Автентично оценяване – от теорията до практиката

Сигурни сме, че независимо от колко време сте в училище, поне няколко пъти вече сте чували въпроса “Госпожо/господине, а това за какво го учим, къде му е приложението в живота?”

Дори вече да имате няколко много добри отговора, подготвени за всяка тема от учебния план, темата за автентичното оценяване ще ви даде още няколко полезни начина да отговорите на този въпрос. Същевременно ще разнообразите начина на изпитване на учениците, докато неусетно и те се мотивират повече за знанията по съответния предмет.

Какво е автентично оценяване

Джон Мюлер описва автентичното оценяване като вид оценяване, при което учениците изпълняват задачи от реалния живот и демонстрират смислено приложение на ключови знания и умения. Напрактика дълбочината на разбиране на учениците за определена тема се разкрива чрез начина, по който те се представят в реална ситуация. 

За да се нарече едно оценяване автентично, то трябва да отговаря на няколко ясни критерия, описани подробно в знаковата книга за учители Understanding By Design:

1. Реалистичен контекст

Задачата се изпълнява при сценарий, който провокира приложение на знанията и уменията на ученика по начин, по който те се “тестват” в реалния живот.

2. Изисква преценка и иновативен подход

Ученикът трябва да използва знанията и уменията си по мъдър и ефективен начин, за да адресира предизвикателствата или да разреши проблемите. За разлика от тестовете, които проверяват “отрязък” от знания, реалистичните предизвикателства изискват от учещия се да разбере същността на проблема. От какви знания и умения се нуждая в тази ситуация? Как да подходя към нея? Дори и целта да е ясна, ученикът все пак трябва да разработи план и процедура за разрешаване на проблема

3. Изисква от ученика да “прави” вместо да “повтаря”

това, което вече е бил научен и знае. При автентичното оценяване ученикът трябва да проведе изследване в контекста на природните науки, историята или всеки друг предмет. Усилията на ученика трябва да репликират труда на хората, работещи в съответното научно поле.

4. Имитира ключови предизвикателни ситуации,

в които възрастните са реално “тествани” на работното място, в обществения и личния живот. Реалистичните предизвикателни ситуации включват  “неподреденост”  като определени ограничения, “шум”, слушатели/зрители на работното място. Противоположно на това при почти всички училищни изпити липсва контекст. В реалния живот, за разлика от училище, рядко има някаква тайнственост и неяснота относно това какви са целите или критериите за успех. Напротив, предимство за изпълняващия задачата е да задава въпроси на “изпитващия” или “началника”, като в същото време обикновено е достъпна текуща обратна връзка по задачата, давана от колеги. 

5. Дава възможност за репетиране, упражняване, допитване до специфични ресурси и получаване на обратна връзка. 

Оттам идва и подобряване на продукта или представянето. Ученето е най-ефективно, когато цикълът на “представяне – получаване на обратна връзка – ревизиране – представяне” навигира създаването на висококачествени продукти, които биват оценявани чрез ясни критерии за представянето.

Когато говорим за автентично оценяване е важно като учители да извлечем доказателствата за истински дълбокото разбиране, съответно да провокираме ученика да прецени сам как да подходи по време на автентична ситуация, а не просто да наблюдаваме как той се справя с лесно изпълнима задача, изискваща умерено припомняне и приложение. 

В тази ситуация е важно да разделим “упражнението” от “истинското решаване на проблеми”. Упражнението изисква директно изпълнение в леко променен контекст. Проблемът изисква обмисляне на многото възможни решения и предизвикателства, с които се среща ученика. Хвърлянето към коша от място в баскетбола е упражнение – играчите застават в две редици и се редуват да стрелят към коша. Използването на това умение (стрелянето към коша) по време на игра обаче, изисква играчът да се справи и със защитата на другия отбор. 

Как да създадете добро автентично оценяване

Ако искаме учениците да “правят” наука, а не само да “знаят” наука, то по същия начин и оценяването трябва да е организирано около решаването на истински проблем (играта), а не просто около упражнение (хвърлянето на топка в коша), изискващо разкъсано познаване на факти и частично приложение на умения в изолиран контекст.  

С помощта на приложената таблица можете да се ориентирате добре как да направите разликата между упражнение и реална ситуация.

	Проблем	Упражнение
Рамката на задачата	Проблемът е ясно зададен, но не са дадени подсказки (или са дадени много малко) как най-добре да се реши той	Задачата или е лесна, или е опростена от специфични подсказки и насоки за природата на проблема или за подхода, който трябва да се използва
Подходът	Възможни са различни подходи. Разбирането какъв тип проблем е това е ключово за решаването му. Затова е нужна стратегия. Вероятно ще има нужда от логично обмисляне или подход на принципа “проба-грешка”.	Има един единствен най-добър подход (въпреки че може да не е конкретно посочен) и той се подразбира от начина, по който е оформено упражнението. Способността на ученика да разпознае и използва “правилната тактика” е основна цел на упражнението.
Обстановката	Реалистична, включваща различни “променливи” като публика, критерии за оценка на работата и др.	Опростена, за да може единствената “променлива” да бъде оценяваното знание или умение.
Решението	Целта е даването на  подходящо решение, което да съобразява различните изисквания. Може да има един верен отговор, но той трябва да е в резултат на добра обосновка и защита на използвания подход.	Целта е правилният отговор. Самото упражнение е създадено така, че да осигури само 1 верен отговор. Въпреки че упражнението може да е сложно, то има определен верен отговор, който може да бъде открит чрез директно припомняне и приложение на знания, без нужда от модификация.
Свидетелства за успех	Фокусът се измества от верния отговор към защитата на подхода и решението	Фокус върху точността на отговора и избора на “верен” подход

Три идеи за автентично оценяване от класната стая на Станислава Стефанова

Толкова за теорията, сега е време да влезем в практиката и във вдъхновяващата класна стая на Станислава Стефанова, за която сме ви разказвали и преди. Тя е учител по науки в ЧОУ “Цар Симеон Велики” и възпитаник на програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”. В нейните часове учениците са изследователи, а автентичното оценяване е основен подход, който използва, за да мотивира децата по теми, свързани със сложни (на пръв поглед) химични и физични теории. 

Ето няколко примера за автентично оценяване, което тя използва през последните седмици. За илюстрация към тях добавяме и снимки и презентации, свързани с отделните задачи:

1. Реклама на здравословна храна

Станислава заедно с учениците от 5. клас в час по науки разгледат какво съдържа всяка храна и обсъждат кое е здравословно и кое не е. След това учениците са разделени на няколко отбора и трябва да създадат собствена реклама на здравословна храна, която те са изготвили. Критериите за оценка са:

• разписана рецепта с всички продукти и техните съдържания на нутриенти (белтъци/ мазнини/ въглехидрати/калории и пр.)
• изготвен продукт, който да представят
• да бъде описано защо трябва да се консумира техния продукт (с какво е полезен, с какво и по-добър от другите на пазара) и да има клипче със заснета реклама на продукта.

2. Макет на космически кораб

В края на раздела за Космоса учениците получават задача да изготвят собствен макет на космически кораб. Те трябва да опишат на презентация своето пътуване до Марс:

• каква храна ще си вземат;
• колко време ще пътуват;
• с какво облекло ще са облечени;  
• от какво ще конструират техния кораб;
• кого ще вземат със себе си.

За крайната оценка важно е и самото представяне на проекта, както и дали всеки в екипа е работил и се е включил активно в проекта.

3. Индикаторите в химията

За седмокласниците Станислава подготвя задача самите те да изготвят индикатори за цялото училище с помощта на подръчни материали – червено цвекло, филтърна хартия и пр. Всеки отбор прави упътване за ползване, собствени лентички, които променят цвета си и по този начин показват дали едно вещество е киселина или основа и измислят своя кутия за индикаторите си. 

• 

• 

• 

• 

4. От местопрестъплението София

За учениците от 10 клас авнетничното оцеляване ги вкарва в ролята на разследващи детективи, които трябва да разгадаят мистериозно убийство. Първо разпитват, правят смои хипотези, и чрез експеримент трябва да докажат с кои вещества е убита жертвата.

*Статията е създадена върху текстове от книгата Understanding by Design, Grant Wiggins, Jay McTighe, 2005.