За да може да помага на поверените ѝ четвъртокласници от разстояние, Ангелина създава Gmail акаунти на всеки от тях, присъединява ги към виртуалната класна стая в платформата Google Classroom и им изпраща подробни инструкции за използване на тези инструменти. Началото е трудно за всички, но днес Ангелина вижда и ползите от това предизвикателство – например децата се научават да работят с тези платформи. Тя и класната ръководителка проверяват домашните им работи, а следобяд тя води занимания по интереси.
Повторното преминаване към онлайн обучение през ноември протича по-гладко, отколкото Ангелина очаква, независимо че през тази учебна година тя преподава на първокласници. Причините за по-гладкия преход са две: огромната подкрепа, която учителите получават от родителите, и времето за подготвка преди самото връщане във виртуалната класна стая.
Ангелина и класната ръководителка показват на децата как да изпълняват основни команди на устройствата, които използват, за да могат да участват в занятията. Ангелина им раздава и работни листи с практически занимания за декември. Днес тя им дава напътствия, показва им това, което очаква да изработят, и ги оставя да изпълняват задачите – далеч от екрана.
А в часа за отдих на учениците тя им чете откъси от „Пипи дългото чорапче“ и обсъжда с тях постъпките на героите.
„Миналата година на по-големите им пусках да гледат филмчета, но тази година реших, че не искам първи клас да гледат филмчета – искам да обичат книгата, искам да се научат да обичат литературата, да си фантазират, докато слушат, [и в един момент] сами да искат да прочетат книжка. Не знам дали ще се получи, [но] работя в тази насока“, казва Ангелина и допълва, че през тези четения децата изграждат и умения за преразказване, тъй като понякога някои ученици се присъединяват по-късно и тя моли съучениците им да им разкажат как се е развила историята.
Експериментиране и учене в движение – това е формулата на Айсел за приспособяване към дистанционното обучение.
Повечето от първокласниците в защитеното училище в Долни Пасарел, на които преподава, нямат постоянен достъп до смартфон, таблет или компютър и интернет връзката им е нестабилна. Тя разговаря с всеки ученик по телефона по предварително изготвен график, а родителите им ѝ изпращат свършената от децата работа като снимки във Viber. Към края на учебната година почти всички ученици се включват в уроците в Google Classroom, а днес в обучението участват всички деца, които вече са във втори клас и работят по създаването на вестник, като сами си измислят рубриките, сами си разпределят отговорностите и дори сами си създават групи за комуникация във Viber.
„На мен ми е голяма страст да съм начален учител, защото винаги съм се занимавала с изкуство и [обичам] да чета от малка, [а] началният учител трябва да бъде творческа личност, за да може да направи цялото преживяване за децата по-магично“, казва Айсел, като подчертава, че доброто планиране е от още по-голямо значение при дистанционното обучение, защото само с добра организация учителят може да провежда ефективни занятия и да поддържа висок духа на учениците си в тази необичайна за тях обстановка.
На големите ученици, на които преподава музика, Айсел дава задачи за слушане на песни и ги провокира да се замислят за нещата, които са им направили впечатление, и да общуват помежду си, така че да могат да усвояват необходимите знания по увлекателен начин. Тя е онлайн през цялото време, готова да отговаря на въпросите им и да им оказва всякаква друга подкрепа.
Онлайн обучението отваря очите на Айсел за съществен аспект от учителската работа – нуждата от редовна почивка. Както казва един от преподавателите ѝ в магистратурата по начална педагагика, която тя кара в момента в ПУ „Паисий Хилендарски“ като участник в програмата на „Заедно в час“: „Огън се пали с огън“.
С други думи, учителят трябва да е със заредени батерии, за да преподава с настроение и да се грижи за децата по най-добрия възможен начин.
Затова през тази учебна година Айсел се връща към страничните си музикални занимания и пуска авторски песни и кавъри в своя YouTube канал – дейности, които през първата си година като учител е била загърбила.
Въпреки че става учител едва два месеца по-рано, Карина е уверена, че е достатъчно добре подготвена, за да се справи с обучението във виртуална среда. По-скоро се чуди как ще протече процесът, тъй като повечето ѝ ученици са от ромски произход и някои от тях у дома нямат топла вода, камо ли таблети, телефони или компютри, с които да учат онлайн.
Благодарение на дарители част от децата се сдобиват с устройства и се включват в онлайн обучението. Децата, които продължават да нямат достъп, получават материали на хартия, които Карина разнася лично по домовете им.
„Има много трудни моменти, но с три момичета, с които преподавахме в Лятната академия на „Заедно в час“, си станахме по-близки и ако имам някаква трудност, винаги се обръщам към тях или към други хора от общността“, казва тя.
Подобно на Ангелина, Карина смята, че в условията на дистанционно обучение, освен да дава предметни знания на учениците, може да им помогне да придобият базови технически компетенции. Онлайн тя вижда и възможност да възлага индивидуални задачи на учениците съобразно знанията, уменията и навиците им за учене. Ако например едно дете предпочита да чете на глас, то може просто да заглуши микрофона си, казва тя.
Образованието като осъзнат избор и кауза
„[Благодарение на „Заедно в час“] открих призванието си. Много си харесвам класа. Започнах с тях в първи клас, на мен ми беше първа година, на тях им беше [първа година] и със сигурност ще ги изкарам до четвърти клас, пък после ще му мисля“, категорична е Айсел, която се чувства късметлийка за това, че преподава в училище със сплотен колектив и че сред колегите ѝ има и възпитаници на програма „Нов път в преподаването“.
Ангелина тепърва ще решава накъде ще продължи след края на програмата, но желанието ѝ е да остане в сектор образование. Затова освен магистратура по начална педагогика в ПУ „Паисий Хилендарски“ в момента прави и магистратура по управление в образованието във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
„Благодарна съм за шанса, благодарна съм на хората, които са ми се доверили, и много се старая да оправдавам това доверие“, казва Ангелина. „Трудно е, може би защото аз имам високи изисквания към мен и защото не искам да разочаровам хората, които са ме взели на работа в училище. Най-вероятно понякога правя грешки, но постоянно полагам усилия и започва да става малко по-лесно. Доста е [трудно], но със сигурност хиляди пъти бих избрала отново този път.“
Карина е първа година учител по програмата на „Заедно в час“ и затова още няма планове за професионалното си развитие, след като я завърши през 2022 г. На базата на опита си до този момент усеща, че преподаването ѝ харесва, но на следващ етап би искала да работи с по-големи ученици.
„Когато някой може да научи нещо, без ти да му кажеш решението, а той сам да го открие, има един блясък в очите, който обожавам“, обобщава Карина.
Станете наш дарител и ни помогнете да продължим да обучаваме и подкрепяме хора като Ангелина, Айсел и Карина!
Сега всички дарения на регулярни дарители имат още по-голяма стойност и автоматично се удвояват от нашия съмишленик Богомил Балкански.
