По-високите учителски заплати са добра новина. Време е обаче и за следващата крачка – резултати

От 1 януари т.г. основните заплати на всички педагогически специалисти бяха увеличени с 8,4%. Това беше поредната стъпка от устойчивата политика на Министерството на образованието и науката през последните години за повишаване на възнагражденията на учителите. Тази година увеличение имаше и за служителите от непедагогическия персонал – например помощник-възпитателите в детските градини, чиито възнаграждения години наред бяха несправедливо ниски. 

След увеличението стартовата минимална основна заплата на учителите става 1853 лв. Минималната основна заплата за старши учителите и старши възпитателите вече е 1911 лв., а за главните учители и главните възпитатели – 1985 лв. Директорите ще получават най-малко 2257 лв. основно възнаграждение, а заместник-директорите – 2088 лв.

Увеличението на заплатите на педагогическия и непедагогическия персонал безспорно е добра новина. Работата в детските градини и училищата е трудна, изисква сериозни умения и постоянното им надграждане. Обществото също залага високи очаквания към учителите. И за тези от тях, които получават високи оценки за работата си, подобряването на условията на труд трябва да продължи.

За разлика от възнагражденията в образователната сфера обаче, има нещо, което през последните години не се увеличава, дори напротив – намалява. Това са резултатите на учениците (виж графиката). Когато миналия месец бяха оповестени данните от последното издание на PISA (Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) България се нареди на последно място по математика сред държавите в ЕС и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки. Резултатите на българските 15-годишни са сред най-ниските откакто държавата ни участва в PISA. 

PISA е важен показател, защото измерва умения на XXI век, от които учениците ще имат нужда в живота. Но дори и да оставим PISA настрана, резултатите от националните външни оценявания (НВО) и държавните зрелостни изпити (матурите) също не дават повод за радост. Средният успех на НВО след VII клас по математика в страната през 2023 г. беше 35,3 т. от максимум 100 т. Средният успех на матурата по български език и литература пък беше „Добър“ 3,93 – най-ниският от 2008 г. насам. Анализ на Института за пазарна икономика показа, че в 80 общини средният резултат е под „Среден“ 3,00.

Отвъд образователните постижения, детските градини и училищата в голяма степен не успяват да развият в децата и младежите социално-емоционални умения за успешен личностен и професионален живот в съвременния свят. Родителите, които имат финансова възможност, продължават да инвестират в паралелната образователна система на частните уроци. Бизнесът страда от липса на подготвени кадри и това пречи на икономическото развитие на страната.

Затова, заедно с безспорно необходимото подобряване на условията на труд на директорите, учителите и останалите работещи в системата на образованието, има нужда и от обективна оценка на резултатите от работата им. Директорите и учителите трябва да станат отговорни за знанията, уменията и нагласите, които развиват техните ученици, и най-вече за това времето в училище да има добавена стойност за децата и младежите. И кариерното развитие на педагогическите специалисти трябва да зависи не от прекараните в системата години, а от това какъв напредък са постигнали учениците, на които са преподавали. 

Разбира се, това върви и със сериозна промяна на качеството на началното обучение и продължаващата квалификация на педагогическите специалисти, както и с истинска подкрепа в училищата чрез подготвени наставници. 

Това са реформите, които ще повишават качеството на преподаване и с това и резултатите на учениците. Заплатите са само инструмент.