Иванка Стоянова: Истинските резултати идват, когато учителите имат пространство за творчество
Как екипът на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Хасково, се промени чрез „Училища за пример“
Кога за последен път си казахте „Обичам работата си“?
Всъщност, въпреки напрежението и множеството ангажименти, аз всеки ден си казвам “Обичам работата си”. Най-силно за последен път го почувствах на Патронния празник на нашето училище тази година, когато видях целият екип от млади и нахъсани колеги как работят рамо до рамо за създаването на едно прекрасно тържество. Тогава отново осъзнах, че имам страхотен екип и се почувствах щастлива от това, което работя.
Знаете ли, че програма „Училища за пример“ помага на училищата целенасочено да създадат силна визия и стратегия как да я постигнат. В процеса училищата работят заедно с опитен ментор, който им помага да откриват слепите си петна и да използват силните си страни. Научете повече за програмата и кандидатствайте до 7 декември 2025 г.! Участието е безплатно за училищата.
Ако можехте да дадете съвет на себе си в първия ден като директор, какъв би бил той?
Да бъда по-спокойна и да вярвам повече и в себе си, и в хората около мен. В първите дни често се съмнявах дали ще се справя, дали ще оправдая очакванията. Сега знам, че директорът не е човек, който трябва да знае всичко и да носи сам тежестта на решенията. Напротив – силата му е в това да се довери на екипа, да слуша и да споделя отговорността. Бих си казала: „Не се страхувай да сгрешиш и не поемай всичко върху себе си.“ В началото исках да контролирам всяко решение и всеки процес.
С времето разбрах, че добрият лидер не е този, който прави всичко сам, а този, който вдъхновява другите да бъдат активни и да поемат инициативи.
Кое е най-доброто решение, което сте вземала като директор и как то повлия на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“?
Най-доброто ми решение беше да дам шанс на млади учители и да дам свобода на екипа. В началото винаги има риск, когато се довериш на хора без опит. Но младите донесоха енергия, нови идеи и желание да променят. Те поставят въпроси, на които понякога нямаш готов отговор, и това те кара да мислиш и да се развиваш заедно с тях. Убедена съм, че когато човек се чувства свободен и подкрепен, тогава може да разгърне потенциала си. Директорът може да наложи правила и контрол, но тогава училището става място, в което хората се страхуват да грешат.
Аз вярвам, че истинските резултати идват, когато учителите имат пространство за творчество и за собствен подход. Свободата не значи липса на отговорност – напротив, тя създава среда, в която всеки поема отговорност за успеха на училището.
Какво научихте в ролята си на директор и как това промени подхода Ви към ръководенето на ОУ “Св. св. Кирил и Методий”?
Научих колко е важно да обичаш работата си и да се грижиш за хората, които вървят до теб.
Директорът не може да бъде силен, ако екипът му е слаб или обезверен.
Моята роля е да слушам, да подкрепям и да давам увереност, че вървим в правилната посока. Знам, че не всичко зависи от мен. Има ситуации, в които въпреки усилията и решенията, нещата не се получават. Но постоянството и вярата в каузата са това, което ни движи напред. Лидерството не е само планове и решения, а чувствителност към нуждите на всички – учители, ученици, родители. Понякога, колкото и добри да са намеренията, резултатът не идва веднага.
Как мотивирате учениците да учат и да вярват в собствените си възможности?
Винаги се старая да покажа на учениците смисъла на това, което учат. Обяснявам им как знанията ще им послужат в бъдеще и ги свързвам с реални примери – от ежедневието, от професии, от проблеми, които трябва да се решат. Затова често започвам с въпроса: „Къде може да ви потрябва това?“ и оттам тръгват историите и ситуациите от реалния живот. Така учебният процес престава да е „скучно задължение“ и се превръща в подготовка за живота.
Уча ги да мислят чрез ролеви игри, дебати, казуси, които изискват работа в екип. Задачите ги разбивам на малки стъпки, за да усещат успеха, а не да се плашат от трудното. Давам им свобода да избират как да работят и това ги прави съпричастни. Но най-важното е подкрепата – една добра дума, една усмивка, признание за усилието.
Това е нещото, което кара учениците да вярват в себе си.
Ако имахте пълната свобода да промените нещо в образователната система, кое щеше да е първото Ви действие?
Ако имах пълната свобода да променя нещо в образователната система, първото ми действие щеше да бъде въвеждането на ясно и точно регламентиране на правата, задълженията и отговорностите на всички участници в комуникацията с родителите на учениците. Вярвам, че ефективното сътрудничество с родителите е ключ към успеха на учениците, но без ясни правила и рамки то често остава непълноценно и лишено от смисъл.
Промяната включва също и връщането на респекта към учителите и към образователната институция като цяло. Това е предизвикателство, но не и невъзможно. Когато учителят и училището се чувстват уважавани, когато отношенията с родителите и обществото са структурирани и прозрачни, възпитанието и обучението стават по-ефективни, а училището се превръща в истински център на знание и общност.
Кое е най-неочакваното нещо, което сте научили от Вашите ученици?
Едно от най-неочакваните неща, които научих от учениците, е колко крехки всъщност могат да бъдат, въпреки че често създават впечатление за увереност. Това ме накара да осъзная колко важно е да поставяме ясно фокус върху тяхното благополучие и успех, като ги подкрепяме и поощряваме във всеки момент от учебния процес.
Чрез уменията и подходите, които придобихме благодарение на партньорството ни с фондация „Заедно в час“, успяхме да създадем среда, в която учениците се чувстват сигурни и мотивирани.
Резултатът е видимо повишена ангажираност, мотивация и увереност, което доказва, че вниманието към емоционалната страна на ученето е също толкова важно, колкото и академичните постижения.
Ако имахте пълната свобода да промените нещо в образователната система, кое щеше да е първото Ви действие?
Ако имах пълната свобода, първо бих намерила формула малките населени места да имат училища и квалифицирани учители. Днес често говорим за „равен достъп“, но истината е, че много деца все още не го получават. Не може „достъп до качествено образование“ да бъде само лозунг – той трябва да означава реална възможност за всяко дете, независимо къде живее. Бих искала образованието да има повече практическа насоченост, за да подготвя учениците за реалния живот, да им дава умения, които ще използват утре. Бих премахнала НВО в 4. и 7. клас, бих променила Наредбата за приобщаващото образование и бих въвела по-строг контрол върху отсъствията – с повече отговорност за родителите.
Кои са най-ценните партньорства, които сте изграждала, и как те помогнаха на Вашето училище?
През последните две години едно от най-ценните ни партньорства е с фондация „Заедно в час“. Те ни помогнаха да усвоим конкретни умения за преподаване, управление на класната стая и създаване на позитивна учебна среда, която стимулира учениците да се развиват и да се чувстват сигурни. Най-ценното беше, че ни показаха как да изградим истинска връзка между лидерския екип, преподавателите, учениците и родителите, което доведе до видими промени в училищната култура. Резултатът е приобщаваща среда, в която всеки се чувства ценен и мотивиран да учи. Освен това, партньорствата ни с други НПО организации ни дават допълнителни идеи и ресурси за устойчиво развитие и нови инициативи, които обогатяват опита на всички в общността ни.
Какво е най-ценното, което „си взехте“ от партньорството със „Заедно в час“?
Най-ценното, което „си взех“ от партньорството със „Заедно в час“, е осъзнаването на огромната сила на общността и на влиянието, което един мотивиран и добре подготвен учител може да има върху бъдещето на децата.
Участието в програмата „Училища за пример“ разви у мен устойчивост, критично мислене и увереност, че истинска промяна в образованието е възможна, когато работим целенасочено и заедно. Партньорството ми донесе не само ценни знания и умения, но и мрежа от съмишленици, професионалисти, с които споделяме визията за по-справедливо и качествено образование за всяко дете.
Тези връзки и опит вдъхновяват ежедневната ми работа и ме убеждават, че всяка малка промяна в класната стая може да има дългосрочен ефект върху живота на учениците. Също така, научих колко значима е рефлексията, не просто като инструмент за личностно развитие, а като основа за устойчиво подобрение в работата с учениците.
Как програмата „Училища за пример“ повлия на Вас, на училищете, учениците и екипа Ви?
Програмата „Училища за пример“ оказа значително и положително влияние върху всички аспекти на училищната общност, от личностното развитие до цялостната култура на училището. Лично за мен тя бе изключително въздействаща, като ми помогна да развия нов начин на мислене, ориентиран към сътрудничество, рефлексия и устойчиво лидерство. Усвоих стратегии за работа с екипа, подходи за изграждане на положителна училищна култура и практики за въвеждане на промени, базирани на данни.
Училището започна видима трансформация. Създадохме повече структури за учене и професионално развитие, формулирахме по-ясна визия за бъдещето и повишихме чувствителността си към нуждите на всички участници в образователния процес. Учениците усетиха ефекта на тези промени благодарение на новите подходи в преподаването и създаването на позитивна и приобщаваща среда, ангажираността, мотивацията и увереността им нарастнаха.
За екипа ни програмата се превърна в катализатор за сплотяване и формиране на обща визия. Доверието и взаимодействието между членовете на педагогическия екип се засилиха, а културата на подкрепа, споделяне и професионално учене стана трайна част от ежедневието ни. „Училища за пример“ ни даде инструментите и увереността да работим целенасочено за устойчиво подобряване на училищната среда за всички.
Освен от повече свободно време, от какво има нужда един училищен директор в днешно време?
Освен повече свободно време, един училищен директор днес се нуждае преди всичко от реална подкрепа от институциите, с които работи ежедневно. Това включва облекчаване на административната тежест – намаляване на документите, справките и бюрократичните формалности, които отнемат време и енергия от работа с екипа и учениците.
Необходимо е да се премахне порочната практика директорите да трябва да пишат докладни и молби за елементарни битови нужди, за осигуряване на безопасна и благоприятна учебна среда или за ремонти – за всичко това трябва да има гарантирана институционална подкрепа. Учебната среда, в която учениците и учителите прекарват по-голямата част от ежедневието си, не трябва да бъде „измолвана“ от директора. Тя трябва да е гарантирана от закона за всяко училище в България, независимо от местоположението му или броя на учениците.
Това е, което разбирам под „равен достъп“ до качествено образование – среда, в която всички деца имат еднакви възможности за развитие, а директорът да може да се фокусира върху образованието и благополучието на учениците, вместо да се бори с бюрокрацията.
Етикет:иванка стоянова, училища за пример
