Матурите свършиха. А оттук нататък?

Позиция на фондация Заедно в час след края на тазгодишните матури и национални изпити 

Месец след провеждането на външното оценяване след IV и VII клас и обявяване на резултатите от матурите след XII клас обществената дискусия около тях затихна. Подобно на предишни години, и през 2017 г. дебатът се ограничи основно до мерките срещу евентуално преписване, статистиката за оценките и класацията на училищата, чиито ученици са изкарали най-много точки. Съществените въпроси след националните изпити, които би трябвало да покажат състоянието на българската образователна система, обаче са много отвъд простото изреждане на числа. Те включват това как са се справили отделните училища – а дори и класове, спрямо предишни години, кои мерки за повишаване на резултатите са проработили и кои – не, измерва ли този формат на изпитите уменията и знанията, нужни за успешна реализация в 21 век. Задаването на тези въпроси е ключово, за да може външното оценяване и зрелостните изпити да постигнат по-важната си цел от това да класират училищата и учениците. А именно – да дадат насоки за повишаване на качеството на образованието в България.

Кои училища дават повече на учениците?

За седмокласниците в основното училище „Васил Априлов“ във врачанското село Хърлец последната учебна година е била посветена на изпитите от националното външно оценяване повече от всякога. Учениците са хвърлили огромни усилия да се подготвят – с участия на състезания, допълнителна работа след часовете и маратон от пробни изпити. За да излязат от тази една година много по-уверени в себе си, с умения за постоянно учене и с по-ясна представа какво им предстои.

ОУ „Васил Априлов“ не влезе в публично обявените класации след излизането на резултатите от матурите. Значи ли обаче това, че неговите ученици и учители са постигнали по-малко от тези на езиковите и математически гимназии от големите градове, които традиционно са на първите места по успех?

Подобно на негъвкавата система за оценяване в училище, националните изпити също не отчитат множеството фактори, които влияят на постиженията на учениците в различните видове училища и региони на страната. Като например достъпът до частни уроци, количеството книги вкъщи, ангажираността на родителите и техните финансови възможности. Така, от една страна матурите и външното оценяване формират класации, в които училищата са класирани далеч не само по резултата от работата с учениците в самите учебни заведения. От друга, анализите на изпитите пропускат да отбележат напредъка на училища, които макар и да са много извън „Топ 10“, са повишили в пъти успеха на учениците си.

Адекватни ли са форматът на изпита и системата за оценяване?

Макар темата за развиването на умения вместо зубренето на теория да е актуална от години, изпитите продължават да мерят второто – заученото, а не наученото. Шестица на матурата или външното оценяване съвсем не означава, че младият човек ще може да се справя в живота след училище и че е усвоил ключовите за 21 век умения като работа в екип, аналитично мислене, решаване на проблеми и комуникационни умения. Докато финалните изпити не започнат да мерят точно тези компетентности, няма как и обучението в училище да се ориентира спрямо тях – учителите в крайна сметка имат задачата да подготвят учениците да покрият изискванията, които държавната политика е поставила.

Освен съдържанието, ключов момент е и системата за оценяване на изпитите. Според скалата на матурите след XII клас оценка среден (3) – и съответно диплома за завършено средно образование, се получава при 23 точки от общо 100. Седмокласниците, изкарали само 16 точки от общо 65, пък минават със среден (3) външното оценяване накрая на основното си образование. В развитите образователни системи критериите са значително по-високи и бариерата за минаване на изпита обикновено е при покриване на поне 50% от знанията – а не на едва 20%.

За какво се използват резултатите от изпитите?

След представянето на резултатите от изпитите след седми клас в началото на юни разбрахме, че най-добре са се представили учениците от София-град, Смолян и Варна, а на последните места са Ямбол, Ловеч и Сливен. Макар като цяло средните резултати да са по-високи от миналогодишните, двойките по математика са над 13 хиляди, а по български език – близо 8 хиляди.

По-важното обаче е какво стои зад тези числа. Има ли например добри практики от Смолян, които могат да помогнат и на учениците от Ямбол да повишат резултатите си? Къде прекъсва връзката с математиката и каква подкрепа могат да получат учителите, за да помогнат на учениците си да успеят? Какви са перспективите пред тези хиляди деца, които не са достигнали базовото ниво на основното образование?

При обявяването на резултатите екипът на Министерството на образованието и науката обеща промени в няколко посоки. Планира се създаването и поддържането на база данни за постиженията на всеки ученик, за да се проследява неговия напредък. Трябва да има и анализи и на регионално и училищно ниво, които да са база за регионални политики и училищни програми за преодоляване на пропуските. Ако тези планове се осъществят, това може да е първа стъпка в посока по-адекватно използване на резултатите от националните изпити.

Как да се запълни огромната пропаст между постиженията на учениците?

Всяка година матурите и изпитите след седми клас доказват един от най-сериозните проблеми в българското образование – огромната пропаст между постиженията на учениците от различните видове училища. Докато средният успех на дванайсетокласниците от профилираните гимназии (езикови, математически, хуманитарни) на задължителната матура по български език е 5,01, връстниците им от професионалните гимназии (бившите техникуми) изкарват 3,79.

Неравният достъп до качествено образование спира развитието на потенциала на огромен брой български деца и силно ограничава възможностите им за реализация в бъдеще. Нещо, което България не може да си позволи, ако иска икономиката и обществото й да вървят напред.

И някои отговори

Възможните решения на тези въпроси се обсъждат вече от години сред експерти в сферата на образованието и в голямата си част не изискват големи усилия да бъдат приложени. Ето някои конкретни идеи за промени, чиято полза е била доказана през изследвания и практически опит:

1. скалата за оценяване на националните изпити да е една и съща всяка година, така че да може да се направи реална диагноза на развитието и качеството на образователната система;
2. да се отчита добавената стойност на училищата (заявка, която и новият екип в Министерството на образованието и науката направи) и те да бъдат поощрявани да я повишават;
3. промяна на съдържанието на изпитите в посока измерване на уменията за успех на 21-ви век (като работа в екип, комуникационни и аналитични умения);
4. отчитане на всички фактори, които влияят на постиженията на учениците в дадено училище;
5. разпространение на добри практики на училища и отделни учители, които могат да са в помощ на техни колеги.

Заедно в час е неправителствена организация, която вече шест години работи за осигуряването на равен достъп до качествено образование на всяко дете в България, независимо от населеното място, в което живее, училището, в което учи, етническия му произход и социално-икономическото положение на родителите. За тази цел организацията привлича и внимателно подбира мотивирани и опитни специалисти с високи постижения от различни сфери. В рамките на двугодишна програма за професионално и лидерско развитие те получават целенасочено обучение и подкрепа да работят като учители на ученици от уязвими общности в училища в цялата страна. Организацията изгражда силна общност от настоящи, завършили участници и ключови партньори от всички сектори, за да подпомогне наистина и дългосрочно достъпа до качествено образование на всяко българско дете.

Прочетете още коментара ни за матурите от 2018 г.