Заедно в час търси
100 000 души, които вярват в българското образование

1225 души вече се включиха
0%

БЪДИ ЕДИН
ОТ 100 000

Фондация “Заедно в час” търси 100 000 човека, които вярват в българското образование. Всяко дете в България има право да получи образованието, което ще му помогне да реализира пълния си потенциал. За целта трябва да подкрепим училищата и учителите, чиято задача е да подготвят учениците за успешна личностна и професионална реализация в условията на 21. век.

Функционалната неграмотност надхвърля 50%

Защо това е важно

Тези резултати не се отразяват само на учениците и бъдещата им реализация. Отразяват се и на обществото, в което живеем и което чака активни граждани с умения да променят средата около себе. Отразяват се и на икономиката ни, която страда от липса на качествен човешки ресурс.

0%
Когато след три години тези ученици излязат на пазара на труда, те няма да могат да се реализират в силно конкурентната среда, в която диктуват правилата на новите технологии.
0%
Няма да могат да се съревновават с връстниците си от ЕС – България е на последно място сред държавите в съюза по математика и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки (преди Кипър).

Половината от българските ученици нямат умения като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми.

Бъди част от положителната промяна
Бъди един от 100 000

Ако 100 000 човека дарят по един лев, още тази година ще подкрепим
5 нови “Училища за пример” и още над 3000 ученици.

Какво можем да направим

Резултатите на учениците най-общо са функция на два фактора – начина на преподаване (което зависи от това кой става учител, как е подготвен и как е подкрепен) и учебното съдържание в учебните програми.

Ресурсът на системата:

Ресурсът на системата: хората

Образователната ни система, а и обществото ни, нямат високи изисквания към уменията, нагласите и мотивацията на хората, които стават учители. Критериите са ниски още на входа на педагогическите факултети, не се завишават нито при завършването на бъдещите учители, нито при кандидатстването им за свободните места в училищата. Подборът е основно по административни критерии. Същата е ситуацията и при директорите, а те са хората, от които зависи как ще работи едно училище и какъв ще е персоналът му.

Учителите (и директорите) не получават качествена подготовка – както в университетите, така и в продължаващата им квалификация. Обучителните програми и начините на преподаване във висшите училища до голяма степен са остарели и несъобразени с актуалните теории за ученето. По-голямата част от допълнителните обучения, които би трябвало да надграждат и осъвременяват уменията на директорите и учителите след като вече са в училище, се случват проформа и нямат отражение върху качеството на преподаване на учителите и върху управленските умения на директорите.    

Директорите и учителите не получават подкрепа по време на работата си. Системата за наставничество не работи ефективно, регионалните управления на образованието нямат капацитет да съдействат на училищата за подобряване на работата им. Останалите специалисти, които имат роля в ученето на учениците – психолози, ресурсни учители, помощник-учители, медиатори, социални работници и др., са неглижирани откъм условия за работа и не могат да оказват качествена подкрепа на учителите. 

Директорите и учителите нямат и справедливи и обективни стимули за професионално развитие – качеството на тяхната работа не се отразява на тяхното развитие в кариерата, атестацията на работата им не се извършва по обективни стандарти и това демотивира и отказва много учители от професията. По данни на Световната банка 90% от новоназначените учители в България напускат училище до третата си година след започване на работа.

Съдържанието:

Съдържанието: учебните програми

Учебните програми не са съобразени с различните нужди на учениците и изискванията на съвременния свят и не формират умения за мислене. Те продължават да стимулират наизустяването на учебен материал и ученето заради самото учене, а не с цел приложение в живота.

Ако учебните програми не се променят – но истински, като философия и концепция, а не само с местене на материал от един клас в друг – и не пречупят академичното знание през приложението му в живота, използването им ще носи все по-намаляващи резултати. Първо, защото не развиват уменията, които обществото и икономиката търсят, и второ, защото днешните ученици (за щастие) са много по-малко склонни да учат “за шестица” без да виждат къде ще използват наученото.

Освен качеството на преподаването и на учебните програми, България трябва да направи и сериозно преосмисляне на структурата на образователната система и ранното профилиране на ученици. PISA недвусмислено показва, че държави, в които учениците се профилират по-късно – след IX клас, показват по-добри резултати. Такива реформи направиха страни като Естония и Полша, което доведе и до повишаване на уменията на учениците им. В България учениците започват да ходят на изпити за така наречени елитни училища още в IV клас, а селектирането след VII-ми и огромната инвестиция на родителите в частни уроци напълно затвърждава неравното качество на образованието, което българските деца получават.

По отношение на образователната система - не грешим да влагаме в нея повече ресурси, не грешим да даваме повече автономност и да имаме повече доверие към директорите и учителите. Но е изключително важно това да бъде съпътствано с очакване за повече професионална отговорност от тях и системата да работи при значително по-голяма отчетност. Да не се налага да участваме в международни изследвания, за да осветлим какъв всъщност е проблемът в българското образование.

Хората имат основание да обвиняват учителите, защото те са отговорни за това, което се случва в класната стая, но образованието е общност. Всяко умение, което липсва в клас, трябва да бъде преподадено. За да ги имаме тези умения, трябва да ги сложим на фокус. Трябва да построим процеса в класната стая, така че той да готви децата за живота, ако това целим. Има прекрасни начини да бъдат подкрепяни и съпътствани учителите, за да имат добри резултати децата. Правенето на добро образование е наистина обща работа.

Последвайте ни