Моят личен опит с менторството от позицията на начинаещ учител 

Септември 2012 влязох в класната стая като учител по английски език. Участвах във втория випуск учители на програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”. Бях на 26 и нямах никаква увереност, че ще се справя с работата си, въпреки че на теория и по документи бях идеален кандидат. Училището, в което преподавах, беше в нов и непознат за мен град. Влизах в класната стая със същото усещане, което в ученическите си години изпитвах преди изпит, класна работа или контролно. Колкото и да се подготвях за час, все се чувствах неподготвена. 

Не помня колко време след началото на учебната година, но един ден директорката на училището ми каза “Ела да те запозная с твоя ментор.” и ме остави в ръцете на най-лъчезарната учителка по математика, която някога съм виждала през живота си. Тя беше долу-горе на възрастта на майка ми, имаше опит в селски и градски училища, беше преподавала на няколко поколения в района и всички я обожаваха. Живееше на село и идваше на работа с общинското микробусче. Честно казано не помня какво точно ми каза (май беше нещо за дневника), но помня, че ме заведе в хранилището по математика и ме почерпи с кафе и сладки. До този момент в сободен час или в междучасията, когато не бях дежурна в коридора, аз седях на един от фотьойлите в учителската и нервно прелиствах учебници, помагала и принтирани работни листове. Не виждах и не чувах нищо около себе си. А сега бях в приветливата обстановка на хранилището по математика и пиех кафе, заобиколена от триъгълници и транспортири с най-прекрасния ментор, за когото дори не си бях мечтала, тъй като изобщо не знаех, че начинаещите учители си имат ментори. Тя също беше изненадана от новата си роля – нито аз знаех какво да очаквам от това менторство, нито тя имаше някакви подробни насоки. Знам, защото ги четохме заедно и бяха по-малко от две страници. В тези две страници нямаше описани конкретни дейности.

Работих в това училище две учебни години и за това време много се сближих с ментора си. Тя взе под крилото си всички начинаещи колеги, покани ни на вечеря в къщата си на село, разказа ни за живота и работата си, показа ни записките си от учителския институт, начина, по който са я учили да разписва урочните си планове, снимки и подаръци от ученици, сувенири и скъпи спомени от дългогодишната си кариера. Аз лично не се научих да преподавам по-добре в следствие от това менторство и не се чувствах по-уверена в час, но видях човешката страна на учителството и намерих приятел.

Започвам статията с тази лична история, тъй като това е моят опит с менторството и доколкото съм си споделяла с колеги от други училища, техният не е бил много по-различен. Все пак 2012 беше преди 10 години, вероятно сега менторите и начинаещите учители са по-подготвени и се радват не само на приятелски взаимоотношения, но и на професионално развитие. За съжаление, тази подготвеност към този момент идва единствено от натрупания опит, тъй като все още няма структурирана цялостна програма или практика за въвеждане на новоназначени учители.

Насоките, които ще намерите по-долу са полезни както за учителя, така и за неговия ментор. Като начинаещи учители е добре да знаете какво да очаквате и какви въпроси да задавате, а като ментори вярвам, че ще оцените тази допълнителна подкрепа. 

Съвети за подкрепа на начинаещия учител

Ето 10 конкретни идеи и храна за размисъл в подготовката за менторство на начинаещ колега:

• Обяснете на начинаещия учител каква подкрепа може да очаква от ваша страна. Пояснете, че целта ви е да си сътрудничите, а не да сте източник на допълнителна работа за тях;
• Наблюдавайте техни часове поне няколко пъти в годината. След това обсъждайте наблюденията си с учителя. Съсредоточете се както върху силните страни, така и над областите за подобрение. Споделете възможни решения, стратегии и опит от личната си практика;
• Не създавайте впечатлението, че ще покажете на начинаещия учител как да преподава. Идеята на менторството е да се учите взаимно. Вие имате много натрупан опит, а начинаещият учител може да има много интересни нови идеи – идеална комбинация за успех;
• Имайте предвид, че начинаещият учител много често не е сигурен от какво точно има нужда. Така че вие бъдете по-активната страна по време на регулярните си разговори в това да предлагате разнообразни ресурси;
• Репетирайте заедно конкретни дейности, инструкции или обяснения на новия материал;
• Работете по създаването на контролни работи и тестове съвместно;
• Давайте обратна връзка по разписването на учебни и урочни цели и планове;
• Отделяйте време за рефлексия, може да са по 5 минути след училище всеки ден, в които набързо да си споделите как са минали часовете;
• Водете записки по време на регулярните си срещи и винаги ги споделяйте с учителя – не се знае откъде ще се появи някоя нова идея;
• Не забравяйте, че малките жестове на грижа и внимание понякога имат най-силно въздействие. Приятелски разговор, кафе или просто някоя окуражителна дума понякога се оказват решаващи за мотивацията и настроението на новия колега.

Имате ли вече опит като ментор или като мен сте били само в позицията на начинаещ учител? С какво бихте допълнили списъка с идеи за подкрепа?

Ако сте ментор, знайте, че всяка дума и всеки жест на подкрепа са изключително важни за начинаещия учител. Начинаещите учители често не се чувстваме уверени и приети, не сме наясно с установената рутина, с динамиката в екипа, с това как се случват нещата в училище, така че наистина всяка информация е супер ценна за нас.

Ако сте начинаещ учител, бъдете отворени към това, което споделя ментора. Дайте си време да го осмислите и не бързайте да отхвърляте нито един съвет. Не знаете какво е коствало на ментора да избере какво да сподели, да допусне млад колега близо до себе си и да се разкрие в светлина, която може би го прави по-уязвим.

Съветите в тази статия са от Едутопия, а личната история е от опита ми като учител по английски език в СУ “Отец Паисий” в град Самоков от 2012 до 2014 г.