Какво прави едно училище за пример

Един различен урок с Професионална гимназия по аудио-, видео- и телекомуникация “А. С. Попов”

“Г-жо вие изпуснахте най-интересното в днешния ден.”

С тези думи ученик посреща г-жа Маргарита Янакиева, директор на столичната Професионална гимназия по аудио-, видео- и телекомуникация “А. С. Попов”, в двора на училището. Краят на октомври е, леко хладно, но достатъчно приятно за изнесен урок в двора. Този урок обаче не прилича на уроците, които вероятно си спомняте от своите години в гимназията. И това училище е далеч от стереотипа ви за професионална “мъжка” гимназия. Това е история за едно училище за пример, което смело върви към своята цел – да осигурява съвременно, качествено образование и възможности на учениците да развият ценни умения за бъдещето и своите таланти. 

Пропагандата в двора по История и Философия

“Най-интересното в днешния ден”, за което разказва ученикът, е съвместният бинарен урок, който подготвят Надя Цветкова, учителка по история, и Мария Караколева, учителка по философски цикъл в гимназията. Двете участват в педагогическия екип на гимназията, който вече втора година преминава през цялосното обучително преживяване в програма “Училища за пример” на фондация “Заедно в час”. Тя е единствената квалификационна програма в България, която безплатно подкрепя училищата да подобряват управленските си практики и да осъвременяват своите преподавателски подходи, като търсят цялостна трансформация на учебния процес с ученика в центъра.

През миналата учебна година с опита от програмата учителите в гимназията откриват нова сила в уроците, които обединяват преподаването на няколко учебни предмета. Защото възможностите на този подход са свързани и с много от дългосрочните цели на учирището – подобряване мотивацията на учениците за учене, повече ангажираност към изучаваните теми, стимулиране на екипната работа и сред учениците и между учителите, изграждане на силна общност. 

Още в началото на учебната 2023/2024 година, когато се подрежда седмичната програма, Надя и Мария знаят, че искат да направят общ урок, с който да провокират и себе си и учениците. Да приложат идеи от обученията в “Училища за пример” и да видят ефекта върху учениците.

“Планирането на урока беше предизвикателство, а още по-голям стимул ни даде идеята да го осъществим с два класа. Въпреки големия брой ученици, за нас беше важно да изследваме нашата екипна работа, но и екипността на двата класа, които за първи път работят и учат съвместно.”, разказва за подготовката учителката Надя Цветкова.

Друго сериозно предизвикателство за урока е мястото, където да го проведат, защото училището няма достатъчно голяма зала, в която да се съберат над 40 ученици за ефективна работа. Прогнозата за хубаво есенно време обаче е възможност, която не бива да се изпуска, затова и урокът е в училищния двор. Но има и още нещо, което учителите са открили и използват максимално – интересът на младежите в гимназията към спорта и физическата активност. 

Докато чакаме урокът да започне в двора кипи оживление и от ученици. Висок, едър мъж с изправени рамене и треньорска свирка на врата весело ни поздравява – той е един от учителите по Физическо възпитание и спорт (ФВС). Именно той ни разказва как учениците са запалени спортисти и затова изполват тази страст и в часовете извън ФВС. Нещо, което ще видим минути по-късно. В двора освен ученици има и учители, които имат свободни часове, двамата зам.-директори, менторът на училището в “Училища за пример”. Те са поканени от Надя и Мария да се включат като наблюдатели на часа и не просто да гледат един открит урок, а след това да споделят и своята обратна връзка и впечатления в специална среща за осмисляне и рефлексия.

Решаване на казуси, творчество и мотивация

Звънецът бие и учениците от 10 б и 10 д клас – само момчета – вече са се събрали около няколко изнесени чина. Младежите са в добро настроение – шушукат си, сръчкват се и от време на време се смеят по-гръмко. Те нямат идея какво ще се случи, но не прилича на стандартен час по история или философия.

Когато двете учителки вдигат ръка, за да дадат знак да запазят тишина, шумът от тинейджърските разговори спира и любопитството се повишава. Часът започва с подреждане на всички в кръг, за да се виждат, и анкета с емотикони, на която учениците отбелязват с какви емоции влизат в часа. Още в началото учителите споделят, че ще пуснат същата анкета и в края на урока, за да проверят какво се е променило. Това измерване на емоционалното състояние на учениците е важна обратна връзка, която дава насоки на учителите за преживяването на учениците в този час, но и дали своевременно да променят нещо в началото на урока.

Часът продължава с въпроси, които провокират учениците сами да стигнат до темата на урока, а тя е “Пропаганда”.

“Тази тема ни допадна, защото е обширна и дава възможност учениците да покажат знания и умения за критично мислене, които са допирни точки между двата предмета.”, споделят двете учителки.

Освен това темата провокира учениците да правят връзки със съвременния свят, медии, технологии и ситуации от ежедневието, чрез които развиват ценни умения за критическо мислене и оценка на информацията, а не просто да възпроизвеждат текстове от учебниците.

Урокът обаче тепърва започва, защото учителките разделят двата класа на групи на случаен принцип (групите включват ученици и от двата класа, които не са работили заедно преди това). Всяка група получава специфична задача, свързана с темата на урока – отговор на въпроси, свързани с преживяването на конкретен исторически момент, писане на прессъобщение, възхваляващо режима на диктатор, замръзнала картина, която представя развитието на Холокоста, друга група, която да промени картината по положителен начин и т.н. Една от групите има и специална задача да следи за груповата динамика сред другите групи – до колко учениците работят ефективно, всички ли се включват, как се вземат решенията в групата и пр.

Задачите са предизвикателни, но учениците са провокирани и заинтригувани. Тук трябва да покажат не само знания, но и да приложат креативност, да работят заедно, като използват силните си страни, да следят прецизно за времето за работа и след това да представят своята работа пред останалите.

Момчетата се организират с различна скорост. Някои дълго обсъждат какво точно разбират в условието на кузусите. Други почват веднага да дават идеи, да обясняват разпалено какво трябва да се направи. Трети се опитват да съберат повече информация и се допитват до учителите, които обикалят сред групите и дават допълнителни разяснения по условията. Атмосферата е творческа, а дори учителите, които наблюдават часа, не издържат и се включват към някоя група и започват да провокират учениците с допълнителни въпроси. 

В групата, която трябва да пише прессъобщение, възхваляващо избран диктатор от ХХ век, учителят ги пита какво е отношението на хората към този човек тогава и сега, каква медия биха използвали и защо. Момчетата се колебаят, не са сигурни, но ентусиазирано записват идеите си на кариран лист. 

На няколко метра от тях другата група отговарят на въпросите как се чувстват гражданите на Полша по време на медийното затъмнение в началото на Втората световна война. Кипи разпалена дискусия, в която учениците споделят не само какво занят за това време, но и асоциации с това, което се случва и по време на войната в Украйна днес.

Близо до тях е групата, която трябва да пресъздаде замръзнала картина на Холокоста, разпределят роли и се чудят как да подредят всичко в една картина.

“Поставяйки учениците в по-различна учебна среда и в центъра като основни двигатели на процеса, те първоначално бяха изненадани и по-слабо мотивирани, но в хода на урока и в края бяха активни, мотивирани и удовлетворени. Засили се желанието им за бъдещи съвместни уроци. Доказателство за това е чеклиста с емотикони за техните нагласи и очаквания в началото и в края на урока.”, разказват след часа Надя и Мариана. 

И наистина в процеса на работа, в представянето на задачите и дори краткото обсъждане/рефлексия в края на часа учениците са по-ентусиазирани, неусетно са минали два учебни часа и усещането е, че се е случило нещо специално и този час ще бъде запомнен. 

Рефлексията след урока – за да има смисъл за всички

Звънецът за края на часа е ударил, но този урок продължава в директорския кабинет, където Надя и Мариана, заедно с част от наблюдаващите учители, директорът г-жа Янакиева, зам.-директорите на училището, менторът на гимназията от “Училища за пример” и още един колега от програмата са се събрали, за да обсъдят видяното, да споделят своите впечатления, силните страни на урока, полетата за подобрение и възможните следващи стъпки по пътя на училището. Това осмисляне заедно с други колеги от екипа е ключово за развитието на екипа и основна част от всички преживявания в програма “Училища за пример”. Защото точно осмислянето на едно преживяване е моментът на учене, който позволява не просто да се покаже и види една добра практика, а тя да се анализира открито, да се надгради в бъдещето, да се пренесе и в други класни стаи и да бъде полезно квалификационно преживяване за екипа на гимназията. Рефлексиите след наблюдение на часове помагат на на училищния екип да расте и да бъде открит в търсенето на решения на трудностите и предизвикателствата по пътя към поставените цели. 

“В “Училища за пример” помагаме на екипите да стават по-добри и уверени в провеждането на подобни разговори за осмисляне. Искаме да си създадат навик за регулярно рефлектиране и учители и училищни лидери сами да виждат добавената стойност в тази практика. Подкрепяме ги да си задават правилните въпроси, да не се притесняват от слабите страни и грешките, а да търсят начини за преодоляването им, също да виждат и нещата, които са се получили успешно и да ги прилагат по-често. По този начин с времето в училището утвърждава култура на постоянно учене, което е единственият път към постигането на високите цели за учениците и подобрението на училищната среда за всички.”, споделя Мария Веласкес, старши специалист “Подкрепа на училищни екипи” в програма “Училища за пример”.

Ползата от тези открити разговори и цялостното преживяване в програмата, което навързва логически процесите в училище споделя и директорът на училището г-жа Янакиева:

“Преди включването в програмата първоначално почти нямаше споделяне на добри педагогически практики в екипа, след това имахме спорадични изяви – колегата Вероника Петкова започна да кани колеги да видят нейни уроци, да планират с колеги. Сега след като се върнахме от Ковид и сме част от “Училища за пример” само за година и половина имаме над 10 осъществени подобни уроци – без някой без управленския екип да е поставил задача – направи представяне, добра практика. Учителите сами го инициираха и имаме много добри практики. Този подход към учениците е заразяващ и си мисля, че средата се подобрява. Подобрява се и отношението на учениците към учебния процес, защото те искат такъв тип уроци.”, след което ни разказва повече за пътя на гимназията.

Училище с ясна цел за пътя

“Винаги съм имала пред себе си някакъв хоризонт, някакви стъпки в съзнанието през какво трябва да се премине. Най-важната е изграждането на екип. Защото и най-лъскавото училище, най-добрата материална база, ако няма добрия екип и добрите педагози не струва нищо.”, споделя г-жа Янакиева, която е директор от 2020 г., но е учител в гимназията още от далечната 1998 г.

Няколко дни след проведения урок си говорим с нея, за да ми разкаже малко повече за контекста на училището и с какво програма “Училища за пример” им помага най-много. 

Силната убеденост, че успешното училище се гради на първо място със силен екип от професионалисти води директора към програмата на “Заедно в час”. Гимназията кандидатства за “Училища за пример” още преди две години, но не е одобрена. Ясната увереност на г-жа Янакиева, че това е правилното място за нейния екип и ще даде силен тласък на добрите практики в училището я провокира да кандидатства отново на следващата година. И този път получава заветното потвърждение за участие. 

“Стори ми се, че е програмата е изключително подходяща за нас, защото екипът, който тръгнах да сформирам е от колеги, които добре познавам и от колеги, които са нови лица. Исках да взема креативността и духа на младите и да запаля тези, които рутината малко ги беше обхванала. “Училища за пример” дава точно тази креативност, към която аз се стремя и дава от друга страна една добра планираност на педагогическото взаимодействие. Да знаят през какви стъпки трябва да минем, за да постигнем добрия урок, доброто педагогическо взаимодействие.” допълва директорката.

Г-жа Янакиева ми споделя за редица инициативи, които имат в училището – работещ училищен парламент, активно търсене на диалог и комуникация с ученици, родители, възпитаници на гимназията и бизнес. Училището успешно ангажира учениците дори в подобряване на материалната база на училището (ученици сами правят проект за окабеляване и възстановяване на wifi мрежата на гимназията след направен ремонт на сградата като част от своите дипломни проекти), възможности за спортни изяви и много клубове по интереси. 

Училището целенасочено работи да бъде общност и да създаде благоприятна среда, където всеки ученик и всеки учител да се чувства добре и да развие потенциала си, където “има и формален и неформален диалог между учители и ученици”. 

Една от историите, които ми разказва директорката, е за група ученици, които имат рок група и идват при нея да питат за възможност да репетират в стая на училището. Освен положителен отговор за ползване на училищната база, директорката ги пита също дали имат нужда от някакви допълнителни усилватели или техника – и тогава идва отговорът “Г-жо, ние сме в правилното училище и сами ще си сглобим усилватели”. Този отговор е и потвърждение, че усилията за изграждането на училището като силна общност вече дават резултати. 

“Училища за пример” е способна качествено да промени средата в една училищна институция. Програмата не е фокусирана само върху работата на учителя в час и конкретното педагогическо взаимодействие. Много по-глобален е подходът към училищната институция. Много си заслужава. Погледа към учебния процес придобива един по-различен, по-нестандартен фокус, но много добре мотивиран, издържан, обоснован и на базата на множество примери, които може да дадете с работата на различните училища, които участват в програмата”., допълва г-жа Янакиева с насърчение повече училища да се възползват от възможностите, които създава програмата.

Пътят на Професионална гимназия по аудио-, видео- и телекомуникация “А. С. Попов” продължава и през следващите месеци с посещения от ментор, обучения на живо и онлайн, с рефлексии и обсъждания, възможности за съвместно учене през споделяне на практики и вдъхновение за успеха на всички ученици. 

А вашето училище готово ли е да поеме по пътя на промяната и да е едно от следващите “Училища за пример”?

Интервю с директор от програма “Училища за пример”

Лена Парова: Не чакай промяна в нормативната уредба, за да промениш нещата в класната стая или в училище