Доверието е ключов фактор за приобщаваща култура на работното място и в училище
Откритото говорене за предизвикателствата и начините за справяне с тях при въвеждането на практики за приобщаване на работното място е също толкова важно, колкото споделянето на добри практики и примери за многообразие. Това е един от основните изводи на онлайн дискусията “Многообразие на работното място”, която се проведе на 21 януари. Събитието беше организирано от “Заедно в час” във връзка с приемането на Хартата за многообразие в България, а специални гости и панелисти бяха специалистът и консултант по многообразие/diversity Веси Ташева, бизнес лидерите Ираван Хира и Зоя Паунова, както и Ивелина Пашова от екипа на “Заедно в час”, която ръководи новата програма за обучение на училищни екипи “Училища за пример”.
Дискусията продължи повече от час и половина, като в нея се включиха близо 70 гости, голяма част от тях представители на HR отдели и различни бизнеси, които търсят начини да насърчават приобщаващата култура на своето работно място. Водещи на събитието бяха Анжела Деянска и Цветанка Манчева от екип “Развитие и фондонабиране” на “Заедно в час”.
Сред акцентите на дискусията беше откроено, че за ефективни практики и изграждане на истинска приобщаваща култура е необходима автентична вяра и мотивация за създаването й от страна на лидерския екип на организациите, редица последващи действия и пространство за учене. В разговора се спомена, че за да се водят открити и ползотворни разговори по темата е ключово да има изградено доверие между хората и да има силна мотивация за учене в екипа. Хората усещат, когато теми за многообразие и приобщаване се повдигат „защото трябва“ или „защото е модерно“ и съответно усилията са неефективни.
За да бъде темата по-широко припозната е изключително важна и ролята на образованието и училището. Важно е да си даваме сметка, че ако искаме учениците, които са гражданите на бъдещето, да са емпатични и толерантни, трябва и учителите да са такива. Изграждането на тези качества е също толкова важно, колкото и предметното знание. Чувството за принадлежност към училищната общност не случайно е ключов фактор за академичния успех на учениците, защото е свързано със сигурност, безопасност и спокойствие в средата, които позволяват истинското учене да се случва.
Панелистите се обединиха, че ролята на приобщаващия лидер е особено важна, без значение дали става дума за учител или мениджър. Лидерът е този, който показва чрез поведението си търсеното поведение и не остава безразличен към случващото се на работното място, например в ситуация на проява на нетолерантност. Когато има казус, който засяга дадена група хора, вземането на позиция е важно, защото мълчанието най-често е в полза на статуквото и подкрепя случващото се.
Според участниците в разговора приобщаваща култура е среда, в която хората могат да бъдат напълно себе си и да бъдат чути, да се чувстват свободни да изразяват мнението си, дори то да противоречи на това на околните.
Нарая отново беше подчертана важността на доверието – без него не може да има подход към култура на многообразие и приобщаването не може да просъществува.
Запис на целия разговор може да изгледате тук:
