Три пътеки към вдъхновението: урок по мечтаене от Сервие за ученици в Самоков
Трима служители на Сервие се срещнаха с три класа в Самоков, за да покажат с личен пример, че мечтите нямат географски ограничения
Какво се случва, когато ученици от едно иновативно училище в Самоков срещнат трима възрастни, които са решили да споделят своя житейски и професионален път с тях? Случва се урок по мечтаене.
В рамките на съвместна инициатива с нашия партньор – френската фармацевтична компания Сервие – трима служители на компанията посетиха три различни класа в иновативно средно училище „Отец Паисий“ в Самоков, за да се превърнат в ролеви модели за учениците. Всеки от тях избра различен подход, но всички споделиха една обща цел – да насърчат децата да вярват в себе си, да учат и да следват мечтите си, независимо от мястото, от което тръгват.
Част 1: „Пътят на една мечта“ – Тоня и шестокласниците от Самоков
Тоня Гевара, медицински представител в Сервие, се върна в родния си край с една мисия – да вдъхнови шестокласниците на г-жа Надя Младенова да повярват, че всичко е възможно.
Родена в село Долни Окол, само на 20 км от Самоков, Тоня прие поканата с вълнение:
“Веднага се съгласих, защото това са деца от моя район. Исках да им покажа, че независимо откъде си, можеш да стигнеш далеч.”
Срещата ѝ с учениците носеше заглавието „Пътят на една мечта“, а Тоня говори с откритост за предизвикателствата в живота ѝ, включително болезнената лична история с баща ѝ – кубинец, който се връща в родината си, когато дъщеря му е само на 2 години и заради комунистическия режим там не успява да се върне при семейството си 25 години.
Но Тоня не дойде само с разкази. Тя говори езика на учениците – буквално и преносно. Показа им популярни ютюбъри и ги провокира да помислят:
„Докато вие гледате видеата им за забавление, това за тях е работа. А вие каква искате да бъде вашата работа?“
Тя акцентира върху значението на образованието, което ѝ е помогнало да научи испански и да работи професия, която ѝ позволява да пътува. И отправи едно мощно послание:
“Няма да допускате никой да ви подценява за това, че сте от село, за това къде учите или за това, че не сте били в столицата. Всичко това няма значение и това да се сбъднат мечтите ви, зависи от вас.”
Срещата с Тоня завърши с усмивки, ръце във въздуха и въпроси, които тепърва ще намират своите отговори. А може би някой от учениците ще запомни нейните думи като първата искра по пътя към собствената си мечта.
Следващата история в трилогията: „Аз мога, защото…“ – Зорница и деветокласниците от Самоков
