Какво е рефлексия и защо да я използвате в училище

Шестима учители споделят как използват рефлексия в часовете си

Целта на рефлексията е да ни помогне да опознаем себе си, като се обърнем към собствените си мисли, чувства и преживявания. Рефлексията в учебния процес има редица приложения и може да се използва като инструмент с чиято помощ децата да контролират емоциите си, да осмислят преживяванията си през деня, да си поставят цели, да проверят докъде са стигнали по пътя към поставените цели, да разберат какво са научили, къде имат нужда от допълнителна подкрепа и т.н. Като учители можете сами да се досетите защо тази информация е ценна за вас и по какъв начин бихте адаптирали преподаването и подхода си, ако я имахте. 

Попитахме 6 участници в програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час” как точно използват рефлексия в часовете си, какво работи и какво не и какъв ефект забелязват върху учениците си в хода на учебния процес. Ето какво ни споделиха:

Любомира Дамгалиева, учител по математика и класен ръководител, 71 СУ “Пейо Яворов”

За мен час на класа си стана изцяло час за рефлексия. Винаги започвам с една и съща стратегия, с която се стремя да ги предразположа. Разказвам как е минала моята седмица, как ме кара да се чувствам конкретната ситуация в училище и какво ми помага да се справя с нея. След това децата веднага се надпреварват да споделят и те как се чувстват и се получава много хубава рефлексия, за която никога не е достатъчен един учебен час. Това, разбира се, адски много помага и в часовете по математика с моя клас.

Анна Дмитриева, учител в целодневна организация на учебния ден в начален етап, 71 СУ “Пейо Яворов”

Провеждам рефлексия на опита и емоциите устно с учениците – групово и индивидуално. Дискусията се получава добре, но не я провеждам регулярно. Трябва да направя рефлексиите постоянни и писмени, за да са по-смислени. Важно е да ги провеждам, защото помагат на учениците да развият самоконтрол. С тяхна помощ откриват силните си страни и проследяват как те им помагат да управляват емоциите си в процеса на учене. В момента се опитвам да разбера как мога да обединя рефлексията върху академичния опит и рефлексията върху емоциите в една обща сесия.

Василена Динчева, учител по математика и класен ръководител, 27 СУ “Акад. Георги Караславов”

В края на всеки месец се събираме с целия клас и всеки един от нас попълва лексикон, който аз предварително съм подготвила за всеки ученик за цялата учебна година. Въпросите за всеки месец са едни и същи. Чрез тях целя учениците ми развият желание и нагласа за развитие, да повярват, че са способни да променят следващия си ден, седмица, месец и живот. Да разберат дали ако вложат постоянство, труд, усилия и енергия, ще постигнат резултати. Чрез въпросите учениците ми правят анализ на поведението си, действията или бездействията си. Мотивирам ги да си поставят цели за деня, за седмицата и месеца и да ги записват. Поощрявам ги да вярват в себе си, да са доволни от себе си, да си благодарят. 

Поредицата от въпроси в лексикона се попълва, след това всеки си сравнява отговорите с тези дадени след първата рефлексия. Всеки който иска с няколко изречения обобщава и споделя изводите си пред класа. Изказването задължително завършва с “Аз мога“. 

Аз чета лексиконите и давам индивидуална обратна връзка. Въпреки че всяка рефлексия е предварително планирана, винаги променям и адаптирам в хода на провеждането ѝ, за да може да отговори на големите въпроси и нужди на децата. 

Рефлексията може да ни помогне да допринесем за личностното развитие на учениците си. И да ни настрои всеки ден да си поставяме големите въпроси: какво, какво от това, а сега какво. Те са двигател не само за личностно развитие, но и това на обществото ни.

Стефан Иванов, учител в целодневна организация на учебния ден в начален етап, 149 СУ “Иван Хаджийски”

Обикновено рефлексията с моите ученици е кратка. Най-често рефлектираме върху това дали урокът им по БЕЛ или математика е бил интересен. По технологии и предприемачество най-често се рефлектира върху направените изделия и материали по време на часовете. Рефлексиите са по около 2-3 минути и се провеждат под формата на кратък разговор. Рефлексията в края на часа включва ограждане на определен емотикон. Самоосъзнатостта на учениците се постига чрез рефлексия, затова е много важна. Все още се опитвам да разбера как да я провеждам така, че всеки път да е още по-приятна и полезна за мен и за децата. 

Нора Тодорова, учител в целодневна организация на учебния ден в начален етап, ОбУ “Св. Св. Кирил и Методий”, Априлово

В понеделник учениците записват в супергеройския си дневник 3 неща които са усвоили напълно от предходната седмица, 2 неща, които са ги затруднили най-много и 1 нещо, което желаят да постигнат до края на седмицата. В петък обсъждаме до каква степен за постигнали целите си.

Виктория Стефанова, учител в целодневна организация на учебния ден в начален етап, 97 СУ “Братя Миладинови”

В класната ни стая на една от стените има нарисувана “Планина на успеха”. Често отделяме по около 10-15 минути да рефлектираме върху това на кой % се намираме в момента, колко % от себе си сме дали през деня/седмицата и какво трябва да променим, за да се изкачим по-нагоре. Резултатите са колебливи – често учениците си дават високи проценти и отказват да се задълбочат във въпроса какво могат да променят, но в отделни дни забелязвам, че се замислят и са по-откровени в отговорите си. 

В момента се опитвам да разбера как да превърна рефлексията в навик и повтарящо се събитие (всяка седмица или ден) без да рискувам да отегча учениците и да има обратен ефект. Мисля, че по някакъв начин учениците сами трябва да достигнат до разбирането, че рефлексията и саморефлексията са полезни, ефективни и нужни, за да проследяваме собствения си напредък, силни и слаби страни.

---

Научете още полезни практики, идеи и начини за ефективно учене заедно със своя училищен екип.

Станете част от новия випуск в програма „Училища за пример“.

Кандидатстването е отворено за всички общински и държавни училища до 30 март!

---

Още полезни материали и ресурси за учители открийте тук.