Над 400 училища избират директори по нови правила. Защо това е важно?

– От училищните директори зависи в каква посока ще тръгнат учебните заведения.

– Какво още липсва в политиките за училищните ръководства?

През следващия месец в над 400 училища в цяла България предстоят конкурси за директори. Сред тях са както някои от училищата, в които учениците показват най-високи резултати на външни оценявания, като Математическата гимназия във Варна, 91. Немска езикова гимназия в София и Профилираната природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в Бургас, така и много учебни заведения, където децата и младежите имат нужда от сериозна подкрепа, за да достигнат връстниците си от други населени места и социален контекст. Ролята на директора е ключова за развитието на училището – може да вдъхнови учителите, да спечели родителите и учениците, да намира възможности да усъвършенства непрекъснато себе си и екипа си. Но може и да остави училището в миналото и така да попречи на стотици ученици да развият потенциала си.

Промяна в наредбата

Конкурсите за директори тази година ще се провеждат по нови правила след като Министерството на образованието и науката (МОН) прие наредба № 16 от 1 юли 2022 г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността “директор” в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование. Целта на новия нормативен акт беше да гарантира прозрачна конкурсна процедура, като кандидатите ще се явяват на писмен изпит с тест и казуси и ще защитават концепция за стратегическо управление на училището.

Как се избират директори

Директорите на общинските училища ще се избират от комисия, в която влизат двама представители на регионалното управление на образованието и по един на МОН, общинската администрация и обществения съвет в училището. Изискванията за заемане на длъжността не се променят – кандидатите трябва да са магистри и да имат минимум пет години учителски стаж.

Стъпка в правилната посока

Новите правила са стъпка в правилната посока след като години наред конкурсите се изразяваха основно в препитване на кандидатите по нормативната уредба. За да гарантират обаче, че начело на училищата застават хора, които наистина имат мотивацията и уменията да работят за качествено образование на всяко дете и добра среда за работа на всеки учител, има нужда да се обърне внимание на още няколко неща.

Какво е важно за избора

1. Какви компетентности притежава успешният директор и как се измерват те

Писменият тест и решаването на казус по време на конкурса се предполага, че ще покажат знанията и уменията на кандидатите за директор. Компетентностният профил, който МОН е приел, обаче има нужда от актуализиране спрямо новите нужди на учениците, учителите и ръководните екипи на училищата. Важно е например да се измери доколко кандидатът има уменията да овластява хората, с които работи, и да ги включва във вземането на решения, да делегира дейности и да създава култура за учене от грешките. Ключово умение в съвременния свят е и работата с данни, споделянето им и базирането на училищните стратегически решения на конкретни измерители. Успешният директор чува всички мнения – на колегите си, на учениците и техните родители. Търси обратна връзка и се стреми да подобрява себе си.    

Тези и други ключови умения и нагласи не е достатъчно да бъдат измерени чрез писмен тест. Конкурсната процедура би могла да се допълни например чрез въвеждане на професионален HR инструментариум, включително валидирани психометрични инструменти и центрове за оценяване, който да прецени обективно качествата на кандидата и областите за подобрение.

2. Директорът също не спира да учи

Един от големите недостатъци по отношение на работата на училищните ръководства е липсата на система за първоначално обучение и подкрепа за нови директори. Дори и да има теоретичното знание за процесите в училище, новият училищен лидер има нужда от съдействие в началото на работата си – така както всеки професионалист на нова позиция. 

Една ефективна система за първоначално обучение и подкрепа на училищни директори би могла да включва качествени обучения както за учители, които желаят да станат директори, така и за нови директори със силен фокус върху умения като управление на бюджет, лидерство, стратегическо планиране и оценка и управление на екип. Въвеждането на менторски (или наставнически) програми за всички новоназначени директори също може да помогне на новите училищни ръководители да влязат успешно в ролите си.

След първите години на новата длъжност директорите продължават да имат нужда от осъвременяване на знанията си и доразвиване на уменията си. Ето защо има нужда училищните ръководители да преминават през обучения за продължаваща квалификация с доказана ефективност и качество.

3. Веднъж директор – завинаги директор

В много от тези над 400 училища, в които в следващия месец ще се проведат конкурси за нови директори, настоящите не са се сменяли с десетки години. Това може да не е проблем в учебни заведения, в които учениците подобряват резултатите си след като са влезели в съответното училище, а учителите са доволни от средата си на работа. Това обаче не е факт навсякъде, а системата за атестиране на директори в момента не отговаря на очакванията, които обществото има към училищата. Има нужда от повишаване на взискателността и честотата на атестиранията, както и от развиване на капацитета на експертите в регионалните управления на образованието, които ги организират. Директорите, чиито атестации не са на задоволително ниво, следва да получат подкрепа за подобряване на резултатите си. Съществуват примери от други държави, в които един директор трябва да получи две последователни положителни атестации, за да може договорът му да бъде продължен. Това би могло да бъде алтернатива на въвеждането на мандатност, която често се дискутира в общественото пространство, но е спорен въпрос в системата на образованието.

Настоящите конкурси за нови директори са възможност да бъде отворен и въпросът за това какво означава качество в образованието, как се измерва то и как да го постигнем – включително какви умения и нагласи трябва да притежават работещите в системата. Този дебат не е лесен и кратък. И колкото по-скоро дойде на дневен ред, толкова по-голям е шансът някога да видим истинска положителна промяна в българските училища.