Какво си пожелавам за 2022
Из мечтите на един бъдещ учител
Разбира се, пожелавам си 2022 да е здрава и мирна. Иска ми се тази година да се втурна с пълни сили пак да покорявам нови върхове и мечти. Последните две години, поради всичко, което се случи, обърнах поглед навътре. Научих много за себе си, но малко или много заживях в страх… Хайде, страх може би е преувеличено, да го наречем с нашумялата напоследък дума тревожност.
А тревогата е като работата – захванеш ли я, край няма. Като стана въпрос за работа, искам тази година най-после да сбъдна една все още неосъществена мечта: да стана учител. Ама в истинско училище, не само да давам частни уроци или да работя почасово в детски центрове. И не само по диплома, като шофьорска книжка, която не се използва или сертификат за компютърна грамотност, който се споменава само в сивито. Искам ей така да си вляза в училище, да се поздравим сърдечно с охраната, да побъбрим с чистачката за нещата от живота на път към учителската, да си разменим по две-три приказки с колегите за първи час, да си приготвя материалите и да вляза в класната стая, където да ме чакат моите ученици.
Толкова ясно си го представям, че просто трябва скоро да стане реалност. Така се случва, че досега само говоря за тази мечта, без много да действам. Учих, работих, пътувах, но без целенасочени действия, които да ме върнат в час в новата ми роля. И като споделям, все ме питат “Откъде накъде?”, “Точно това ли намери?”, “Нали си спомняш какво беше в училище, как ти се занимава изобщо?”. Първо се дразнех, но после и аз взех да се чудя защо пък наистина толкова упорито го мисля това.
И ето как си отговорих… От една страна, учителят е в час, за да предаде конкретни знания и умения, но от другата страна се случва магията. От другата страна учителят си дава ясна сметка, че както той, така и децата прекарват повече време заедно, отколкото със семействата и приятелите си. От другата страна учителят осъзнава, че тези деца, които ще посветят 12 години от най-крехката си възраст на училището с очаквания и надежди това да им осигури по-добро бъдеще, са в периода от живота си, в който имат най-голяма нужда от физическа и емоционална подкрепа. От другата страна учителят приема тази реалност, която плаши много хора, и я превръща в хиляди възможности за ежедневни малки чудеса. Чудото да подкрепяш, да не се предаваш, да сприятеляваш врагове, да опитомяваш страхове, да впрягаш надежди, да дирижираш мечти, да създаваш безстрашни откриватели и “нещотърсачи”.
Искам да овладея тази магия и да я практикувам с нестихващ ентусиазъм, който ще захранвам с неизчерпаемата енергия от вътрешното усещане, което ме облива от главата до петите, когато направя нещо добро без да очаквам нищо в замяна.
Пожелавам си през 2022 да стана такъв учител. Пожелавам и на всяко дете да има поне един такъв учител.
Добре дошла, Нова годино, бъди мила и замени тревогите с надежди!
Ако се припознаваш в мечтите на този бъдещ учител, можем да ти помогнем да предприемеш конкретни действия още днес! Кандидатствай за програма “Нов път в преподаването” тук.
