Образователната реформа в Полша: резултати и политики

Как от страна с изкбючително ниски нива на завършли средно и висше образование Полша става държавата с най-качествената образователна система в бившия социалистически блок

В края на 90-те години Полша е с едно от най-ниските нива на завършили пълно средно образование и висше образование от всички индустриални държави. В изследването PISA през 2000 г. учениците в Полша се представят значително под средното ниво за страните от ОИСР:

• 21% от учениците попадат под прага на функционалната грамотност (Ниво 2);
• разликата в средния резултат на учениците с нисък и висок социално-икономически статус е 91 точки, равностойно на близо 3 учебни години.

Благодарение на реформите в образованието от края на 90-те обаче учениците с нисък успех в Полша драстично намаляват и разликата между най-добрите и най-слабите училища е съкратена наполовина. В изследването PISA през 2012 г.:

• Полша се нарежда сред 15-те най-добри страни от ОИСР и на трето място от страните от ЕС;
• 15-годишните ученици с успех под минималното ниво по четене пада от 23% през 2000 г. до 10.6% през 2012 г., докато например в САЩ през същия период този показател пада от 18% до 16.6%.

Според Збигнев Марсиняк (Марсиняк, Збигнев. 2014. „Преглед на образователната реформа в Полша в края на 90те – възможни поуки“. Публикация на Световна банка), реформата от 1999 г. поставя три основни цели:

• повишаване броя на завършилите пълно средно и висше образование;
• осигуряване на равни възможности за образование;
• подобряване на качеството на образованието.

Преди въвеждането на реформите учениците завършват задължително основно образование за 8 години. След това учениците с по-слаби резултати (около половината от всички) продължават в 2-годишни професионални училища, средно представящите се ученици – в техникуми, а само около 20% от всички ученици продължават в 4-годишни гимназии, подготвящи ги за университет.

Затова реформата залага върху укрепването на универсалното общо образование, което се удължава от 8 на 9 години и създаването на нов профилиран вид средно училище. И двете мерки значително допринасят за общото повишаване на качеството и за намаляване на разликите в резултатите между различните видове средни училища. Г-н Марсиняк изтъква следните положителни последствия от реформата: 

„На практика равнището на преждевременно напускащите училище в Полша е само 5%, което е сред най-ниските в Европа. На второ място 80% от випускниците избират гимназия и само 20% избират основно професионално училище – преди реформата съотношението беше 50 на 50.“

Повишаването на качеството и продължителността на общообразователната подготовка води до по-голям брой ученици, които се стремят да получат профилирана гимназиална подготовка за сметка на професионалната такава и да продължат образованието си в университет. От гледна точка на целите на полската реформа това е положителен резултат, тъй като според  г-н Марсиняк национален приоритет по това време е нуждата да се задоволи „все по-голямото търсене на т.нар меки умения на пазара на труда в условията на свободна икономика.“ 

Предишният „акцент върху основните професионални умения“ и професионалната училищна подготовка остава в миналото, тъй като е неадкватен на новите икономически реалности – икономика на знанието, гъвкъв и динамичен пазар на труда, глобална конкуренция, постоянни иновации. Полското общество подкрепя тази реформа, защото – отново според Збигнев Марсиняк – „осъзнава във все по-голяма степен, че общообразователната подготовка е изключително важна, когато на човек му се налага да смени работата или дори професията си.” 

Реформата въвежда и система за външно оценяване в края на (1) основното, (2) прогимназиалното и (3) средното образование. Разликата между първите две се използва за изчисляване на „Образователната добавена стойност“ (EWD) на всяка прогимназия, като се взема предвид и социално-икономическото положение и външни фактори. Местната власт, след децентрализиране на управлението на училищата, става основен потребител на EWD. Много общини инвестират значителни средства извън държавната субсидия и разработват свои идеи за подобряване на качеството на образование в техните училища.

Освен това се въвежда и нова система за възнаграждение, базирана на дейностите и отговорностите на учителите, постигнатите резултати, квалификациите и опита им, която предлага гъвкавост в заплащането спрямо местоположението и бонуси при отлични резултати.

Един от ключовите елементи на реформата е промяната в учебните планове. По данни на Световната банка, през 2000 година само 1% от учениците имат достъп до повече от 4 часа обучение по полски език на седмица, докато през 2006 този пропорция вече е 76%. Статистически анализ на Банката показва, че повечето часове езикова подоготвка са факторът, който обяснява близо половината (48.8%) от подобрението в резултатите по четене на оценяването PISA в перида 2000-2006.

Реформата дава възможност не само държавата, но и социални организации, асоциации и религиозни групи да създават училища. Такива училища се създават обикновено когато родителска асоциация реши да спаси малко държавно училище, което по икономически причини е избрано за закриване.

Не на последно място реформата прави държавната учебна програма по-обща и позволява училищата сами да развиват своя учебна програма, адаптирана към потребностите и възможностите на учениците.

Цялата реформа има много важни социални последици и би била невъзможна извън общия процес на децентрализация на полската администрация. Местната власт е равнището на управление, което въз основа на общественото доверие, с което се ползва, трябва да свърже целите на макрониво с действителността в местната общност.

Ето и ключовите елементи на успешната образователна реформа в Полша, направили я най-качествената образователна система в бившия социалистически блок:

• Формулиране на нови национални приоритети и цели за резултатите от образованието;
• Адаптиране на учебната програма и на рамката за оценяване в синхрон с тях;
• Удължаване общообразователния етап и забавяне отсяването и профилирането на учениците;
• По-голяма автономност на училищата при определяне на учебната програма;
• Отчетност за напредъка на всички ученици на всички нива, от учител през директор до местната власт.

Автор: Стефан Рашков, възпитаник на програмата на Заедно в час (2012-2014)

Текстът е създаден за Конференция: Образование 2014