В България се наблюдават демографски и икономически тенденции, и регионални различия, които оказват силно влияние върху образователната система. Настоящият доклад се основава на анализите, насочени към политиките за учители и разработени в периода октомври 2019 г. – юни 2021 г. В него се предлага пътна карта за разработване на политики за учителите, която представлява план за незабавни действия и за необходимите дългосрочни инвестиции за реформите по отношение на учителите, включени са примери за програми на ниво система и конкретни инструменти.
Първата група проблеми включват сравнително непълния обхват на учениците, високите нива на отпадане и сравнително ниските нива на записване в предучилищно образование. Втората група включва ниските резултати на учениците, липсата на основни компетентности у голяма част от тях, и високото отражение на социалното неравенство върху резултатите им, с особена сила при малцинствата и учениците в селските райони. Третата група проблеми са свързани със застаряването на учителите, трудностите при привличането им в определени райони и по дадени предмети, както и качеството на преподаването и оценяването на учениците. Съществен проблем е липсата на надеждни данни, които да позволят по-добро оценяване във и на системата и водене на обосновани политики.
Докладът изследва предизвикателствата пред политиките за кадрово подсигуряване на образователната система. Тези предизвикателства са многобройни, като освен гарантирането на достатъчно учители, които да достигат навсякъде, където са нужни, главно предизвикателство е ефективното обвързване на политиките за обучение, подбор, назначаване и продължаващо професионално развитие с качеството на преподаването и подобряване на резултатите на учениците. Един от главните проблеми е липсата на обединен подход в събирането на данни, планирането и управлението на работната сила в образованието, което води до фрагментация и неефективност на политиките в областта.
По отношение на ПК (професионална квалификация) и други форми за развитие на таланти/умения, МОН инвестира значителни публични ресурси, но подходът все още е фрагментиран и не позволява да се проследи как тази инвестиция допринася и отговаря на нуждите, идентифицирани в системата, за да гарантира постигане на стандартите за работната сила. Управлението на човешките ресурси е блокирано от i) липсата на готовност на системата да предлага и прилага, както подход за оценка на резултатността , така и инструменти и квалификация основана на нуждите на системата, ii) липсата на базирана на доказателства система, която да подкрепи резултатността от преподаването и работата в класната стая вместо отчитането на чисто формално участие в ПК, тъй като стандартите не обвързват резултатите от квалификацията с резултатността от преподаването и от работата в класната стая и в по-малка степен iii) въздействието от разпространението на COVID-19, което наруши образователния процес;
Организациите членове на Съвета за развитие на гражданското обещство (СРГО), сред които е и фондация “Заедно в час”, изпратиха отвореното писмо с апел Съветът да заработи след близо 5 месеца, в които не са свиквани заседания и на практика работата
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие представи препоръки как България да повиши уменията на младежите и възрастните В България работодателите често не успяват да намерят в кандидатите за работа уменията, от които се нуждаят, а работниците и служителите са изправени
“Заедно в час” изпрати официално становище до министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов във връзка с новите национални програми на министерството, в което са описани множество притеснения и неясноти във връзка с разходването на сериозен финансов ресурс от
