България не осигурява качествено образование на всички деца в страната
Среден резултат на учениците по природни науки в PISA 20151 и влиянието на социално-икономическите фактори:
13,6% е делът на българските ученици, които постигат високи резултати въпреки тежкото си социално-икономическо положение. Това означава, че училището не успява да помогне на децата да надскочат ограниченията на средата, в която са родени. Средно за всички държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), участвали в международното изследване PISA 2015, този дял е близо 30%.
16% от разликите в резултатите на българските деветокласници се обясняват с фактори, свързани със социално-икономическия им статус, при средно за страните от OECD 13%.
Всяка година десетки хиляди деца прекъсват образованието си
Липсват добре подготвените и мотивирани учители
10,7% са учителите под 35-годишна възраст в общообразователните училища през 2017/2018 г.
4,83 е средният успех от дипломата за средно образование на студентите в направление “педагогика”. За сравнение, този на студентите в направление “обществени комуникации” е 5,02
48,3% е делът на завършилите направление “педагогика на обучението по…”, които се реализират на позиция, която изисква висше образование
Социално-икономическите фактори оказват силно влияние върху постиженията на българските ученици в училище. Децата, родени в бедни семейства или малки населени места, изостават в знанията и уменията си от връстниците си, които не са в подобно неравностойно положение. България е една от държавите, в които това неравенство в образованието е най-силно изразено. В същото време близо половината от децата в страната живеят в риск от бедност и социално изключване.
Едновременно с това, българското училище не успява да подготви учениците да се реализират успешно в 21 век. На фокус продължават да са остарелите преподавателски практики, които не могат да развият у децата ключови умения като креативност, преценка и вземане на решения, критично мислене и комплексно решаване на проблемите.
На образователната система не й достига нужният човешки ресурс, който може да промени тази несправедлива реалност. Около половината от учителите в България ще се пенсионират през следващите няколко години и броят им не може да бъде компенсиран от влизащите в училище нови професионалисти. Голяма част от завършилите педагогически специалности не се реализират като учители, а достъпът до учителската професия на хора с опит от други професионални сфери е затруднен.
Огромна част от българските ученици нямат аналитични умения
41,5% са функционално неграмотните български ученици по четивна грамотност, което означава, че не разбират смисъла на това, което четат. По математика този дял е 42% и показва невъзможност за прилагане на елементарни математически познания в житейска ситуация. Функционално неграмотните по природни науки са 38% – те не могат да обяснят или аргументират реални явления.
30% от българските деветокласници не достигат основното ниво за тази възрастова група и по трите предмета, измерени в PISA – четивна грамотност, математика и природни науки, при средно за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) 13%
7% от българските деветокласници достигат най-високите нива по един от трите предмета при средно за страните от OECD 15%
Качеството на образованието се отразява на развитието на обществото и икономиката
Всеки пети младеж в България нито учи, нито работи, а делът на неактивните младежи от населението в групата 15-24 г. е един от най-високите в Европейския съюз.
Качеството на образование е един от най-важните фактори за постигането на траен икономически растеж и активно гражданско общество.
Близо 40% от производителите в България посочват, че липсата на работна ръка възпрепятства растежа на бизнеса им, според изследване на Colliers International