Отличниците на НВО, за които не говорим
В края на всяка учебна година виждаме класации на училища, чиито ученици имат най-високи резултати на националните външни оценявания (НВО) след VII клас. Сравнението между всички училища в България обаче не дава обективна оценка за качеството на образованието в конкретна образователна институция, защото не се отчита средата, в която учителите и директорите работят.
Проучване на фондация “Заедно в час”, в партньорство с Института по образованието към МОН, обръща внимание на тези училища, които не попадат в класациите, но които с целенасочени и дългосрочни усилия успяват сами да повишат образователните резултати на своите ученици. Тези училища се намират в населени места и в общности, в които учениците нямат достъп до допълнителни възможности като частни уроци. Често нямат и възрастни вкъщи, които да обърнат внимание на ученето им. На тези места качественото образование в най-близкото училище е единствената врата за учениците към прекъсване на цикъла на бедността, в който са родени.
Цел и методология на проучването
Период
Октомври 2025 г. – януари 2026 г.
Данни
НВО след VII клас (2025) по БЕЛ и математика за училища от 4. и 5. група*.
Подбор
Училища с резултати над средните за групата и съпоставими/над средните за страната.
Теренна работа
Интервюта с директори, учители и медиатори, посещения в часове, фокус групи.
* Училища с най-висока концентрация на деца от уязвими групи.
Изследвани училища
Основни предизвикателства
Какви са изследваните училища
- Езикови дефицити още в I клас (различен майчин език) и риск от натрупване на пропуски.
- Недостатъчна подкрепа в семейството (ниско образование, трудова миграция, отглеждане от роднини).
- Ниска мотивация и отсъствия (образованието често не е приоритет).
- Прекъсвания на училище заради трудова миграция и социални явления и процеси като ранни бракове и ранна бременност.
- Нужда от силна социално-емоционална грижа и фокус върху присъствието в училище.
В търсене на изключенията
Динамика на успеха
Как 6 български училища преодоляват социалните бариери (2020-2025)
- Инфографиката проследява развитието на 6 конкретни училища в България - там, където семействата имат по-малко възможности и по-ниско образование.
- Данните от НВО след 7-ми клас доказват, че тези училища не само преодоляват огромните социални бариери, но вече постигат резултати, близки или надминаващи средното за България.
- Големият извод: с визионерско лидерство и фокус върху всяко дете, училищата в най-предизвикателните общности могат да постигнат впечатляващи високи резултати.
Какво работи за напредъка на учениците
Проучването открои няколко общи за училищата практики за повишаване на качеството на образованието. Te допринасят за изграждането на положителен психоклимат, наваксване на дефицити и ефективно взаимодействие с родителите.
✔ Екипна нагласа за промяна + вяра в потенциала на всяко дете.
✔ Визионерско директорско лидерство и общи цели.
✔ Умно използване на програми/финансиране и целенасочена квалификация.
„Станах директор, защото много от нещата, които исках да променя, можех да направя само от тази позиция“.
– Юлия Ангелова, директор на ОУ “Св. св. Кирил и Методий”, с. Горни Дъбник
Добри практики
От училището в Горни Дъбник отбелязват като много положителни посещенията на други училища и обмяната на опит с колеги, които са изправени пред сходни трудности.
За ОУ „Георги С. Раковски“ в с. Голямо Ново споделянето на опит е най-значимият момент. Благодарение на екипната работа между учителите и изграждането на култура за често посещение и взаимно наблюдение на часовете, новоназначените учители се интегрират бързо в колектива.
✔ Съвременни методи и обучение според нуждите. Допълнителна подкрепа по БЕЛ и математика.
✔ Фокус върху езиковите компетентности на деца с различен от български майчин език.
✔ Занимания по интереси (творчество, спорт, театър, училищен вестник) като мотор за мотивация и езиково развитие; пътувания с учебна цел, участия в конкурси и изяви извън населеното място.
„Те трябва да излязат от тук, говорейки български език. Няма друг вариант за тези деца“ – Христина Петкова, директор на ОУ „Иван Вазов“, с. Устрем.
Добри практики
В 3. ОУ „Петко Р. Славейков“, гр. Търговище, от няколко години подготвят бинарни уроци, които се водят от двама или повече учители. Това повишава интереса и ангажираността на учениците.
В ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Горни Дъбник още от начален етап се проследяват силните страни на учениците, развиват се в следващите години и всеки младеж се подготвя за кандидатстване в гимназия.
В ОУ „Иван Вазов“, с. Устрем, се организират театрални постановки, чрез които учениците упражняват уменията си по български език.
В училището в с. Горни Дъбник се правят драматизации на литературни произведения, което помага за преодоляването на езиковите дефицити на учениците.
✔ Медиатори като постоянна част от екипа и ключов канал за доверие.
✔ Алтернативни форми на родителска ангажираност: изнесени срещи в квартала/селото, събития, общностни роли.
✔ Партньорства с местни институции и НПО за адаптиране на успешни практики.
„Стремим се да покажем на учениците, че има свят, различен от техния“ – Атанас Атанасов, медиатор и учител в училището в Устрем.
Добри практики
Преди всяка учебна година в СУ „Св. св. Кирил и Методий“, с. Гърмен, се организират спортни игри, в които учители, родители и ученици взимат участие в различни отбори.
В СУ „Пейо Крачолов Яворов“, гр. Стралджа, се организират срещи с вече реализирали се бивши ученици в училище – за децата е окуражаващо да видят хора от тяхната общност, които са завършили висше образование.
Директорът на 3. ОУ „Петко Р. Славейков“ в Търговище Наталия Миланова споделя, че даването на положителна обратна връзка и отбелязването на всеки малък успех на учениците са ключови за въздействието върху родителите. А музикалните спектакли и училищните постановки са в основата на стратегията за
приобщаване на учениците.
Препоръки за подкрепа
Какво е нужно да се промени?
Събиране на данни за тези училища и популяризиране на успешните приобщаващи практики.
Наставничество и допълнителни обучения за екипите на училища, които не покриват образователните стандарти.
Подкрепа за ефективно усвояване на средства по национални и европейски програми за приобщаващо образование.
Разширяване на съществуващите програми за обмяна на опит между училищата.
Изграждане на визия за приобщаване и насърчаване на учителската инициативност чрез целенасочени квалификации.
Активно партньорство с образователни НПО и максимално използване на възможностите за външно финансиране.
Разширяване на екипите за подкрепа на личностното развитие (вкл. за ученици със СОП).
Привличане на външни специалисти за разнообразни извънкласни, спортни и творчески изяви.
Активно ангажиране на родителите в училищния живот чрез тематични срещи и съвместни дейности.
Индивидуален подход и допълнителни занимания за преодоляване на езиковите дефицити на учениците.
Интегриране на съвременни и разнообразни методи (STEM, бинарни уроци, проектно базирано обучение).
Организиране на мотивиращи срещи с успешни личности и реализирали се бивши възпитаници.
Насочена подкрепа и подготовка на учениците при кандидатстване след VII клас.
Изтеглете пълния доклад
Искате да разберете как тези училища променят съдби?
Още практики и примери от училищата вижте в пълния текст на изследването.
Проучването е на фондация “Заедно в час”, в партньорство с Института по образованието към МОН.
✔ Екипна нагласа за промяна + вяра в потенциала на всяко дете.
✔ Визионерско директорско лидерство и общи цели.
✔ Умно използване на програми/финансиране и целенасочена квалификация.
„Станах директор, защото много от нещата, които исках да променя, можех да направя само от тази позиция“.
– Юлия Ангелова, директор на ОУ “Св. св. Кирил и Методий”, с. Горни Дъбник
Добри практики
От училището в Горни Дъбник отбелязват като много положителни посещенията на други училища и обмяната на опит с колеги, които са изправени пред сходни трудности.
За ОУ „Георги С. Раковски“ в с. Голямо Ново споделянето на опит е най-значимият момент. Благодарение на екипната работа между учителите и изграждането на култура за често посещение и взаимно наблюдение на часовете, новоназначените учители се интегрират бързо в колектива.
✔ Съвременни методи и обучение според нуждите. Допълнителна подкрепа по БЕЛ и математика.
✔ Фокус върху езиковите компетентности на деца с различен от български майчин език.
✔ Занимания по интереси (творчество, спорт, театър, училищен вестник) като мотор за мотивация и езиково развитие; пътувания с учебна цел, участия в конкурси и изяви извън населеното място.
„Те трябва да излязат от тук, говорейки български език. Няма друг вариант за тези деца“ – Христина Петкова, директор на ОУ „Иван Вазов“, с. Устрем.
Добри практики
В ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Горни Дъбник още от начален етап се проследяват силните страни на учениците, развиват се в следващите години и всеки младеж се подготвя за кандидатстване в гимназия.
В 3. ОУ „Петко Р. Славейков“, гр. Търговище, от няколко години подготвят бинарни уроци, които се водят от двама или повече учители. Това повишава интереса и ангажираността на учениците.
В ОУ „Иван Вазов“, с. Устрем, се организират театрални постановки, чрез които учениците упражняват уменията си по български език.
В училището в с. Горни Дъбник се правят драматизации на литературни произведения, което помага за преодоляването на езиковите дефицити на учениците.
✔ Медиатори като постоянна част от екипа и ключов канал за доверие.
✔ Алтернативни форми на родителска ангажираност: изнесени срещи в квартала/селото, събития, общностни роли.
✔ Партньорства с местни институции и НПО за адаптиране на успешни практики.
„Стремим се да покажем на учениците, че има свят, различен от техния“ – Атанас Атанасов, медиатор и учител в училището в Устрем.
Добри практики
Преди всяка учебна година в СУ „Св. св. Кирил и Методий“, с. Гърмен, се организират спортни игри, в които учители, родители и ученици взимат участие в различни отбори.
В СУ „Пейо Крачолов Яворов“, гр. Стралджа, се организират срещи с вече реализирали се бивши ученици в училище – за децата е окуражаващо да видят хора от тяхната общност, които са завършили висше образование.
Директорът на 3. ОУ „Петко Р. Славейков“ в Търговище Наталия Миланова споделя, че даването на положителна обратна връзка и отбелязването на всеки малък успех на учениците са ключови за въздействието върху родителите.
Етикет:директори, добри практики, Заедно в час, образование, учители
