Храна за размисъл: какво (НЕ) се промени в образованието за 10 години

Коментар на Траян Траянов, изпълнителен директор на „Заедно в час“

Преди точно 10 години на тази дата [14 ноември 2014 г.] се проведе конференция „Равен достъп до качествено образование“, където чухме на живо от Збигнев Марчиняк, бивш заместник-министър на образованието в Полша и ключов участник в тяхната реформа.

Полша е пример за система, стартирала с ниски резултати и пост-съветски институции към 2000 година, която в резултат на решителни реформи беше влязла в топ 10 на най-добре представящите се на PISA държави през 2012 година (и оттогава насам има резултати над средните за ОИСР).

Марчиняк сподели безценен опит. Със съдействието на Световната банка беше организирана и среща, на която експерти от Министерството на финансите и Министерството на образованието седнаха на една маса и му задаваха въпроси. По-късно Марчиняк сподели и примери за техните рамкови учебни програми, ориентирани към умения. Световната банка написа и разпространи на български език бяла книга с уроците от полската реформа. Много медии интервюираха Марчиняк, дадоха гласност на тезите му и писаха за полския пример.

10 години по-късно

За съжаление днес, 10 години по-късно, НИЩО от обсъденото и препоръчано тогава не е приложено. Въртим се в някакъв омагьосан кръг и се чудим дали да приложим „топлата вода“ в образованието, или да я анатемосаме като зловредно чуждестранно изобретение. Ето някои от посланията на Збигнев Марчиняк при закрити врати пред експерти от държавната администрация през ноември 2014:

ЗА ЦЕЛТА НА РЕФОРМАТА:

Свещено право на родителите е да избират най-доброто училище за децата. Престъпление е училищата да избират най-добрите ученици за себе си.
Масово или елитно образование? Качеството на живот не се определя от елита на една държава, а от мнозинството. Затова не можем да си позволим лукса да загубим дори един млад човек. Особено, като имаме предвид демографската реалност – ще имаме все по-малко млади хора.
Отделянето на „талантливи“ и „не-талантливи“, „добри“ и „лоши“ ученици в отделни училища не носи ползи. Смесването на ученици е от ползва и за двете групи.
Сегрегирането се прави на базата на етикети, а децата се развиват постоянно. Етикетите спират развитието им. Цената на сегрегацията се плаща от по-бедните, по-слабо представящи се ученици, които нямат с кого да се сравнят.

ТРЯБВА ЛИ ОБРАЗОВАНИЕТО ДА Е ОБВЪРЗАНО С НУЖДИТЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Трябва да правим разлика между нуждите на пазара на труда и нуждите на работодателите. За кого правим реформата, за чии нужди трябва да се грижат училищата? Ние искаме да променим структурата на пазара на труда – за да наваксаме с по-развитите от нас държави. А работодателите искат да запазят статуквото – тяхната ниша, техният бизнес е тук и сега. Искаме да привлечем нови работодатели, които в момента не са тук. Не се притесняваме, че 8% от висшистите за безработни. Това не е лошо. Те ще започнат нов бизнес и ще движат икономиката напред.
Ако обучаваш учениците на един конкретен занаят, на една професия – след няколко години могат да бъдат и безработни. За да бъдат адаптивни, учениците трябва да усвояват умения, които могат да се прекомбинират. Трябва да могат и да се учат постоянно. Единият от изпитите в края на 12-и клас се провежда върху материал, който не в учебната програма и проверява дали учениците имат умения за самостоятелно учене.

ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА РЕФОРМА:

Реформа се прави на големи стъпки, не на малки. Иначе е обратима. Традицията има свое гравитационно поле и те връща назад.
Реформата е напълно завършена тогава, когато обучените по нов начин ученици завършат университет и станат учители, почнат да обучават новото поколение.
Учителите в Полша – 600 хил. – приеха реформата като възможност за тяхното професионално израстване. Да отговорят на новите изисквания за тях беше вид повишение. Ректорите на всички университети излязоха с декларация и подкрепиха предлаганите промени.

ЗА СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ РЕФОРМИТЕ:

Тези, които се борят за запазване на елитните училища, са малка група в обществото, но са високо образовани и влиятелни. И все пак – какво могат да направят? Ако отидат да лобират в парламента и поискат специални привилегии за своите деца, някой там ще си зададе въпроса – ще навреди ли това на останалите? Доказано е от редица изследвания и опита на много държави по света, че елитаризацията на училищното образование е в ущърб на обществото като цяло.
В Полша има фонд за подкрепа на талантливите деца те имат достъп до него, но учат в същите училища и класни стаи като всички останали ученици. Не сме забелязали в резултат на реформите по-малко ученици да проявяват интереси към олимпиадите, например. Напротив – позициите ни в международните състезания се запазиха или подобриха. Появиха се нови национални олимпиади по други предмети, стартирани от учители. Родителите, чиито деца ходят на олимпиади, нямат причина да са недоволни и да искат специални привилегии за децата, защото те имат достъп до тях във всяко квартално училище.

УЧИТЕЛИТЕ В ЦЕНТЪРА НА РЕФОРМАТА:

Независимо какво сте чули за дигиталните технологии и как те ще променят образованието, мозъкът на един учител е най-важното обучително помагало. Затова трябва да инвестираме преди всичко в учителите си.
Направихме грешката да обещаем по-високи заплати, без да изискваме еднакво повишение в качеството на работата. По закон 1% от образователната субсидия трябва да се изразходва за професионално развитие на учителите, но резултатите от тези програми бяха лоши.
Учителите знаят какво трябва да правят на теория, но не го прилагат. Това е глобален проблем. Изследвания като TALIS, които се базират на допитвания до учителите, показват, че учителите винаги отговарят по умния и правилния начин, но паралелните изследвания на учениците показват, че учителите не прилагат на практика това, което знаят и декларират, че предпочитат.
Ядрото на нашата реформа беше да променим националната учебна програма. Опростихме я и зададохме ясни цели. Казахме на учителите: След 3 години учениците трябва да могат да решават този вид задачи. Имате свобода как да постигнете това. Използвайте образованието си и професионалните си умения и намерете начин.
Това впрочем насърчи сътрудничеството между учителите. Когато учителите имат ясни цели, те преподават много по-добре, защото знаят какво се очаква от учениците, какво трябва да постигнат те.

ФИНАНСИРАНЕ, ОТГОВОРНОСТ, ОТЧЕТНОСТ:

Държавата определя целите, желаните крайни резултати от образованието – учебната програма (national curriculum). Училищата имат автономност да избират учебния план (academic program). Важен е крайният резултат. Училищата се оценяват на базата на анализ на добавената стойност. Държавната субсидия се определя на брой ученици, но няма изисквания как се изпозлват. Парите се превеждат в общия бюджет на общината. Общината преценява как да ги използва.
Кметовете и общинарите са отговорни, защото родителите следят показателите за качество, за добавена стойност. Общините и регионите пък се сравнят помежду си. Затова ако един общинар реши да инвестира в тротоарите за сметка на училището, вероятно ще загуби работата си. Няма механизъм за изваждане на училищата от опеката на общините, ако училищата там не постигат високи резултати. Министерството не се намесва, защото хората в дадената община знаят най-добре какво е нужно, за да работи добре местното училище. Общественият натиск е основният механизъм за корекция. Освен това, общините могат да наем външна помощ, консултант, който да им помогне. Могат да се обърнат към други общини, които се справят по-добре и да потърсят решения.

Всички