НП „Заедно за изкуствата и спорта“ има нужда от ясен логически модел и измерители за успех

Становище по проекта на Национална програма „Заедно за изкуствата и спорта”

Фондация “Заедно в час” приветства усилията на Министерството на образованието и науката да инвестира в личностното развитие на учениците чрез занимания с колективни спортове и изкуства. Множество проучвания показват връзката между заниманията с изкуства и спорт и по-високите академични постижения и подобрените социално-емоционални компетентности на учениците. Творческите и спортни занимания могат да развият ключови умения като креативност, решаване на проблеми, работа в екип, поемане на инициатива, гражданска ангажираност и постоянство. Могат да бъдат и важен инструмент за интегриране в училище на деца и младежи от уязвими групи. Ефективното и добро изпълнение на Национална програма „Заедно за изкуствата и спорта“ може да допринесе за постигане на тези резултати. Ето защо използваме възможността да отправим няколко предложения за подобрения в програмата, така че тя да отговори на високите очаквания към дейностите по нея.

1. Представяне на ясен логически модел на програмата

Национална програма „Заедно за изкуствата и спорта” е една от най-мащабните от гледна точка на средства програми на Министерството на образованието и науката през последните години. Сериозната инвестиция от 90 млн. лв. (прави впечатление голямата диспропорция при заделените средства – особено на фона на далеч по-малкото, предвидени за някои от най-наболелите проблеми в българското образование като десегрегация – 500 хил. лв., подобряване на средата в детските градини – 400 хил. лв., или стимулиране на иновативни методи в преподаването 2,3 млн. лв.) изисква програмата да има и много ясен логически модел. Той трябва да обобщи дейностите, краткосрочните резултати и дългосрочните ефекти от предвидените инвестиции. В момента проекта на националната програма не представя такъв.  Мониторингът на програмата (вж. т. 2) също трябва да е съобразен с този логически модел. 

2. Допълване и конкретизиране на измерителите за успех

Националната програма има нужда от ясни и конкретни измерители за успех, така че да е ясно доколко тя е постигнала целите си, какви точно са били резултатите за учениците и дали и как България трябва да продължи усилията си в тази област занапред. В момента проектът на програмата предвижда два вида показатели за изпълнение – брой групи и отбори, сформирани по националната програма, и брой ученици, включени в групите и в отборите по националната програма. Тези измерители далеч не са достатъчни, за да се разбере ефектът от дейностите по програмата. Формалното изброяване на брой групи/ отбори и брой ученици не показва с какво дейностите са допринесли за личностното развитие на учениците и не дава информация кои дейности са били полезни за образователната система и трябва да се продължат като политики и занапред.

За да има възможност за повече яснота относно ефекта от националната програма, предлагаме включването на детайлни измерители за успех. Сред тях могат да бъдат показатели като:   

• процент ученици, включени в дейности с изкуства/ спорт, на училищно, регионално и национално ниво;
• процент ученици, подобрили представянето си в областите “академично представяне” и “развиване на умения на 21 век” – социално-емоционални умения, креативност, работа в екип и други, след включване в дейностите по програмата (това предполага разработване на инструментариум за измерване на тези умения преди и след включването в програмата);
• процент ученици, при които се наблюдава намаляване на отсъствията от училище, след включване в дейностите по програмата; 
• процент отпаднали ученици в училището преди и след включването в програмата;
• брой специалисти по изкуства/спорт, работещи в училището на пълно или непълно работно време;
• часове на седмица, в които учениците се занимават с дейности с изкуства/спорт, преди и след включването в националната програма;
• брой осъществени партньорства, свързани с изкуства и спорт, между отделни училища, както и между училища и други организации (читалища, спортни клубове, театри, музеи и т.н.);
• брой осъществени артистични изпълнения / спортни игри на тримесечие.

3. Делегиране на оценката на програмата на професионален оценител

Предложените в точка 2 индикатори могат да бъдат отчетени чрез методи като интервюта с училищни администратори и фокус групи за учители, наблюдения на учебни часове, дневници на учителите, анкети сред учениците и учителите и др. За тази цел обаче МОН трябва да делегира дейностите по оценка на програмата на професионален оценител още с началото на националната програма. Ключово е той да включи в инструментите за оценка и сравнение на статистически коректно избрана извадка ученици, включени в програмата, и контролна група от техни връстници, които не участват в дейности по програмата, по критерии като “посещаемост на учебни часове”, “академичен напредък”, “развиване на умения на 21 век”. 

4. Допълване на условията и реда за предоставяне на финансирането по програмата 

Заниманията по изкуства и спорт могат да са ефективни тогава, когато са обвързани с конкретни цели за конкретните ученици, които се включват в тях. В проекта на програмата е предвидено финансирането да се отпуска на база на стандартизирано заявление от училището. Това обаче не е достатъчно, за да се разбере какви са нуждите на това училище, какви затруднения срещат учителите и учениците и как дейностите по националната програма ще им помогнат да ги преодолеят. Предлагаме към заявлението да се добави обосновка от училището за включване в програмата, която задължително да съдържа визията на училищния екип за развитие на училището и учениците, специфичните цели, които екипът си залага с включването в програмата, начините, по които ще ги постигне, и инструментите, с които ще измери резултатите. Важно е преди включването в програмата училищният екип да е наясно как творческите и спортните дейности, които планира да въведе, ще разрешат конкретни предизвикателства и цели на училището. Представянето на визия, цели и план за действие ще помогне на училищния екип да фокусира дейностите си по програмата и да извлече от тях максимална полза за учениците.

5. Ясни гаранции, че всички ученици имат достъп до дейностите от програмата

Условията и инструментите за мониторинг на дейностите по програмата трябва да заложат ясни индикатори за гаранции, че всички ученици – независимо от техния произход, населено място и социално-икономически статус на семействата, имат достъп до дейностите от програмата. В настоящия проект на програмата това не е даденост и има риск голяма група деца и младежи да останат извън обхвата на програмата. Неравни условия може да породи и фактът, че различните населени места в България имат на разположение различен достъп до спортни съоръжения и игрища. В някои населени места такива изобщо липсват, което може да ограничи възможността на някои училища да се възползват от средствата по програмата.

В проекта на програмата е заложено освен това, че в училища с над 400 ученици максимумът за сформиране на групи/ отбори е 3 групи в сферата на изкуствата и 3 спортни отбора – независимо от вида спорт, възрастовата група и пол. Това, както и условието един ученик да може да бъде включен само в една артистична група и само в един спорт, предполага включването на твърде малък брой ученици. Според проекта на програмата дейностите ще стигнат до максимум 70 хил. ученици, което е само 12 процента от учениците в България. Сериозната инвестиция от 90 млн. лв. би трябвало да даде възможност за достъп на много повече ученици до дейностите по програмата. 

6. Разширяване на видовете спорт и изкуства, включени в програмата

Проектът на национална програма включва възможност за спортни занимания само по три вида спорт – футбол, баскетбол и волейбол. По отношение на танцовите изкуства, възможностите са големи, но от програмата са изключени визуалните изкуства. Предлагаме или да се добавят повече видове спорт, както и визуални изкуства, или да не се ограничава вида спорт/ изкуство, по който се сформират групи/ отбори. Така ще се даде възможност на повече деца и младежи да се включат в дейностите по програмата.

Възможностите за досег до повече видове спорт и изкуства могат да се увеличат, ако се направят партньорства между училища. Няма нужда например едно училище да предлага пет вида спорт, но може да се обедини с други учебни заведения и заедно да дадат възможност на учениците да се включат в по-разнообразни дейности. Училищата могат да свържат учениците и с културните ресурси на града и околността, в която се намират. Досегът до изкуството може да се случи чрез посещения на галерии, музеи, театри, мюзикъли, опери, балети, кина, фестивали, т.н.

7. Разширяване на възможните целеви групи ръководители на дейностите по програмата 

Проектът на национална програма поставя условието ръководителите на групите по изкуства да са или специалисти от самото училище в сферата на музикалното, танцовото и театралното изкуство или външни специалисти от институции към Министерството на образованието и науката, от институции към Министерството на културата и др. Треньорите на отборите могат да бъдат или от самото училище, в случаите, когато са специалисти по вида спорт, или външни специалисти, вписани в регистъра на треньорските кадри или в регистъра на спортно-педагогическите кадри. 

Намираме тези условия за ненужно ограничаващи. Опитът по проект “Твоя час” показа, че училищата могат успешно да си партнират и с родители, медиатори и други професионалисти, които имат съответните умения и могат да привлекат вниманието на учениците, дори и да не са вписани в официални регистри на държавните институции. Предлагаме националната програма да даде възможност на училищата, ако преценят, да наемат за ръководител на групата по изкуства/ спортния отбор и външни лица като родители, медиатори и други представители на местната общност. 

8. Интеграция на изкуствата в учебния процес

Творческите занимания като извънкласни дейности имат своите положителни ефекти, но методи от изкуствата биха могли да бъдат интегрирани и в задължителния учебен процес като инструмент за повишаване на ангажираността, интереса и мотивацията на учениците, а с това и на техните знания и умения. Визуалните и сценичните изкуства позволяват на учениците да разработват и осмислят учебния материал по творчески начини, да го разглеждат от различни призми и да го усвоят по лесен и естествен начин. Използването на методи от изкуствата би приближило училищата и към преподаването спрямо компетентностния модел, който е заложен в Закона за предучилищното и училищното образование, но все още не се прилага в достатъчна степен.   

Предлагаме в национална програма “Заедно в изкуствата и спорта” да се заложат и дейности, целящи интегриране на изкуството в учебния процес, вкл. обучения на учители и предоставяне за свободно ползване от учители от цялата страна на стратегии за преподаване, базирани на изкуства.