Българските ученици не развиват достатъчно творческото си мислене. Има обаче как

Страната ни е на последно място в ЕС по умения на 15-годишните в областта на творческото мислене. Много училища и учители показват как това може да се промени

“За да насърчат споделеното пътуване (пътуването на няколко души с един автомобил) и така да намалят замърсяването на въздуха и броя превозни средства по пътищата, някои държави осигуряват отстъпки за горивото и пътните такси на хората, които го практикуват. Помислете за оригинален начин, по който инициативата за споделеното пътуване да се разрастне и подобри.”

Това е една от задачите, които 15-годишните ученици са решавали в рамките на международното изследване PISA 2022 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). За първи път PISA включва измерване на творческото мислене на учениците – ключово за XXI век умение, което в бъдеще ще бъде все по-търсено от работодателите.

Българските ученици са под средното ниво във всички области на изследването. Различни идеи успяват да генерират едва 22,5% от учениците (при средно за ОИСР 42,9%), 25,6% генерират оригинални идеи (при средно 44,1%) и 20,3% могат да оценяват и подобряват идеи (при средно 34,2%). Българските ученици показват в по-малка степен от средното за изследването и нагласи, свързани с развиването на творческо мислене – като вяра, че могат да променят нивото си на креативност, удоволствие от учене на нови неща, желание за разбиране на поведението на хората и любопитство.

Творческото мислене на българските ученици: познатите проблеми на образованието

На първите места по творческо мислене са учениците от Сингапур, Корея, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Естония и Финландия. Изследването показва, че повечето държави, които са постигнали резултати над средните за ОИСР в областта на творческото мислене, се представят над средното и по математика, четене и природни науки. Но отличните академични постижения не са предпоставка за отлични постижения в творческото мислене, казват от ОИСР.

Учениците в неравностойно положение постигат значително по-ниски резултати по творческото мислене в сравнение с учениците в благоприятно положение. Този фактор е особено силен в България. 19,5% от разликите между българските ученици се обясняват с техния икономически, социален или културен статус – при средно за ОИСР 11,6%. За сравнение, в Хърватия този дял е 5,8%, в Естония – 6,9%, в Сърбия – 9,5%, в Северна Македония – 12,2%.

Подобно е положението и с фактора вид на училището. Над 50% от разликите между учениците в България се обясняват с разлики между училищата – страната е на четвърто място в това отношение сред всички изследвани. Държавите с високи постижения осигуряват добро ниво във всички училища и делът на междуучилищните разлики е сведен до минимум. България за поредна година не успява да се справи в това отношение.

Училището може да развива творческо мислене

“Уменията за творческо мислене могат да се преподават”, категорични са експертите на ОИСР в доклада си. Изследването е установило, че държавите с високи резултати на PISA имат официални насоки за развитие и оценяване на творческото мислене на учениците. “Учителите могат да отключат креативността на учениците като ги насърчават да изследват, генерират и обмислят идеи”, се казва още в доклада. 

Добрата новина е, че вече не малко български училища осъзнават това. Учители от различни краища на страната работят по иновативни практики, интегрират знания и умения от няколко предмета, използват проектно-базираното обучение в часовете си и показват на учениците връзката между учебното съдържание и света, в който живеем. Така те стимулират децата и младежите да разсъждават, да споделят мислите си, да се аргументират, да задават въпроси, да виждат “голямата картина”. Това се случва в стандартните учебни часове във всякакви по вид училища в малки и големи населени места и показва, че промяната в начина на преподаване е възможна, стига учителите да имат желание да вложат допълнителни усилия в нея. (Примери за училища, които активно развиват творческото мислене на учениците си можете да намерите в края на текста.) 

Защо творческото мислене е важно

ОИСР описва творческото мислене като компетентност за участие в генерирането, оценяването и усъвършенстването на оригинални и разнообразни идеи.

Данните от PISA предоставят информация за това доколко добре държавите подготвят учениците да мислят нестандартно в различни контексти. 

“В XXI век е от решаващо значение учениците да бъдат иновативни, предприемчиви и да използват целенасочено критическото и творческото мислене”, пише в доклада на ОИСР. Експертите цитират анализа „Бъдещето на работните места 2023“ на Световния икономически форум, според който творческото мислене е класирано като второто най-важно умение за служителите, веднага след аналитичното мислене. От една страна цифровизацията и изкуственият интелект правят умения като творческото мислене още по-ключови за съвременния и бъдещия свят. От друга творческото мислене стимулира както развиването на когнитивни умения и умения за учене в учениците, така и емоционалното развитие, устойчивостта и благополучието на децата и младежите. 

Решението: промени в политиките и ежедневните училищни практики

Експертите от ОИСР предлагат и конкретни решения, които държавите могат да разработят, за да повишат уменията по творческо мислене на учениците си.

“Учителите, създателите на учебни програми и оценителите трябва да имат споделено разбиране за това какво е творческо мислене, как учениците могат да развиват умения за творческо мислене и как може да се измерва техният напредък. Преосмислянето на учебните програми и учебния процес с оглед на тези цели може да улесни развитието на преподаване и учене, които подкрепят творческото мислене” препоръчват от ОИСР.

Изследването PISA е доказало, че държавите с високи постижения в областта на творческото мислене често прилагат поне два от следните подходa:

• включване на творческото мислене в учебната програма, изрично и с ясни насоки;
• подпомагане на учителите да разпознават, развиват и оценяват творческото мислене;
• създаване на възможности в учебната програма да се включи творческа и/или интердисциплинарна работа;
• насърчаване на отчетността чрез мониторинг и оценка.

---

Как български учители развиват творческото мислене на учениците си

“Големите въпроси” в 90 СУ „Хосе де Сан Мартин“, София: Учителите на 90 СУ забелязват, че преходът от IV в V клас води до понижена мотивация на учениците и започват да търсят начини, с които да повишат ангажираността на децата и да направят така, че те отново да идват с желание на училище. Това поставя основите на един мащабен междупредметен проект, който цели да изследва света чрез “големия въпрос”. Цялата практика и идеи за учители, които искат да я адаптират за своите часове, може да бъде намерена на prepodavame.bg.

Кино режисьорите от Дерманци: Още през лятната ваканция на 2017 г. учителят от ОбУ „Неофит Рилски“ в с. Дерманци Даниел Симеонов започва да използва киното като начин да ангажира и подкрепя своите ученици в развиването на умения и поддържането на техните знания в различни сфери. Учениците дискутират впечатленията си от различни филми, пренаписват части от сюжета, а впоследствие създават и свое кино ателие и започват да снимат и монтират свои филми. Даниел Симеонов обвързва уменията, които се развиват в часовете по кинознание, с компетентностите и очакваните резултати, дефинирани в учебните програми на МОН.

Съкровищата на СУ “Христо Ботев”, Карнобат: Екипът на СУ “Христо Ботев” в Карнобат от години поставя силен акцент върху развиването на умения на XXI век в учениците, включително творческо мислене. По математика например учениците развиват уменията си за търсене на помощ, като имат възможност да работят помежду си, с водещия учител, както и да търсят информация и помощ от библиотеката, както и от интернет. По география пък търсят по екипи съкровище по дадени подсказки и достъп до различни ресурси и завършват часа с рефлексия за това какво ги е затруднило и какво – не. 

С мишка в ръка – ОУ „Н. Й. Вапцаров”, с. Селановци: Учителката по математика от ОУ “Н. Й. Вапцаров”, с. Селановци, Даниела Кунчева комбинира развиването на математическите компетентности с умения за работа в екип, общуване, инициативност и творчество. С помощта на математически софтуер учениците се превръщат в изследователи, генерират идеи и развиват въображението си. Описание на практиките на г-жа Кунчева можете да прочетете на страницата на “Виртуален училищен кабинет по математика” и в публикация на Института по математика и информатика на БАН.

Литература и математика в едно – СУ “Любен Каравелов”, Пловдив: Учителите от СУ “Любен Каравелов”, Пловдив, Нина Тошкова и Георги Стоев подготвят и изнасят заедно интердисциплинарен урок по литература и математика. По време на урока учениците създават математическа формула за емоционалното и душевно състояние на лирическия герой от произведението “Майце си” на Христо Ботев. По иновативен начин деветокласниците изследват мотивите за самотата и търсенето на смисъл в живота в произведението на Ботев.