В Заедно в час вярваме, че даваме много на нашите стажанти, но истината e, че те ни дават още повече и за нас е удоволствие да се учим и забавляваме заедно. За това решихме да им се отблагодарим, като ги поставим под свелините на прожектора, чрез серия от кратки интервюта, в които ни разказват за своето преживяване и научени уроци в организацията.

Днес имаме удоволствието да ви представим Ема.

Опиши се с едно изречение.

Човек, който се опитва да твори изкуство дори там, където има математика.

 Как разбра за стажантската програма на Заедно в час и какво те привлече в нея?

Брат ми и изпълнителният директор на „Заедно в час“ – Евгения Пеева-Кирова са били състуденти в Харвард. Познавайки интересите ми и познавайки много добре мисията на програмата покрай Жени, брат ми ме насърчи да стана част от екипа. Също така, участиници по праграмата бяха посещавали лекции, докато бях студент в СУ „Св. Климент Охридски“. Представиха мисията на „Заедно в час“, а именно: достъп до качествено образование за всяко дете и приканиха студентите да се включат в постигането й.

Образованието за мен винаги е било кауза. Нещото, което ме привлече в „Заедно в час“, е, че програмата се опитва не просто да предостави достъп до качествено образование, а според мен го прави по доста успешен и интересен начин. Участниците, които успяват да влязат в класната стая, са не просто хора с педагогическо образование; те често са лекари, архитекти, икономисти и не на последно място, те са вдъхновение.

Разкажи малко за екипа, в който си стажувал/а?

До този момент съм била част от 2 екипа – „Развитие и фондонабиране“ и „Привличане на участници“. Първият екип ми даде възможност да включа творческите си умения, тъй като помагах за организирането на събития, чрез които се набираха средства и които съставляваха още една възможност за запознаване на публиката с мисията на „Заедно в час“. А вторият екип, в който тепърва се включвам, ми позволява да видя какво всъщност се изисква от участниците, какъв е начинът да ги стимулираме да влязат в класните стаи и често ме кара да мисля дали и аз не искам да стана учител по праграмата.

3 неща, които научи по време на стажа си.

Не е лесно да си учител, защото знаеш, че ти трябва да си примерът за подражание.

Никога в работата си не трябва да се ограничаваш само до сферата си на образование.

Прекрасно е, когато работата ти има кауза.

Разкажи ни някой готин момент от работата ти при нас?

Един от най-хубавите моменти беше, когато на 15-ти септември стъпихме отново в училище с човек от екипа ми, за да подкрепим един от участниците на първия учебен ден. Чувството, докато наблюдавх учениците с какво благоговение гледаха учителя от „Заедно в час“, а и не само него, беше невероятно. Да те заобикалят толкова много деца с такова отношение, е прекрасно, особено, когато знаеш, колко важен си ти за тях!

С какво се занимаваш в момента?

Преди няма и месец завърших висшето си образование с бакалавърска степен по „Публична администрация“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента съм се отдала изцяло на работата и ангажиментите си в „Заедно в час“. Надявам се да стана част от екипа не просто като стажант, а като човек, който носи повече отговорност в процеса на осъществяване мисията на организацията децата да получават качествено образование, а младите хора да развиват лидерските си умения.

Дай съвет на бъдещите стажанти на „Заедно в час”.

Не бързайте да вземате; преди всичко се опитвайте да давате. „Заедно в час“ е място, където един младеж може да даде много, може да твори, може да сподели ценни идеи и съвети, но по-важното е, че тази организация има екип, който да се заинтересува от идеите ви, да приеме и оцени приноса ви.