Алтернативните начини за влизане в учителската професия имат място до традиционните

Заключителната конференция по проект “Нов път за нови таланти в преподаването” представи решения на проблема с недостига на учители

“България успява да превърне добрите практики от реализацията на различни проекти в бъдещи политики в образованието”, това заяви при откриването на заключителната конференция на проект “Нов път за нови таланти в преподаването” (NEWTT) зам.-министърът на образованието и науката Таня Михайлова.

Събитието се проведе на 14 март в София и събра представители на редица международни организации и институции от сферата на образованието. Проектът NEWTT се осъществи в пет държави в Европейския съюз, като водещ партньор по него беше “Заедно в час” в сътрудничество в България с Министерството на образованието и науката (МОН) и Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

“Нов път за нови таланти в преподаването” възниква в отговор на няколко проблема, пред които са изправени редица европейски държави – недостиг на учители, недостатъчна практическа подготовка на бъдещите педагози, ранно напускане на учителската професия и неспособност на образованието да посрещне нуждите на учениците на 21-ви век. Целта му е да отвори пътя към класните за стаи за успешни и мотивирани професионалисти от различни професионални сфери. Проектът е финансиран по Ключова дейност 3 (експериментални политики в образованието) на програма Еразъм + на Европейската комисия.

От проект към политики

“Министерството е партньор на този проект, защото ползата от него е изключително голяма за образователната ни система”, заяви още Таня Михайлова. Резултатите от NEWTT са база за новата национална програма “Мотивирани учители”, чиято цел е да се привлекат в училище специалисти в различни области да преподават предмети, за които липсват кадри.

“Използваме добрите практики за бъдещи политики, от които се очакват положителни резултати”, допълни още зам.-министърът на образованието и науката.

“Качественото образование зависи от мотивирани учители”, коментира при откриването на конференцията и председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева.

Какво включва NEWTT

В рамките на проекта се изследва гъвкав достъп до учителската професия през алтернативни обучителни програми, които позволяват на участниците едновременно да се обучават и да работят като учители в реална училищна среда. Иновативните програми включват и сериозна подкрепа от ментори и наставници с дългогодишен опит в преподаването. Кандидатите за тези програми в петте държави са били 4 хил., като над 300 от тях са избрани да участват.

Участниците в България са преминали предварителен взискателен подбор, интензивно теоретично и практическо обучение от “Заедно в час”, практика чрез преподаване на ученици в реална училищна среда преди влизане в класните стаи. Те са се обучавали и в двегодишни иновативни магистърски програми за придобиване на професионална квалификация “учител” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Обучението им е включвало нови дисциплини като развиване на умения за 21. век на учениците, работа с родители, работа с нови технологии в класната стая, управление на проекти и други. Учителите са получавали подкрепа по време на преподаването от опитни наставници в училище, обучени по програма на Пловдивския университет, както и подкрепа от професионалист от “Заедно в час” с опит в ефективното преподаване и работата със заинтересовани страни. В допълнение са имали и допълнителни обучения от “Заедно в час” в рамките на двете години на проекта.

Какво показа NEWTT

Работата по NEWTT се анализира и оценява през целия период на проекта от независим оценител – екип на Университета на Дюсбург-Есен, Германия. Експертите сравняват уменията и нагласите на учителите от алтернативните програми за влизане в учителската професия с контролна група кандидат-педагози, които се обучават по традиционен начин.

Основните резултати са:

• Участниците в алтернативните обучителни програми са мотивирани да станат учители най-силно от желанието да работят с деца и младежи, както и от стремежа си да допринесат за положителна промяна в държавите си. За традиционно обучаващите се това са любовта към предмета, който преподават, и отново желанието за работа с деца и младежи. Фактори като сигурност на работното място са поставени на заден план и от двете групи, но присъстват значително по-силно при втората.
• Участниците в алтернативните програми имат успех на изпитите по педагогика и преподавателски умения, сравним или по-висок от този на обучените в традиционните педагогически програми в петте държави.

Конкретно за България изводите от изследването показват, че:

• В края на двегодишното обучение и преподаване в училище участниците в алтернативните програми в България и в Австрия показват по-добри знания по педагогика в сравнение с традиционно обучените педагози.
• Участниците в алтернативните програми в България постигат значително по-висок успех на изпитите по педагогика и преподавателски умения в сравнение с контролната група.
• В края на двегодишното обучение и преподаване в училище участниците в алтернативните програми в България и в Баския регион се чувстват най-добре подготвени за професията измежду участниците във всички държави.
• Участниците в алтернативните програми в България получават повече възможности за учене (вкл. допълнителни обучения и подкрепа от ментор) в сравнение с традиционно обучените.
• Всички директори на училища, в които преподават учители от алтернативните програми, посочват, че биха наели отново участник от програмите, ако сегашният напусне.

Повече за проекта и резултатите от него можете да намерите в този документ. 

Вижте и видео с участници от проекта (директори и учители):