Затъване в дългове, хазарт и липса на знания: експерти настояват за реформа във финансовото образование

Необходим е системен и координиран подход за повишаване на финансовата култура на учениците – около тази теза се обединиха представители на институции, бизнес, образователния и гражданския сектор по време на работна дискусия на тема „Как да повишим финансовата грамотност на младите хора“. Събитието беше организирано от фондация „Заедно в час“ и „УниКредит Булбанк“.

В дискусията се включиха представители на Министерството на финансите, Националната агенция за приходите (НАП), Центъра за развитие на човешките ресурси, работодателски организации като КРИБ, БСК, АИКБ, БЕСКО и БРАИТ, Камарата на частните съдебни изпълнители, Българската асоциация на експертите по предотвратяване на финансови престъпления, Института за пазарна икономика, както и представители на неправителствения сектор, учители, ученици и университетски преподаватели.

„За нас е изключително важно да чуем гласа на всички заинтересовани страни, защото само заедно можем да идентифицираме работещите практики и да очертаем нужните стъпки, така че младите хора да излизат от училище с увереност и умения да управляват личните си финанси“, заяви Нели Колева от „Заедно в час“ в началото на срещата.

По време на дискусията бяха представени и тревожни данни. „Само за една година кредитната задлъжнялост на населението, вкл. по т.нар. бързи кредити, е нараснала от 6,6 млрд. лв. до 7,8 млрд. лв.“, посочи модераторът на дискусията Кристина Николова – възпитаник на програмата „Нов път в преподаването“ и обучител на учители. Тази тенденция върви паралелно с ръст на хората, вписани в регистъра за ограничаване на хазарта към НАП.

Като ключов фактор беше откроена подготовката на учителите. Участниците подчертаха, че увереността и компетентността на преподавателите са решаващи за ефективното въвеждане на финансова грамотност още в началния етап на образованието. „Финансово неграмотни учители и родители трудно могат да възпитат финансово грамотни деца“, коментира директорът на 108. СУ Лилия Тодорова.

Консенсус беше постигнат и около необходимостта обучението по финансова грамотност да започва още от първи клас. Според Николай Мишовски, главен секретар на НАП, ангажираните ученици могат да се превърнат в коректив на родителите си, като същевременно придобиват базови умения за избягване на финансови грешки.

В същото време гимназисти споделиха, че въпреки формалното присъствие на темата в учебните програми, тя рядко се разглежда в класната стая. „Аз съм вече в 12-ти клас – това, което знам за финансовата грамотност, идва единствено от моето семейство”, посочи Полина Трифонова от Софийския ученически съвет.

Обсъден беше и въпросът за намаляване на административната тежест при организиране на ученически стажове, с цел по-активно партньорство между училищата и бизнеса. Представители на работодателските организации подчертаха значението на включването на теми, свързани с трудово-правните отношения, като част от усилията за ограничаване на сивата икономика.

Участниците в дискусията бяха категорични, че игровият подход, практическата насоченост и работата по реални казуси са най-ефективните методи за ангажиране на учениците и подготовката им за самостоятелен живот.

Събитието е част от ежегодната кампания EduAction.

EduAction 2026 се провежда от 13 до 24 април в България, Австрия, Германия, Италия, Румъния, Сърбия и Словакия, предлагайки възможности за обучение и обмен на идеи, които укрепват общностите чрез образование, с подкрепата на местните банки на UniCredit и партньорите от мрежата Teach For All.