Лексикон с екипа на „Заедно в час“: Филип Търпов
От снимачните сетове до уютната атмосфера на екипа на „Заедно в час“ – Филип Търпов пренася историите на ученици и учители в кадри с душа. Като видеограф в организацията, той събира важните моменти и ги превръща в разкази, които вдъхновяват.
Как би обяснил работата си на първокласник?
Бати Филип снима с фотоапарат разни каки и батковци. Те говорят умни неща, с които помагат на учителите и директорите. Бати Филип ги записва и после прави видеа. Накрая хората, с които той работи, пускат видеата в интернет.
Какъв беше пътят, който те доведе до работата в „Заедно в час“?
След 3 години в кариерата си на видеограф фрийлансър реших, че съм се наиграл достатъчно на предприемач. Важно за мен беше да започна сериозни семейни планове, които винаги искат да си добра опора. Видях, че кариера в българското кино е изключително трудна дейност и отнема доста време. Голям плюс да кандидатствам в „Заедно в час“ беше фактът, че съм снимал с тях още през далечната 2014-а, а в последните две години доста активно колаборирахме заедно. Реших, че толкова разбрани и адекватни колеги трудно ще намеря в друго поприще, така че приех да видя какви предизвикателства ще ми представи работата.
Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение?
Харесва ми, че хората са супер леки за работа и дори споровете минават без усилия. Има супер много технически и организационни предизвикателства, върху които работя. За тези неща имам помощ от дългия ми опит като организатор на събития и работа със стотици клиенти и спонсори. Допада ми, че дори когато има напрежение за свършване на някаква задача, винаги има въздух за крайния срок. Тоест, ако нещо не стане до съответния ден, не се срутва организацията и не идва някой да ти пили на главата, а се чудим заедно как да оптимизираме процеса.
Разкажи история от работата ти, която е останала трайно в спомените ти.
За краткото си време тук се сещам само за една куриозна история – моментът, в който го играх диджей на коледното офисно парти. По план трябваше да пусна две куриозни песни за една минутка танцуване, а то вечерта се превърна в „айде, пусни ми нещо коледно / за рожден ден / за обявяване на нещо важно / за танци“. Ето пример за това, че подадеш ли пръст – „Заедно в час“ ти изяжда и ръцете, и краката, и главата.
Какъв съвет ти се иска да беше получил в първи клас?
„Никога не гони високи оценки и перфектни знания. Не се плаши от училището. Приятелите, запознанствата и ученето цял живот са супер важни.“
Разкажи ни за твой учител, който силно ти е повлиял.
Е, как, учителката ми по български в гимназията! Заради г-жа Ружа Маринска от ЕГ „Иван Вазов“ – Пловдив, получих някакво просветление какво искам да правя като порасна – да съм супер грамотен и да пиша статии в медиите. От 9 до 12 клас всичките съчинения с оценка бяха мои художествени измислици, почти без връзка с учебния материал. Ако имах някоя киселица-даскалица, щях да съм набрал двойките за непослушание и неучене. Но г-жа Маринска знаеше, че нестандартният ум не трябва да се гаси, а да се поддържа и да се остави на мира да твори. Така съм писал едни от най-креативните си истории, както и училищната пиеса в 9-и клас за Червената шапчица в света на Матрицата, Властелинът на пръстените и Индиана Джоунс. Топ класа.
Какво правиш за забавление извън работата?
Оптимизирам дома с всякакви джаджи и врътки, които конструирам. Колекционирам гейм конзоли и играя на тях, ако остане време. Пробвам нови рецепти, но отдавна не и сладки неща. 🙁 Връткам се по екопътеки, ходя по баири. От време на време сядам на богати трапези с добри приятели и „чичковстваме“ до полунощ.
Препоръчай книга, подкаст или филм.
Най-скорошната книга, която ми отвя главата, е „На Западния фронт нищо ново“. Жестокото влияние на войната върху наивните и млади хора. Винаги всичко, свързано с Първата световна война, има потенциал да е класа.
Абсолютно вечна филмова трилогия, която ще се запази вовеки – „Властелинът на пръстените“. Героизъм, доблест, приятелство, грижа, милосърдие, чест, морал и още хиляда добродетели има в тази история. Сигурно съм ги гледал над 50 пъти и всеки път пускам мъжки сълзи.
