Малките стъпки, които променят всичко: Кремена Ангелова

Как участието в „Нов път в преподаването“ помогна на Кремена Ангелова да се чувства по-спокойна и подготвена в класната стая

Сега е точният момент да кандидатстваш за програма „Нов път в преподаването“ – научи повече!

С какво се занимаваше преди да станеш участник в програма „Нов път в преподаването“?
Бях учител една учебна година в държавно училище, а после в частна занималня. Преди това обаче бях поела в друга посока. Учих „Бизнес администрация“, защото семейството ми и по-специално майка ми, която също е учител, искаше да ме предпази от трудностите на професията. Така завърших и започнах да работя в частния сектор.

Защо решиш да смениш професията?
Не беше моето. Не се чувствах удовлетворена и достатъчно полезна за себе си и за другите. Истинското осъзнаване дойде през 2018 г. Разболях се много тежко, имаше моменти, в които си мислех, че ако си отида, има нещо, което не съм направила. И осъзнах – исках да бъда учител. Така реших, че щом оздравея, ще запиша задочно и ще стана учител. И го направих.

Чувстваше ли се подготвена за това, което те посрещна в класната стая?
За децата, да. Винаги съм намирала лесен път към тях и съм се чувствала комфортно в тяхното обкръжение. Но се оказах неподготвена за системата – колеги, администрация, управляващи органи. Добре че не започнах на 23–25 години. Представям си какво им е на младите колеги без опит, които влязат в системата на образованието.

Как реши да се включиш в програмата?
Знаех, че университетската подготовка е само база и че трябва да продължа да се развивам. В „Заедно в час“ намерих средата, която ми липсваше. Включих се в програмата и стигнах до момента, в който си казвам, че аз знам, че нищо не знам.

Каква според тебе беше добавената стойност на програмата за човек, който вече е учител?
Различният поглед, усещането, че не си сам, и смелостта да променяш нещата. Осъзнах, че има хора, които мислят като мен и не приемат „тук е така“ за даденост – програмата създава общност, която вдъхновява.

А Лятната академия какво ти даде?
Заради Ковид бяхме в онлайн формат. Тогава научих и овладях много трикове за работа с деца онлайн и как да привличам вниманието им. Осъзнах и нещо друго – Лятната академия не е работа, тя е инвестиция.

Как се чувстваше в класната стая след програмата?
По-уверена и по-спокойна. Научих, че и учителят е човек, че може да греши и че грешката е начин за учене.

Заедно с децата създадохме наш Кодекс и си го припомняхме преди всеки час. В него се казва, че: „Нашите грешки ни помагат да учим“, „Слушаме внимателно учителя“, „Учителят също ни слуша“. Използвам го във всички групи.

Какви нови инструменти въведе в класната стая?
Много от социално-емоционалното учене: работа в кръг, рефлексии, игри, учене чрез игра. Направихме „кръг на доверието“. Поканих ресурсните учители и проведохме съвместен урок за различията – децата пробваха очила, видяха как вижда дете с албинизъм. Това повиши търпимостта и толерантността.

Тази практика беше одобрена от директорката на Общинския център и разпространена в другите училища от община Бургас.

Какво би посъветвала младите колеги, които се колебаят дали да се включат?
Първо, че инвестицията е много по-малка от ползите. Второ – да повярват в себе си. Аз самата не знаех, че мога толкова много. Програмата ми помогна да го открия.

Младите хора често мислят, че ще променят света веднага. Когато това не стане, се отказват. А решението е не да свиват знамената, а да сменят стратегията.