България не осигурява качествено образование на всички деца в страната

Среден резултат на учениците по природни науки в PISA 20151 и влиянието на социално-икономическите фактори:

13,6% е делът на българските ученици, които постигат високи резултати въпреки тежкото си социално-икономическо положение. Това означава, че училището не успява да помогне на децата да надскочат ограниченията на средата, в която са родени. Средно за всички държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), участвали в международното изследване PISA 2015, този дял е близо 30%.

16% от разликите в резултатите на българските деветокласници се обясняват с фактори, свързани със социално-икономическия им статус, при средно за страните от OECD 13%.

 

Всяка година десетки хиляди деца прекъсват образованието си

 

Липсват добре подготвените и мотивирани учители

10,7% са учителите под 35-годишна възраст в общообразователните училища през 2017/2018 г.

4,83 е средният успех от дипломата за средно образование на студентите в направление “педагогика”. За сравнение, този на студентите в направление “обществени комуникации” е 5,02

48,3% е делът на завършилите направление “педагогика на обучението по…”, които се реализират на позиция, която изисква висше образование

Социално-икономическите фактори оказват силно влияние върху постиженията на българските ученици в училище. Децата, родени в бедни семейства или малки населени места, изостават в знанията и уменията си от връстниците си, които не са в подобно неравностойно положение. България е една от държавите, в които това неравенство в образованието е най-силно изразено. В същото време близо половината от децата в страната живеят в риск от бедност и социално изключване.

Едновременно с това, българското училище не успява да подготви учениците да се реализират успешно в 21 век. На фокус продължават да са остарелите преподавателски практики, които не могат да развият у децата ключови умения като креативност, преценка и вземане на решения, критично мислене и комплексно решаване на проблемите.

На образователната система не й достига нужният човешки ресурс, който може да промени тази несправедлива реалност. Около половината от учителите в България ще се пенсионират през следващите няколко години и броят им не може да бъде компенсиран от влизащите в училище нови професионалисти. Голяма част от завършилите педагогически специалности не се реализират като учители, а достъпът до учителската професия на хора с опит от други професионални сфери е затруднен.

Огромна част от българските ученици нямат аналитични умения

41.5%
38%
30%
13%
7%
15%

41,5% са функционално неграмотните български ученици по четивна грамотност, което означава, че не разбират смисъла на това, което четат. По математика този дял е 42% и показва невъзможност за прилагане на елементарни математически познания в житейска ситуация. Функционално неграмотните по природни науки са 38% – те не могат да обяснят или аргументират реални явления.

30% от българските деветокласници не достигат основното ниво за тази възрастова група и по трите предмета, измерени в PISA – четивна грамотност, математика и природни науки, при средно за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) 13%

7% от българските деветокласници достигат най-високите нива по един от трите предмета при средно за страните от OECD 15%

Качеството на образованието се отразява на развитието на обществото и икономиката

 

Всеки пети младеж в България нито учи, нито работи, а делът на неактивните младежи от населението в групата 15-24 г. е един от най-високите в Европейския съюз.

Качеството на образование е един от най-важните фактори за постигането на траен икономически растеж и активно гражданско общество.

Близо 40% от производителите в България посочват, че липсата на работна ръка възпрепятства растежа на бизнеса им, според изследване на Colliers International

Заявете интерес към програма „Училища за пример“

Станете част от лидерска програма за училищно развитие и изградете мотивиран и способен екип.