Диана Първанова е директор на основно училище “Васил Левски” в Разград. Започнала е педагогическата си кариера като начален учител в същото училище и от 1998 година е негов директор. ОУ “Васил Левски” е първото училище, което взима участие и в трите програми на “Заедно в час” – “Нов път в преподаването”, “Училища за пример” и “Учим заедно”.

ОУ “Васил Левски”, Разград, е първото училище, което е участва и в трите програми на “Заедно в час”. Защо се включихте в тях и какви са ползите за училището от това включване? 

Нашето училище е жив организъм, който постоянно се променя. В стремежа си да откриваме и прилагаме съвременни педагогически практики ние постоянно търсим партньорства с  организации и експерти, които да ни помогнат  да  постигаме целите си.

“Заедно в час” е фондация, която представя пред българското учителство най-съвременните тенденции в образованието в световен мащаб. Нещо повече, екипът й не просто демонстрира висока експертиза, а и предлага на училищата сътрудничество, насочено към промяна в преподаването. Затова нашият училищен екип внимателно следим програмите, които се разработват от “Заедно в час”, и се включваме, когато преценим, че ще са полезни за развитието на нашата общност. Не сме се водили от количествени критерии. В различните програми на фондацията видяхме идеи и възможности, които съответстват на нашата визия за развитие. Тези партньорства са важни за училището ни и ние ги развиваме отговорно. 

По програма “Учим заедно”, чийто фокус е преодоляване на пропуските, причинени от пандемията, започнахте дейности за наваксване на знания по математика за ученици в 6. клас. Защо се спряхте на този аспект и какво се е случило вече по проекта? 

Програмата “Учим заедно” беше и е много навременна и полезна. Заради Ковид кризата  учениците от всички  възрасти бяха принудени дълго време да учат в домашна среда и  натрупаха пропуски. В началото на тази учебна година входните нива в нашето училище показаха, че най-сериозно е изоставането по математика при шестокласниците, където всяко второ  дете не  успя да покрие минимума знания. Решихме да направим проект, който не просто осигурява допълнителни занимания по математика, а променя цялостния подход към обучението по този предмет. Мисля, че не е необходимо да обяснявам колко е важно децата да са добре подготвени по математика, която е основополагаща за всички STEM дисциплини и е предпоставка  за добрата подготовка за професиите на бъдещето.

Нашият проект “Математиката е за всички” който стартира през февруари, е наистина иновативен. Уроците в него се разработват с помощта на две партньорски организации – сдружение “Образование без раници”, което поддържа българската версия на дигиталната платформа Кан Академия, и INBYTE.Ltd на мотиватора Мариела Станчева. С тяхна помощ променихме много  преподаването. Към световно признатите и валидирани инструменти за обучение, които предлага платформата на Салман Кан, ние добавяме и авторски елементи. Те се съдържат в новата структура на уроците, които започват с вдъхновяваща история, задължително свързват теоретичните знания с приложението им в реалния живот и държат сметка  за уменията, които учителят иска да формира у учениците си по време на урока.

Всички материали, създадени в рамките на проекта, ще бъдат споделени с учителите от цялата страна с помощта на сайта “Математиката е за всеки”, който ще стартира до края на месец март.

За два месеца  стана ясно, че проектът се приема  с изключителен интерес от децата и се одобрява от родителите.  Всички шестокласници в нашето училище работят с устройства по модела 1:1 и часовете по математика вече не са нежелани и неразбираеми за децата. Ние сме много благодарни на  ”Заедно в час” и на фондация “Америка за България” за финансовата подкрепа по проекта. В проекта “Математиката е за всеки” по програмата “Учим заедно” реализираме много успешно според нас четиристранно сътрудничество между ОУ “Васил Левски” в Разград, “Образованиие без раници”,  INBYTE.Ltd и “Заедно в час”.

ОУ “Васил Левски” преминава през сериозна трансформация през годините – от трудно сформиране на паралелки в миналото до най-голямото основно училище в област Разград днес. В него се записват дори деца от съседни общини. Каква е рецептата за този успех? 

Станах директор на училището преди 24 години, като вече бях преподавала в него. Поех ръководството  в труден момент – нямаше  достатъчно желаещи  семейства да си записват децата при нас. Трябваше да намерим път към родителите, да ги убедим, че предлагаме добър образователен продукт.

Това ни подтикна да се отворим към новостите, да следим как се развиват училищата. Първо проучвахме най-добрите практики в България и се стремяхме да ги приложим и при нас. С развитието на технологиите стана възможно да черпим информация и на глобално ниво, за да  сме наясно как се променя образованието  по света.

Аз съм наясно, че и най-добрите образователни модели не могат сами по себе си да дадат добър продукт.

Каквито и методи да се прилагат, резултатът зависи от отдадеността на учителите, от тяхната готовност да променят преподаването, от убедеността им, че новостите не са самоцел и каприз на директора, а необходимост, която прави децата ангажирани към учебния процес, а родителите заинтересовани в избора на конкретно училище.

С годините промените формират нагласи за нови предизвикателства, резултатите повишават доверието на деца и родители към училището и то се превръща  в общност от хора, които имат усещане за принадлежност. Ние живеем в малък град,  мненията се предават от уста на уста и така  ние вече не сме училище със затихващи функции, а духовно средище, към което интерес проявяват  млади семейства и от съседните общини. Дотолкава, че да организират частен превоз за децата си до Разград или да променят местоживеенето си, за да запишат децата си при нас. Няма специална рецепта за такъв вид успех. Нужна е системна работа, целенасочено планиране, преследване на поставените цели. Поддържаме постоянна връзка с родителите, те знаят какво  се случва в училище, вярват в нашата добронамереност, а ние ценим тяхното доверие.

В училището Ви учат деца от три етноса. Какво според Вас трябва да се случи, така че образованието в България навсякъде да стане включващо и качествено за всяко дете, без значение от произхода му и средата, в което е родено?

В мисията на ОУ “Васил Левски” сме записали, че сме училище за всяко дете. Класовете ни са съставени от деца от български, турски и ромски произход.  При нас учат децата на футболистите от “Лудогорец”, а те са от Холандия, Украйна, Конго, Потругалия, Румъния, Бразилия. Последните  години заради ковид кризата много млади семейства се върнаха от чужбина и при нас дойдоха деца, живели и учили в Англия, Германия, Испания, Перу.

Признавам, не е лесно за учителите да работят в тази многоезична среда, в която понякога  повече от половината деца в класа са билингви. Опитът ни да въведем преподаването  по метода дизайн мислене още от първи клас, ни помага да интегрираме децата бързо. В условията на екипна работа в проектно-базирани уроци, те могат да се изразяват не само вербално. Приобщаването още в първите дни в училище помага да се създаде хомогенна среда, в която произходът и етносът не са от значение.

Ние сме средностатистическо, българско, общинско училище в неголям град. Не гледаме на включването като на нещо извънредно, за което да се полагат специални усилия. Правим планове и промени, каквито смятаме, че са нужни за модернизиране на образованието, без да се притесняваме, че децата произхождат от различни среди. Те са деца, интегрирани не на думи, а реално и пълноценно, и бързо си създават комфорт в училищната среда.

Визията и мисията на ОУ “Васил Левски” започват с “отговорността да се променяме”. От какво имат нужда според Вас директорите и учителите, за да приемат предизвикателството да променят подходите си спрямо непрекъснато променящата се среда, в която живеем?

Развитието на едно училище е процес на постоянни промени, които трябва да следват темповете на бързо променящия се свят. В тази  ускорена динамика ролята на директора е много важна. Той трябва постоянно да следи новостите в образованието и то не само у нас. Днес живеем в глобална среда и информацията за случващото се по света е на един клик разстояние. Разбира се, за един училищен лидер не е достатъчно само да е информиран. Той сам трябва да инициира промени в неговото училище.

Много е важно обаче да се разбере, че промените не бива да са хаотични – днес си харесваме някакво нововъведение от България, утре ни впечатлява някакъв модел, прилаган във Финландия, в сряда планираме проект, който сме видели в съседната област. Подобен подход е не просто непродуктивен, но е вреден.

Директорът и неговият екип трябва да са наясно с профила на собственото си училище.

Нужно е лидерите да отчитат тенденциите в развитието на общността и да планират промени и нововъведения, които да помагат да се подобрява и развива образователният продукт, за който  работи конкретното училище.

Директорът трябва да насърчава и да подкрепя учителите, които търсят и са готови да променят класната си стая. Квалификацията на педагозите не трябва да се приема като рутинно задължение. Тя следва да се съобрази с промените, които училището прави или планира да направи. Всички проекти, подобрения, нови подходи трябва да се разглеждат в контекста на цялостната училищна политика, съобразена с характеристиките на децата, които учат в учебното заведение.

Знам, че във водовъртежа на ежедневието задачите са много повече от времето, с което директорът разполага. Но и той, и екипът му трябва винаги да намират време за родителите. Обратната връзка със семействата е не просто задължителна, тя е безалтернативна. Защото авторитетът на едно училище го създават учителите, но оценката я правят родителите.           

Прочетете още:

3 причини да кандидатствате за програма “Училища за пример”

С какво са различни обученията в програма “Училища за пример”

Какво споделят за “Училища за пример” участниците от първия випуск

3 мита за учителите от програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”

Прочетете и интервютата с други директори на училища партньори:

Лиляна Минкова: Най–ценният урок от COVID пандемията е вотът на доверие в българския учител

Лава Коцева: Важен е стремежът към качествено образование, всеотдайност към всяко едно дете и любов към професията

Верка Петкова: Опитните педагози и иновативните начинаещи учители формират едно цяло – успешен педагогически екип