За учителя по математика, Джани Чернев, който живее в София и две години преподава в Нови Искър, един ден на работа изглежда така:

“Ставах в 5:40. Научих се да закусвам, ако ми остава време. Пиех две глътки кафе и излизах. Хващах си трамвая за две спирки, метрото за три спирки и автобус 27. В автобуса пътувахме често с Галя и с Жени (бел. ред. участници в програмата на “Заедно в час” от випуск 2016-2018 и колеги на Джани в Нови Искър), защото и те имаха първи часове. Пътуването е около 40 минути. Имахме време да си разказваме доста за класовете, на който преподавахме и тримата – какво се е случило в предния ден, какво може да променим или някакви лични неща, защото бързо станахме приятели. Пристигахме в училище в 7:30. В 8 ч. започваха часовете, но обикновено преди това, гледах дали има разместване в програмата за деня. Принтирах материали за часовете – тестове или нещо друго. След това грабвах дневника и влизах в първи час. След часовете започваха консултациите, като аз имах три дни, в които давах задължително консултации. В повечето случаи си тръгвах от училище в 3-4 ч. следобяд и се прибирах към 5. Малко си почивах вкъщи и започвах да се подготвям за следващия ден. Ако ми останеше време, излизах с приятели да се видим за по час или оставах вкъщи и четях неща свързани с личните ми интереси. След това лягах и идваше следващият ден.”

Подобно на Джани, Нина Ружина пътува от София до Костенец, за да преподава английски език и география в Професионална гимназия “Георги Сава Раковски” в продължение на две години. Тя описва деня си като “коктейл от емоции и вкусове. Такъв коктейл, който въпреки че има горчива нотка, пак си поръчваш с усмивка, заради предимно сладкия вкус. И не искаш да свършва.” Ето как изглежда ежедневието ѝ в снимки. 

Ралица Матеева, която преподава български език в село Търнава, бързо осъзнава, че “учителската професия е нещо много повече от преподаване на материала в класната стая и че да си учител не означава просто да планираш урока, а да прекараш ценно време с децата”.

Деница Москова намира своето учителско призвание в село Орешене, обл. Ловеч и въпреки всички перипетии и недоумението на семейство и приятели, избира да се премести. Изгледай видео от приключението, което представлява един неин ден тук.  

Началният учител в основно училище “Гео Милев” в Белозем, Константина Мавлова, споделя, че “да си учител на първокласници не е лесно начинание, в който и да е случай. Освен железни нерви и търпение, човек трябва да умее да прескача от дете на дете, всяко от което има различни нужди и напредва по различен начин спрямо класа. Освен това учителят трябва да умее да бъде интересен за учениците, да ангажира вниманието им и, не на последно място – да спечели уважението им.”

В часовете по математика на Георги Стоев в средно училище “Любен Каравелов” в Пловдив има много повече от формули. Той споделя, че не може да понася несправедливостта и това го подтиква да мотивира учениците си да не проявяват апатия към заобикалящия ги свят, а да търсят решения на проблемите, с които се сблъскват в ежедневието си. Повече за начините, по които господин Стоев обвързва учебната програма по математика с гражданското образование на учениците си, прочети тук.