“Това, за което бих искал да работим, е да събуждаме хората. Повечето са изпаднали в нещо, не точно летаргия, по-скоро пасивност. […] Трябва да си активен и с подкрепата. Само с харесване във Facebook не става, трябва да се изпотиш. Искам, като се обърнат назад, да виждат върхове, да виждат постижения, мъки, пот, сълзи, ако трябва, но тези неща остават.”

Думите са на алпиниста Боян Петров от негово интервю пред “Терминал 3” през август 2016 г. Припомнят ни неговата енергия, непримиримост, високи цели, отдаденост, искреност, перфекционизъм, упоритост – качества, с които вдъхновяваше и ще продължи да вдъхновява хиляди хора. Сред тези хора сме и ние, екипът на “Заедно в час”, учители и възпитаници на програмата, техни ученици, много партньори и приятели, които имаме щастието Боян да е един от нашите верни съмишленици. Той подкрепяше мисията ни всяко дете в България да получи достъп до качествено образование както с активното си участие в ключови събития и мотивационни лекции, така и с личния си пример на човек, който не се предава пред предизвикателствата и решително търси пътя към високите си стремежи.

Макар Боян понякога да изкачваше планинските върхове сам, той доказа колко много можем да изкачим заедно. Караше ни да не забравяме, че природата е наше общо благо и от нас зависи да я пазим и защитаваме. Показваше колко важно е да не си затваряме очите пред самозабравили се политици, лични и корпоративни интереси, които вредят на средата ни на живот. И че ако се обединим, можем да им се противопоставим. Дори спасителната акция за намирането му в Хималаите стана символ на силата на общите усилия, които понякога на пръв поглед могат да изглеждат невъзможни.

Примерът на Боян и несломимия му дух – на протестите за Пирин, в каузата за защита на Черноморието и природата в Кресненското дефиле, при срещите с деца и млади хора с диабет, в разказите как се подготвя за изкачването на високите върхове – често ни караше да се замислим за собствените си стремежи, за нещата, които искаме да променим около нас, за това колко е важно да продължаваме целеустремено напред. Този пример винаги ще бъде все така важен – както за личностното израстване на много хора, така и за да можем като общество да се приближим до онази България, за която Боян се бореше.