
Иглика Атанасова: „Колкото проблеми – толкова и решения“
Иглика Атанасова завършва Американския колеж в София, след това геонауки в САЩ, но решава да стане учителка по английски в село Орешене, Ловешко, със „Заедно в час“. Пътят ѝ я отвежда към магистратура в Харвард и заместник-директорско място в 105 СУ „Атанас Далчев“.
Когато през 2015 г. Иглика Атанасова кандидатства да стане учител в програмата „Нов път в преподаването“ на фондация „Заедно в час“, тя знае, че половината от българските деца са функционално неграмотни. Чак когато пристига в ловешкото село Орешене, за да преподава английски в ОУ „Васил Левски“ обаче, разбира на практика какво означава това. В селото, което се намира в един от най-бедните региони в страната, Иглика среща деца, които нямат дрехи и обувки, за да преодолеят преспите по пътя към училище през зимата. Среща петокласници, които не идват на часове, за да се грижат вкъщи за по-малките си братя и сестри. Среща момичета в осми клас, които скоро ще бъдат омъжени.

„Колкото проблеми има, толкова и начини, които могат да ги решат“, убедена е обаче Иглика. И се захваща за работа.
Иглика Атанасова завършва геонауки с профил физика в престижния колеж „Уелзли“ в САЩ, чиято мисия е да образова жени, които да променят света. Още по време на първата си година като студентка на събитие в Бостън Иглика чува за „Заедно в час“ и възможността на стане учител в България, който да помага на ученици да разширяват кръгозора си. Макар да я влече и научната работа, след като завършва висшето си образование Иглика веднага подава кандидатурата си в „Заедно в час“.
Чудеса в Орешене
Мисията на Иглика в село Орешене не се изчерпва само с преподаването на английски език. Когато тя и останалите ѝ колеги от „Нов път в преподаването“ в областта виждат огромните пропуски на децата, те започват да мислят разнообразни начини да ги ангажират и да повишат знанията и уменията им – четивна и математическа грамотност, работа в екип, социално-емоционална интелигентност.
За да работят индивидуално с учениците с най-голяма нужда от помощ с четенето и писането, учителите организират лятно училище. С междуучилищни събития пък изграждат умения за работа в екип. Иглика създава и клуб по роботика, където учениците решават сложни математически задачи и програмират. И може би най-важното – през цялото време в училище тя работи за това да създава у учениците си нагласата, че от тях зависи животът им да протече по начина, по който искат.
Иглика се включва и в инициативата „Училищни чудеса“, създадена през 2013 г. от възпитаници на „Заедно в час“, които преподават в общините Ябланица и Луковит. Целта на „Училищни чудеса“ е да подпомага ученици с нисък социално-икономически статус и да им покаже, че упоритият труд и доброто образование могат да отведат всяко дете, където пожелае, независимо откъде е започнало. За пътя на един от учениците на „Училищни чудеса“ – Андрес Норев, можете да прочетете на следващите страници.

Умения за цял живот
„Въпреки трудностите, това са две от най-смислените години в живота ми“, казва Иглика за работата си в село Орешене. След като завършва двегодишната програма на „Заедно в час“, тя продължава да подкрепя учениците от региона чрез „Училищни чудеса“ и проследява пътищата на учениците си. „Образованието е ключът към по-добро бъдеще и всяко училище, независимо от местоположението си, може да бъде място на промяна и вдъхновение“, споделя Иглика уроците от село Орешене в ефира на БНР.
След ОУ „Васил Левски“ Иглика работи една година в частния сектор, но след това отново се връща към учителската професия. Две години работи като помощник-учител в Англо-американското училище и се убеждава, че много от успешните практики, които вижда там, всъщност не са въпрос на пари и могат да се случат и в общинските училища. Впечатлява я грижата за професионалното развитие на учителите, екипната работа в училищния колектив, усилията за ангажиране на родителите. „Нищо от тези неща не коства средства, а е въпрос на много добро училищно управление и култура“, категорична е Иглика.
С опита си както от един от най-бедните региони на страната, така и от едно от най-известните частни училища, Иглика решава да продължи кариерата си в системата на общинското образование. Намира съмишленици в колектива на 97 СУ „Братя Миладинови“, където три години преподава човекът и природата и физика. Едно от постиженията и там, с които Иглика се гордее, са интердисциплинарните проекти, които осъществява с колегите си в 97 СУ. С шестокласниците например развиват идеята за градове на бъдещето, като включват в проекта знания и умения по човекът и природата, химия, английски, математика, български език, изобразително изкуство. Учителите по всички предмети работят заедно, за да покажат на учениците си връзката между различните области и да направят ученето ангажиращо и запленяващо. Накрая учениците виждат разказите си за градовете на бъдещето в издадена книга, а идеите им оживяват и в макети на градовете.
През годините Иглика се включва и като ментор на училищни екипи в програма „Училища за пример“ на „Заедно в час“. Получава стипендия от Fulbright Bulgaria и надгражда образованието си с магистърска степен по образователен мениджмънт в Харвардския университет, а от септември 2024 г. е заместник-директор по учебната дейност в 105. СУ „Атанас Далчев“.
„Почувствах се готова да се предизвикам и да заема позиция, на която имам малко повече влияние върху това, което се случва в училище“, споделя Иглика за кариерната си стъпка. В колектива на 105. СУ тя се чувства на място и успява да използва уменията, развити в „Нов път в преподаването“ и „Училищни чудеса“ като ефективни наблюдения на класни стаи и развиване на всички „супер сили“ на учителите. „Управлението на класната стая например е фундаментална супер сила, от която зависи това да има качествен учебен процес“, дава пример Иглика. За да управляваш класната стая пък, учителят трябва да изгради силни взаимоотношения с учениците, вкл. взаимно уважение.
Кариерният път на Иглика със сигурност няма да спре до тук. Тя има и ясни и амбициозни цели и за бъдещето и е готова да работи усилено за тях: „Имам визия какво да се случва в общинските училища и бих тръгнала по пътя да стана директор на общинско училище.“


