Как открих силата да повярвам в себе си

Айлин Хаджийска, студент по психология, в колеж „Сейнт Олаф“ в САЩ, разказва за вдъхновяващите си срещи с учители от “Нов път в преподаването” и Летните академии на “Заедно в час”.

Познавам „Заедно в час“ още от 2012 година. Тогава бях едва на осем години и не осъзнавах какво влияние ще има върху живота ми. През годините бях редовен участник в летните академии, които винаги носеха много вълнения и положителни емоции, а десетата си година прекарах като стажант към Лятната академия. Повече от десетилетие по-късно вече съм коренно различен човек –  с много по-широк мироглед към света и с по-смели мечти за бъдещето.

Още по-интересното е, че в началото на гимназията си представях бъдещето си като IT специалист – човек, който работи с кодове и решава технически задачи. Но когато завърших, виждах себе си по съвсем различен начин – исках да бъда учител, който вдъхновява и подкрепя учениците. Това желание се роди благодарение на години, прекарани в среда, заобиколена от вдъхновяващи млади преподаватели, които не само мотивираха учениците да дават най-доброто от себе си, но и ги караха да вярват в собствените си възможности, както и да изслушват техните гледни точки.

Когато бях в осми клас в 97 СУ „Братя Миладинови“, бях доста притеснителна ученичка – не обичах да говоря пред съучениците си, чувствах се плаха и неуверена, особено когато трябваше да презентирам пред класа си или на събития. В този момент се появи моят класен ръководител и учител по английски език – Сава Ташев, възпитаник на „Заедно в час“ в програма “Нов път в преподаването”. В часовете правехме упражнения за презентиране, говорехме си и на много теми извън училище, интересуваше се от нашия живот и тази загриженост ме накара да повярвам в себе си. Влиянието му обаче не се ограничи само до това –  той повлия значително и върху моето личностно развитие и поставените ми цели.

Един ден г-н Ташев ме покани да участвам в събитие, посветено на медийната грамотност – област, която до тогава ми беше непозната. Този избор промени изцяло следващите три години от живота ми. Там се запознах с организацията sCOOLmedia и започнах да пиша, да се срещам с нови хора, да задавам смело въпроси и да представям техните истории като примери за подражание.

В десети клас, отново от преподаватели, свързани с „Заедно в час“, научих за програмата „Колежи на Обединения свят“ (United World Colleges – UWC). На една от поредните ми летни академии, която беше онлайн поради Ковид, учителката ни по английски език – Василена Войникова, ни разказа за тази страхотна възможност. След това господин Ташев също ни изпрати информация и аз приех това като знак, че трябва да опитам. Кандидаттвах, но не ме приеха.  На следващата година господин Ташев отново настоя: „Ще кандидатстваш!“. Повярва в мен повече, отколкото аз сама в себе си. С това негово насърчение събрах смелост и кандидатствах отново. Благодарение на неговата вяра и моята инициативност и смелост успях да замина за едно невероятно красиво и екзотично място – UWC Thailand.

Преди да замина за Тайланд, когато бях единадесети клас, завърших десетата си година в Лятната академия като стажант в отдел „Логистика“. Като стажант имах възможност да развия ключови умения като това да работя в екип, по-добре да управлявам времето си и да реагирам бързо в спешни ситуации. Помагах подготовката и провеждането на заниманията, водех клуб по творческо писане, който вдъхновяваше учениците да изразяват себе си и да развиват творческото си мислене. През деня се стараех да поговоря с всеки един участник, за да се почувства добре дошъл и подкрепен, а в края на занятията се грижех за безопасното им напускане. Радвах се да раздавам закуски на учениците и да подкрепям учителите в класната стая, като създавах приятелска и подкрепяща атмосфера. Работата в екип с колегите и учителите беше ключова за успеха на всички дейности и ми показа колко важно е да си в сътрудничество с другите. За да могат децата да преживеят един смислен ден е важно всеки детайл да бъде внимателно подготвен – от раздаването на закуски до организирането на различни дейности, които едновременно забавляват, но и образоват децата. Това преживяване беше изключително положително за мен и ми помогна не само да усъвършенствам уменията си, но и да погледна какво се случва зад кулисите на една лятна академия.

По време на престоя ми в Тайланд често забелязвах колко много методите на местните учители съвпадат с тези, които съм видяла по време на летните академии – било то в начина на общуване, подхода към преподаването или дори в грижата за редовното хидратиране на учениците, хаха.

Опитът ми да работя с ученици на различна възраст и да адаптирам уроците спрямо индивидуалните им нужди е в голяма степен резултат от подкрепата и вдъхновението, които получих от учителите на „Заедно в час“. Те ме насърчиха да развивам креативност и умения за решаване на проблеми, да създавам интерактивни и ангажиращи уроци, както и да водя смислени разговори с учениците по разнообразни глобални и социални теми. От тях научих колко е важно не само да предаваш знания, но и да подкрепяш личностното развитие на всеки ученик чрез диалог и внимание към неговите нужди. Тази вдъхновяваща атмосфера и тяхната постоянна вяра в мен ми дадоха увереността да поема предизвикателствата в преподаването и да продължа професионалния си път с желание и отдаденост. 

Година след като оставих учителската професия, за да следвам психология в САЩ, все още си спомням с усмивка сладко-киселите моменти с моите ученици.