Учителите, които променят живота: или как учениците да заобичат историята
“Имало едно време…” нали така започват приказките? Истории също толкова магически като онези от детството ни все още се пишат и днес – със силни герои, красиви принцеси и големи житейски поуки. От съвременните приказки, тези за успешни учители и ученици са сред любимите ми!
В следващите редове разказвам една такава приказка за любов към историята и към учителската професия. Разказ за силната връзка между ученици и тяхната учителка – история за знание, мъдрост и благодарност.
През 2016 г. Антония Гурянова се присъединява към шестия випуск учителите в програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”. Желанието ѝ е да преподава в село Драгичево (област Перник) и съдбата ѝ се усмихва! От септември тя е назначена за учител в занималнята на ОУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през следващата година започва да комбинира позицията и с “Учител по история и цивилизация”.
Пет години по-късно, през 2021, тя вече е и заместник-директор в същото училище. През 2016 г., когато тепърва навлиза в учителската професия, Антония среща своите първи ученици, които бързо обиква. В една от класните стаи на малкото училище в Драгичево са и двете смели девойки, които са главни героини на тази история – Александрина Иванова и Габриела Тодорова.
“Не знам г-жа Гурянова осъзнава ли колко много допринесе за това аз да израсна като човек! Дали наистина си дава сметка?! Да, тя е мой учител, радва се на успехите ми, винаги е вярвала в нас, но мисля че няма реална представа какъв голям фактор е за това, което съм в момента …благодарение на нея и изобщо, че се появи в живота ми.”,
разказва Габриела.
Назначете мотивирани учители като Антония и във вашето училище! Подайте заявка за нов учител от програма “Нов път в преподаването” тук.
Габи и Алекс израсват в село Драгичево. Те са приятелки от малки, учат в един клас в училището в селото и мечтаят да продължат образованието си заедно. И двете споделят, че историята далеч не е била сред любимите предмети, защото са я асоциирали основно със “зазубрянето” на години и факти, необходими им само за поредния тест. Това се променя много скоро след появата на г-жа Гурянова. Тя ги вдъхновява толкова много, че не само обикват историята, но и продължават образованието си в едно от най-добрите профилирани училища за изучаване история в страната – Национална гимназия за древни езици и култура (НГДЕК).
Как се стига до там?
Животът в София се оказва недостатъчен за свободната душа на Антония, която завършва средното си образование в 18 СУ “Уилям Гладстон” и следва висше образование в Англия. Изборите, които прави, я отвеждат в “Заедно в час”. Докато екипът на организацията ѝ търси назначение в училище, Антония открива, че има свободна позиция за учител в училището в село Драгичево.
Няколко месеца по-късно ОУ “Св. св. Кирил и Методий” е новото работно място за нея и още трима участници в програмата, а семейната вила, която Тони притежава в селото, бързо се трансформира в новия ѝ дом. Така тя заживява в уюта на селцето – наслаждава се на просторен двор, гледка към Витоша и близката горичка. По време на празници се радва на коледари, сурвакари и лазарки (които са нейни ученици), а в свободното си време посещава съборите в двете махали на селото и гледа изявите на талантливите си ученици.
“Г-жа Гурянова дойде като едно истинско вдъхновение! Тя беше най-младият преподавател, не че възрастта има някакво значение, но тя имаше по-различна визия над нещата. Със сигурност изигра роля това, че е млада, че е учила в Англия и е много интелигентна. Тя успя да въведе много модерни подходи в нашето обучение и така бързо стана любимка на всички ученици!”,
споделя Александрина.
Нещо, което Тони прави по-различно, от познатото на учениците ѝ към онзи момент, е промяна на фокуса в учебния процес. За нея е важно учениците да правят по-общи изводи от изучаваните събития и личности и това да им бъде полезно и в настоящето и в бъдеще. Сред дейностите, които са нови и вдъхновяващи за децата, са четене на исторически извори, работа с карта, анализи на причини и хипотезиране: “Какво щеше да стане, ако нещо се беше променило”. Главната ѝ цел е “хем да ги потопя в историята, хем да развием ключови умения – четивна грамотност и анализ”.
“Аз знаех, че те не харесват история, но по ангажираността в час усетих, че се справям добре. Момичетата си правиха задачите и нямаха силна негативна емоция за това какво правим в час. В момента, в който ми споделиха за плановете си за НГДЕК… аз не го очаквах, беше много рязък обрат!”,
разказва Антония.
Усилията на учителката бързо дават резултат и учениците променят нагласата си към часовете по история. Габи си спомня, че още от първите часове с Антония историята е станала по-любопитна за нея, а часовете – по-приятни. За щастие на двете седмокласнички, в онази година те учат Антична история, която Тони представя “като приказка”, комбинирана с интересни задачи. Момичетата се увличат и задълбочават интереса си с всеки изминал час, прекаран в кабинета по история.
“Всичко ми беше интересно! Г-жа Гурянова ме запали да уча за цивилизациите, които са живели преди нас. Една сутрин Алекс ми каза “Габи, намерих една гимназия, в която не ти трябва математика, само държиш изпит по история и ти трябва оценката по БЕЛ!” Историята вече ни беше станала интересна, за това ѝ казах: “Давай да пробваме!” В процеса на подготовка съвсем разбрах, че историята е моето нещо и искам да се развивам по-задълбочено.”,
споделя разпалено Габриела.
Голяма част от децата на Драгичево продължават средното си образование в близкия Перник. До края на първия учебен срок преди четири години такава е нагласата и на Алекс и Габи. Смелостта на момичетата се крие в това, че те правят избор, рядък за местните – да пътуват всеки ден до София, за да учат там, и то в “по-елитно училище”. Ако си представим, че нашите семейства и приятели са в Перник, учителите ни подготвят за Перник, цялата ни среда сякаш ни води натам, тогава наистина ще определим избора им за смел. А пътят към смелостта и мечтите не е лек.
Процесът по подготовка за кандидатстване в мечтаната гимназия е трудоемък и за трите дами. Тони бързо се впуска в изследване на всичко възможно – начин за кандидатстване, формат на изпит, необходими ресурси. А кандидат-гимназистките – в усилено учене.
“Добре, че беше г-жа Гурянова! Тя беше тази която ни правеше планове, отделяше време всеки петък след часовете, да имаме около час и половина подготовка. Заедно работехме с карта, писахме отговори на исторически въпроси, решавахме тестове, пишехме планове, тя ни връщаше обратна връзка… Ние започнахме да се готвим в края на 1-ви срок, т.е. за един учебен срок, благодарение на г-жа Гурянова, успяхме да вземем изпита и да влезем в гимназията. Аз влязох с 5.50, 81 точки!”,
разказва за подготовката Габриела.
Алекс и Габи отпределят целия си път от Драгичево до НГДЕК като “приключение” и “предизвикателство”. Двете момичета преживяват трудности, свързани с липса на увереност и дори страх от голямата промяна, която ще настъпи. През цялото време обаче Антония е до тях и ги подкрепя академично и емоционално. Тя им вдъхва увереност и поддържа крилете им, с които скоро ще полетят.
“Благодаря ѝ за подготовката, за усилията, които е положила, но най-вече заради това, че тя беше първия човек, който наистина повярва в мен! Аз бях много несигурна в себе си, когато кандидатствах, на няколко пъти исках да се откажа, даже се бях отказала, мислех, че ще ми е много трудно, но тя бе човекът, който ми помогна да изляза от тази ситуация. Много ѝ благодаря, защото ако не беше тя, най-вероятно нямаше да съм тук!”,
споделя Александрина.
“Историческият” поход към мечтите сплотява учителката и ученичките много. Заедно посещават ден на отворените врати в мечтаното училище, г-жа Гурянова е заедно с Алекс, Габи и техните родители по време на изпита, а за деня, в който излизат резултатите, Тони споделя“бях нетърпелива, все едно чакам моите резултати”.
Днес Алекс и Габи, вече в 11-ти клас, въпреки новите приятелства, учители и училище, продължават да поддържат връзка със своята вдъхновяваща учителка по история от основното училище. Те са изпълнени с мечти и цели, желаят да останат в България и оценяват възможностите, които страната ни предлага на младите хора.
Габиела се двоуми между учителската професия и работа в сферата на графичния дизайн. Сигурна е обаче, че ще живее в България, в Драгичево. Обича живота си, родителите и приятелите си. За нея историята е нейната наука и вярва че “…няма как да се движим напред без да познаваме историята; не можем да пазим традиции и обичаи без да знаем какви са и от къде са; не бива да повтаряме грешки, случили се в миналото. Политиците също трябва да учат много история, надявам се да го правят!”
Александрина е категорична, че ще влезе в учителската гилдия съвсем скоро. Сред плановете ѝ се подреждат: следване на Българска филология и преподаване в гимназиален етап в Перник. Едни от основните вдъхновители в живота ѝ са именно г-жа Гурянова и учителката ѝ по български език и литература в НГДЕК до 9-ти клас.
“Искам да съм мотиватор и пример, защото един учител освен да дава знания, трябва да бъде и пример за учениците си. От друга страна искам децата да имат по-различен поглед, да учат повече, искам да дам нещо от себе си.”,
споделя уверено Александрина.
