Лексикон с екипа на Заедно в час: Иван Попов (Иво)

През 2025 г. „Заедно в час“ навършва 15 години! По този повод ви запознаваме с хората, които движат организацията напред, в поредицата „Лексикон с екипа на „Заедно в час“. Днес ви представяме Иван Попов (Иво), проектен координатор в екипа на prepodavame.bg.

---

Какъв беше пътят, който те доведе до работата в “Заедно в час”?

Занимавам се с образователни проекти и инициативи от 20-ина години, но винаги доброволно и „между другото“. Постепенно стигнах до нетърпимост към частта с „между другото“ и зарязах успешната си корпоративна кариера. Имах план половин година да не работя, за да се посветя на проучвания, нетуъркинг и планиране как да оправим образователната система. На втората седмица обаче видях обява за свободна проектна позиция в „Заедно в час“, където планът ми от 15 години се изпълнява колективно и не „между другото“. 🙂

Разкажи история от работата ти, която е останала трайно в спомените ти.

Когато се сбогувахме, една великолепна директорка в Хасково разказа как едно време са я приели в Комсомола и тя шумно отказала. Това бързо обясни защо и откога е толкова будна, активна, мила и безстрашна 🙂

Как работата в „Заедно в час“ промени възгледите ти?

Възгледите ми ме доведоха в „Заедно в час“ – не са се променили, само са се засилили и подплатили с опита на опитния екип.

Какъв съвет ти се иска да беше получил/а в първи клас?

Никакъв. Имам късмета да съм се чувствал прекрасно във всеки момент от живота си и не бих променил нищо.

Разкажи ни за твой учител, който силно ти е повлиял?

Любим ми е може би един учител, който нямаше никакви други причини да бъде учител, освен несравнимия ентусиазъм, който изпитваше към света. Човекът имаше много успешен собствен бизнес, а преди 20 години българските учители получаваха още по-малко пари и подкрепа, отколкото сега. Той беше в училище, само защото искаше. Майтапехме се, че може да преподава всичко, защото (май) знаеше повече от другите учители по повечето предмети. На нас преподаваше история, на съседния клас – биология. Тайно ни учеше на латински всяка седмица – събирахме се десетина деца и той, и търсехме свободна класна стая, в която да проведем поредния нелегален урок. Докато говореше, очите му светеха и гледаше Юлий Цезар, митохондриите и Вивалди като дете в сладкарница. Знаеше либретата на повечето италиански опери наизуст и ги декламираше с патос, докато гръмко крачеше из класната стая и размахваше ръце развълнувано. Добре си спомням как по време на едно пътуване до Италия ни пусна една сицилианска песен, но в автобуса имаше и италианци, и туристи от други държави, та лично присъствах на симултанен превод и лингвистичен анализ на песента на български, италиански, английски, латински и на локален сицилиански диалект – всичко това някак си едновременно. Този човек беше известен само с първото си име, защото така предпочиташе. Комбинацията от абсурдна ерудиция с вселенски мащаби, лъчезарна топлота и неформалност, хумор и абсурдно мотивиращ ентусиазъм се е запечатала в съзнанието ми завинаги му е дала тон и посока. Последно и спирам: В. беше купил имот в покрайнините на София, в който не живееше, а прибираше бездомни животни и плащаше на хора, за да се грижат за тях. Вършеше го тайно и скромно – никой не знаеше за това.

Какво правиш за забавление извън работата?

Играя настолни ролеви игри всяка седмица, слушам джаз, ирландска и класическа музика, и от време на време пея рок по българските сцени (понякога и чуждестранните). Сега ми остава по-малко време за това, но бандата ми е имала късмета да свири с Godsmack, Bullet For My Valentine, Geoff Tate (Queensrÿche) и други по-велики от нас хора. От години планирам да опразня едното мазе и да го превърна в уъркшоп за работа с дърво и кожа – стискайте палци да се случи преди революцията на машините 🙂

Кое е най-голямото приключение, в което си участвал?

Всичко е приключение.

Препоръчай книга, подкаст или филм.

Ако вече сте чели „Sapiens“, всичко друго на Ювал Харари също води до мъдро мозъчно кръвооросяване 🙂