Мариян разказва какво е да си учител в Копривщица

На бюрото пред черната дъска седи Мариян Ранков. Преди това е бил фотограф и барман, после решава, че преподаването може би е точното нещо за него, и кандидатства за учител в Заедно в час.

Харесват го на интервютата, минава обучението в Пловдивския университет, и накрая го разпределят в училище в Копривщица. Събира си багажа, минава през няколко разговора с недоумяващи приятели, и заминава.
Истории като тази слушаме, откакто ги има Заедно в час. Те обучават млади учители и ги пращат в слабо населени места, за да „преподават като лидери“ – тоест да пращат после учениците си в големи университети, или най-малкото да ги вдъхновяват. Ако вече нещо ви пали, трябва ви само завършен бакалавър и да пуснете документи на zaednovchas.bg до 10 февруари. Е, да, и да сте готови да променяте животи – като започнете с вашия. Днес се срещаме с Мариян, за да си говорим как се преобърна неговият.

– Кога си казваш, че това, което правиш, има смисъл?
– В занималнята няма оценки и отсъствия, всичко е по желание. Самият факт, че децата идват и работим заедно, вече е много. Иначе като отидох там, осъзнах, че Копривщица си няма гид – няма книжка, която хем да ти каже за музеите и галериите, хем къде да хапнеш вкусно, хем да ти разкаже историите, които всеки стар град има. Предложих на пети клас да го направим и те харесаха идеята. Дълго време събирахме информация, после дойде техническата част – беше велико да гледам как петокласници работят с Photoshop. Накрая толкова дръпнаха с технологиите, че започнахме да пращаме домашните с Google Drive. После представихме гида на конференцията на Заедно в час, пред около 500 човека, и всички много го харесаха. А децата просто светнаха, разбраха, че са направили нещо голямо. Беше страшна еуфория, и за тях, и за мен – как да не виждам смисъл!

Цялото интервю можете да видите ТУК.