Лексикон с екипа на „Заедно в час“: Радина Маринчева
В нейната работа има търпение, доверие и вяра в промяната. Радина Маринчева е ментор в екип „Училища за пример“ и подкрепя учителите да разгърнат потенциала си и да откриват своите собствени решения. В своя лексикон тя ни разказва за силата на практическото образование, за пътя от учителската стая до менторството и за магията, която се случва, когато повярваш в някого, преди той сам да го направи.
Как би обяснила работата си на първокласник?
Менторът е като приятел и учител едновременно. Той помага на учителите да научат нови неща, да станат по-добри в това, което правят, и ги подкрепя, когато им е трудно. Менторът обича да говори с хората, да слуша техните идеи и да ги насърчава да не се отказват. Той не им казва точно какво да правят, а им задава въпроси, които им помагат да измислят най-добрите решения сами. Представи си го като супергерой, който те води по пътя към успеха, но вместо суперсили използва своя опит и мъдрост.
Какъв беше пътят, който те доведе до работата в „Заедно в час“?
Пътят ми започна още през далечната 2011 година, когато фондацията набираше първия си випуск учители. Имах щастието да получа качествено образование, основано на практика. Това ми даде възможност да видя как предметното знание се използва в реалния живот и да се уча от специалисти в различни сфери. Този опит ми помогна да изградя по-ясна представа за това какво искам да правя в бъдеще.
Исках и други деца да получат същата възможност, която аз бях имала – да осъзнаят смисъла на своето образование и да използват времето си в училище пълноценно. Така започнах своята кариера като учител. След завършване на програмата продължих да работя в училище, но винаги съм вярвала, че този метод на преподаване трябва да достигне до повече учители, за да може качественото образование да стане достъпно за повече ученици.
С годините натрупах опит чрез различни програми, а пътят ми отново ме доведе в „Заедно в час“ – този път като ментор. Така продължавам да работя с убеждението, че всяко дете в България трябва да има достъп до качествено образование, независимо от това къде живее.
Вярвам, че училището е мястото, където изграждаме лидери и създаваме бъдещето на нашата страна.
Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение?
Когато виждам класни стаи, пълни с ученици, които са ангажирани в процеса на учене – изследват, търсят, задават въпроси, аргументират решенията си и демонстрират критично мислене – усещам истинската стойност на нашата работа.
Това е резултат от усилията на учителите, които подкрепяме. Наблюдавам как те стават по-уверени и успешни в класната стая, развиват се професионално и постигат впечатляващи резултати със своите ученици. Да видя техния растеж и успех е безценен момент, особено когато знам, че съм изиграла роля в този процес.
Мисълта, че работата ми помага на учителите да достигнат до повече ученици и да променят живота им, ми носи дълбоко усещане за мисия и значим принос към обществото.
Разкажи история от работата ти, която е останала трайно в спомените ти.
Ще ви разкажа една скорошна история, защото реално съм на тази позиция от 6 месеца.
При първо посещение учителката беше много притеснена – по време на часа почти припадна от стрес. При последвалото обсъждане тя категорично не приемаше никаква обратна връзка. Споделяше, че нещата не работят, губят ѝ времето, не са за нея. Лидерският екип ми каза, че още по време на първото обучение е показвала притеснения. В същото време нейните ученици постигат добри резултати, а тя е дългогодишен преподавател със самочувствие в професията.
При второ посещение колегите ме предупредиха да не очаквам промяна – дори са получавали негодувание от нея.
Влизаме в часа – и виждаме откриващ момент, работа по групи, лидерски роли, въведена тиха комуникация, проверка на разбирането, обратна връзка от учениците. Часът протече с лекота, учениците бяха ангажирани, подкрепяха се.
Лидерският екип беше изненадан: „Не сме сигурни, че това е същият учител.“ А тя самата сподели, че вече вижда напредъка и че ѝ е трябвало време, за да повярва и да се пречупи. Очаквам с нетърпение следващото посещение и да видя как ще надгради своята практика.
Как работата в „Заедно в час“ повлия на възгледите ти?
Винаги съм вярвала в успеха на всяко дете и че с правилната подкрепа то може да постигне всичко. Но често се чувствах като самотен войн – неразбрана, а понякога дори осъждана за подхода си.
В „Заедно в час“ придобих увереност, че промяната е възможна и вече се случва. Изграждаме общност, в която хората се подкрепят и работят за дългосрочна положителна промяна. Всички – колеги, учители, директори, родители – говорим на един език.
Научих се на търпение, на слушане, на това да помагам на другите да откриват сами своите решения. Това промени и моя подход в живота.
Какъв съвет ти се иска да беше получила в първи клас?
Не се страхувай да правиш грешки – те са начинът, по който учиш и ставаш по-добър. Винаги задавай въпроси и вярвай в себе си, защото можеш да постигнеш всичко, за което мечтаеш.
Разкажи ни за твой учител, който силно ти е повлиял.
Имах щастието да уча при учители, които вярваха в потенциала на учениците.
В гимназията трябваше да съм чела новините или „Капитал“, за да ме пуснат в час по икономика – никога не знаех какво практическо предизвикателство ще ми зададат. Създадохме учебна фирма, организирахме събития, чуваха гласа ни.
Но най-силният ми спомен е от 7-ми клас – учителката ми по БЕЛ г-жа Ваница Иванова. Не обичах литература, имах ниска увереност. А тя разказваше с такава страст – сякаш рисуваше с думи. Научи ни да пишем теза, да правим връзки между автори, да разбираме посланията зад текстовете.
Никога няма да забравя последния ѝ урок с класа на моя чичо, завършил преди 15 години – големи мъже, станали като деца, за да отговарят с уважение и рецитират наизуст.
Днес, когато говоря на сина си за „Опълченците на Шипка“, в главата ми звучи нейният глас.
Какво правиш за забавление извън работата?
Обичам да ходя сред природата, занимавам се със земеделие и рисувам нейрографика.
Кое е най-голямото приключение, в което си участвала?
Да започна работа като учител в „Заедно в час“.
Препоръчай книга, подкаст или филм.
- Свободата да учиш – Питър Грей
- The Hundred Languages of Children
- Токораз Исто – Еничар
