Силата на вярата: историята на един млад училищен директор

Да поемеш едно неглижирано квартално училище, в което има само по една паралелка на випуск (с 9 ученици в 1. клас и едва двама в 4. клас) по средата на учебната година и до септември да го превърнеш в бижуто на квартала и да удвоиш броя ученици, граничи с магия.

Колко ръководители познавате, които са успели да удвоят резултатите на екипа си само за 8 месеца? 

Един от тях е Росен Богомилов – млад директор и възпитаник на програма “Нов път в преподаването” на фондация “Заедно в час“, чийто житейски път го е научил, че когато имаш вяра във възможностите си, както и в тези на хората около теб, няма цели, които да ти се опрат. 

Когато Росен Богомилов прекрачва прага на 100 ОУ “Найден Геров” за първи път като директор на 3 януари 2024 г., заварва екипа на училището строен в коридора.

“Всички колеги бяха с наведени глави, умислени, гледащи ме с подозрение и … тъжни”. 

По това време в единственото общинско училище в столичния квартал “Фондови жилища” учат едва 72 деца. Във всеки випуск има само по една единствена паралелка, като в първи клас има 9 ученици, а в 4. клас – двама. Училището е напълно неглижирано и сградният му фонд е пред разпад.

На 16 септември същата година децата в училище са двойно повече, а учителите отдавна са забравили, че някога са били обезверени. 

За осемте си месеца като директор Росен успява да мотивира както учениците, така и  учителите. Но за най-големия си успех той счита това, че е “спечелил” родителите, които стават част от училищния живот. Това не е случайно – работата с родителите често е едно от най-големите предизвикателства за учителите и директорите в България. 

Червеният химикал на г-жа Белякова

“Аз съм продукт на вярата” казва за себе си Росен Богомилов. Безусловна вяра в него и в съучениците му показва преди години г-жа Белякова – първият класен ръководител на Росен. Учителката е много взискателна към класа си. Освен нейното одобрение, децата всеки ден се борят и за голямата награда – този, който дойде с добре написано домашно и после най-добре изпълнява задачите за деня, получава червения химикал на г-жа Белякова, и с него правото да се подпише в тетрадките на съучениците си. Росен често  грабва химикала, а след училище бърза да събере братовчедите си и да им преподаде всичко, научено в училище този ден.

“Чувствах се значим”.

В класната стая на г-жа Белякова се заражда и детската му мечта – да стане учител. 

“Ти можеш да променяш. Да преподаваш. Твоето място е в класната стая”

Това казва на Росен доцент Виолета Стойчева – методистът, който го наблюдава по време на преддипломната му практика в СУ “Емилиян Станев във Велико Търново. Думите ѝ продължават да звучат в главата му по време на първата му работа в столичното 106 ОУ “Григорий Цамблак”, където Росен преподава история и география на деца от уязвими групи. Контактът с децата е силно зареждащ за младия учител, но с времето той вижда, че голяма част от колегите му са апатични. Ентусиазмът на Росен започва да спада поради липсата на съмишленици. 

“Започнах да се чувствам като самотен бегач на дълги разстояния. Усетих, че е наложително нещо да се промени”

Росен започва да търси хора със сходни вярвания и попада на фондация Арете, а те го свързват със “Заедно в час”. С тяхна помощ той създава визия за личностното си развитие с една крайна цел – да стане директор. 

“Заедно в час” и промяната в нагласите

Росен успешно преминава през процеса на подбор на програма “Нов път в преподаването” на фондация “Заедно в час” и след интензивно обучение в летен институт става класен ръководител “на един супер щур клас” в 106 СУ, а малко след това и заместник-директор. Усещането за самота вече го няма, защото Росен е част от общност. Общност, която вярва в собствения си потенциал да бъде двигател на положителната промяна в българските училища. Вярва и в потенциала на всяко едно българско дете да постига високи цели.

“Заедно в час” промени всичко. Промени нагласата ми, научи ме да не си слагам сам граници, показа ми нагледно, че ако искаш промяна, трябва да станеш част от движещата сила на тази промяна. В “Заедно в час” осъзнах колко е важно да имам високи очаквания – към себе си, към децата, към колегите, към отсрещната страна. Защото ние имаме високи очаквания именно към хората, в които вярваме най-силно” казва Росен днес.

От позицията на заместник-директор на 106 СУ Росен прави следващата стъпка в кариерата си. Канидатства и става директор на 100 ОУ “Найден Геров” в столичния квартал “Фондови жилища”.

Как се постигат високи резултати за кратко време

Учителите

“Аз заварих едно училище, в което никой не вярваше. Учителите не си вярваха, децата не си вярваха, родителите не вярваха, ръководният екип не вярваше на никого.”, спомня си Росен.

Когато екипът се събира за първи път, Росен ги кани да му разкажат какви са предизвикателствата им. Казва им, че е склонен да си тръгне веднага, ако екипът му не е готов да застане зад гърба му. 

“Аз нямам намерение да съм директорът, при когото ще бъде закрито училището” – това са думите на Росен, с които спечелва екипа си. Поставя си целта от следващата година да имат две паралелки в първи клас, макар в този момент да имат една, при това маломерна. 

Росен използва един от похватите на “Заедно в час” – екипът заедно създава визия за ОУ “Найден Геров”. Обсъждат как искат да изглежда училището, какви са целите им за учениците, за родителите, за общността. 

На следващия ден, Росен намира две молби за напускане – при това на учители, заемащи ключови позиции – учител в начален етап и учител по български език и литература.

“Трудно ни беше да намерим първите двама учители, но ги намерихме заедно. Оттогава не ни е трудно, защото убедихме хората в потенциала на нашето училище”. Екипът подхожда творчески към предизвикателството: отправя покана към журналиста от БНТ Костадин Филипов да бъде част от промяната на 100 ОУ за колкото време пожелае. Филипов се съгласява, а в края на август подписва постоянен договор за позицията на учител по български език и литература.

Училището

Въпреки, че е единственото общинско училище на цял квартал, ОУ “Найден Геров” е занемарено като материална база. Росен се амбицира да промени това и с помощта на “Time Heroes” и “Заедно в час” успява да привлече спонсори и дарителски инициативи, които осезаемо променят облика на училището. Първата такава кампания е със служители на мобилния оператор А1, които отделят един ден, за да боядисат оградата на училището. Когато родителите на децата научават за това,  решават че и те ще се включат в боядисването. Минувачи от квартала виждат, че се струпват хора в двора на училището и спонтанно се включват в дейностите.

“Изведнъж дворът ни се оказа пълен – едни хора боядисват оградата, втори садят цветя, трети поливат. Изобщо не бях очаквал такава ангажираност” споделя Росен.

В навечерието на учебната 2024/2025 година училището изглежда съвсем различно. Стаите са боядисани, чиновете са нови, компютърният кабинет е обновен с подкрепата на Българска банка за развитие. 

Общността

Росен си дава сметка, че кварталът знае много малко за училището и не го чувства като част от кварталната общност. “Досега никой не знаеше какво се случва в “Найден Геров” и колко добри са учителите, които преподават там”, казва той.

Директорът инвестира време в разработването на Фейсбук страницата на училището, а родител на един от учениците доброволства да обнови интернет страницата на училището. Постепенно, благодарение на социалните медии, всичко, което се случва в училище, става достояние на целия квартал. 

Резултатът е налице: едва девет месеца след като Росен постъпва на работа, на 16 септември 2024 г. училището посреща врати за 132-ма ученици, 31 от които в първи клас. 

Учениците 

Росен обикаля класните стаи всеки ден, говори с учениците в междучасията, обръща им внимание, казва им и им показва, че вярва във всеки един от тях. Това заразява и колегите му, които започват да предлагат децата да участват в олимпиади, математически и други състезания. 

Родителите

Ползотворната работа с родители е предизвикателство за много български училища, но  100 ОУ “Найден Геров” не е измежду тях. 

Всяка сутрин, когато родителите водят децата си на училище, Росен пие кафето си на тротоара пред ОУ “Найден Геров”. Завързва разговор с родителите и се опознават взаимно. Росен ги пита за мнението им, за това как те си представят да се случат нещата в училище. Постепенно изгражда доверие в тях, а родителите се убеждават, че Росен го е истински грижа за техните деца и започват да го подкрепят.

Мечтите

Тъжното училище от януари месец вече го няма. На негово място има приветливи класни стаи, щастливи деца, мотивиран екип и един директор, който си е забранил да си поставя граници. 

Ясни са и плановете му за бъдещето. “На първо място искам да получим обещаното разширение [училището в момента има право да заема само част от сградния си фонд]. Искам да имаме капацитет да отговорим на нуждите на квартала”, казва Росен. Той не иска огромно училище, не търси начин да привлече 1000 ученици. Важно му е да може да осигури подкрепяща среда за децата от “Фондови жилища”, в която те да могат да развият пълния си потенциал. Потенциал, в който директорът им вярва безусловно.

И още нещо – център за деца със специални образователни потребности. “Шефе, размечтахме се нещо”, отговаря екипа на Росен когато той споделя плановете си. “Младият директор обаче е категоричен: “Сигурен съм, че ще успеем и този път.”