Красимира Благоева: Училището трябва да е притегателен център за общността

Красимира Благоева е директор на Основно училище “Васил Левски” в с. Караджово, област Пловдив от 19 години. Започва кариерата си като възпитател в начален етап на образование, след което работи като учител по български език и литература в прогимназиален етап на образование. Преди 15 години става член на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ) и вече втори мандат е член на управителния му съвет. Заради спецификата на училището, в което работи (ученици от три етноса) започва съвместни дейности с Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” и води лекции за работа в мултикултурна среда в училища от сходен характер.

Красимира Благоева завършва магистърската си степен в Педагогически факултет на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” и в момента е докторант в педагогическо направление “Теория и управление на образованието”. Завършва едногодишен курс за професионално обучение в Ню Йорк и учебни модули в България по програма “Академия за училищни лидери” на Фондация “Америка за България”. Член е на професионална учебна общност за прилагане на иновативни образователни и управленски практики. Има интереси към иновативните практики и обмяната на опит с училища, в които учат деца от различни етноси.

Основно училище “Васил Левски” е партньор на “Заедно в час” от 2013 година насам. Кои според Вас са най-ценните аспекти от това дългогодишно партньорство?

Функция на основното училище е да обхване всички деца в задължителна училищна възраст. Тази задача се оказва не много лека, имайки предвид разнообразието от житейски приоритети и ценности в общността. Независимо от това, училището трябва да гарантира правото на качествено образование и развитие на знания и умения, които да подпомогнат успешната реализация и превръщането на учениците в бъдещи активни граждани. За да стане това факт, основното училище трябва да бъде притегателен център за общността, в който отношенията и връзките между участниците в образователния процес да са изградени на основата на доверие, споделяне и зачитане на културната идентичност.

ОУ “Васил Левски” с. Караджово, в което работя, има добри традиции, опит и утвърдени ценности на обучение и възпитание в интеркултурна среда. В него учат ученици от трите най-големи етнически групи в България – българи, турци и роми. То се явява европейски модел за етническа толерантност и е мястото, което осигурява позитивна образователна среда и възможност за разгръщане на индивидуалния потенциал у всяко дете. В последните 10 години училищният ни екип създаде своя мрежа от партньорства с неправителствени организации и училища от цялата страна, чрез която намираме своите пътища за справяне със специфичните проблеми и работа с уязвими групи.

Партньорството със “Заедно в час” внесе един новаторски ентусиазъм, който, в комбинация с опита на работещите в училище специалисти, се оказа още един начин за намиране на креативни пътища за мотивация на учениците и общността за образование и желание за професионална реализация на нашите ученици. В образователната система е необходимо постоянство, за да се видят резултати след години. За мен и екипа, с който работя, точно постоянството в създадените партньорства ни нарежда сред успешните модели на училища в България.

Към този момент във Вашето училище са преподавали или все още преподават петима учители по програмата на “Заедно в час”. За повечето от тях първата учебна година в ОУ “Васил Левски” е и първа крачка в учителската професия. Какво бихте посъветвали директорите, които имат притеснения при назначението на начинаещи учители? По какъв начин могат да ги подкрепят в прохождането им в професията?

Днес бях на конференция по повод национално изследване на тема “Диагностика на бърнаут синдром при педагогическите специалисти. Стратегии за справяне с хроничния стрес на работното място.” Националното изследване е финансирано от МОН и е възложено за реализация на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”. Един от изводите, които сподели доц. Юрий Янакиев силно ме впечатли. „Когато влиза млад човек, говорим за т. нар. меден месец. Обикновено при прекалено емоционално встъпване в професията следва разочарование от трудния диалог, средата, консервативността на системата, отношенията с по-опитни колеги и големия брой деца.”

Това, което бих споделила с колегите си директори на училища при назначаване на млади учители, е да не забравят, че тези учители идват с креативни идеи, с желание за работа и в старта си се чувстват като в “меден месец”. Реалността много бързо ги кара да осъзнаят, че няма да се получи точно както в представите им за реализиране на първоначалните идеи, с които влизат в професията. Директорите трябва да използват този техен хъс и да им помогнат да осъзнаят истинското удовлетворение от “семейния живот” – споделеност, компромиси, нови пътища и комуникация във взаимоотношенията на екипа.

Младите учители са проводниците на новото време и ние, директорите,  трябва да съумеем да развием техния потенциал като търсим баланса между рутината на знаещите и тяхната креативност и близост до възрастта и мисленето на учениците.

Подайте заявка за учител от програмата “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”, за да работите и вие с мотивирани, активни и взискателно подбрани нови учители.

Какво според Вас е най-важно, за да може едно училище да се промени из основи в положителна посока?

Постоянство, откритост във взаимоотношенията на екипа и делегиране на задължения.

Как според Вас повече ученици от по-малки училища могат да развият потенциала си и да постигат високи успехи?

Пак с постоянство в работата. Учениците в малките училища обикновено са от една затворена общност, която се познава, но и която трудно излиза от нея. Работата на целия екип в тези училища трябва да работи в посока осъзнаването им като част от големия свят. Пак ще цитирам колега – Емил Начев, директор на СУ “Найден Геров“ в гр.Пловдив, който сподели за работата с ученици от уязвими групи: “Нашата задача като педагогически специалисти е да съумеем да отворим вратите за тези деца, за да разберат, че кварталът не е света, а е само част него.”

Как си представяте ОУ “Васил Левски” след 10 години?

През последните 10 години статистиката показва, че процентът на учениците от ромския етнос се увеличава с повече от 1% през всяка учебна година. В училището, в което работя, този процент е и по-голям. Това поставя ясна конкретика в изграждането на училищната култура – мултикултурно възпитание на учениците като граждани на обединена Европа, в която, макар и различни, хората могат да живеят заедно в един равнопоставен и модерен свят.

Представям си, мечтая и вярвам, че за да се пречупи консервативното отношение към уязвимите групи (не казвам само към ромската общност или други етнически принадлежности, защото уязвими са всички, които имат своите различия – с един родител, с еднополови родители, без родители, отглеждани от близки, бедни, богати, ученици със специални образователни потребности и др.) е необходимо да им се предостави равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете. Не бива да се допуска дискриминация в процеса на предучилищно и училищно образование,  а да се съхнанява културното многообразие.

Представям си, че ОУ “Васил Левски“ с. Караджово ще съхрани своя модел на толерантност, мотивиране за образование и екип. Най-вече екип, който ще дава най-доброто от себе си и ще бъде моделът за подражание от подрастващите. Аз вярвам, че този, наречете го местен патриотизъм, ще повлияе положително за реализирането на младите хора. На тях, ние, учителите, ще сме дали корени и ще сме им помогнали да разперят своите криле, с които да намерят реализацията си в големия свят.

Научете повече и подайте заявка за учител по програма “Нов път в преподаването” тук.