Становище на „Заедно в час” по проекта на План за действие за периода 2025-2027 година към Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030)

Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030) е основният стратегически документ в сферата на предучилищното и училищното образование в България. Плановете за действие към нея имат роля да операционализират заложените цели в Стратегическата рамка в конкретни оперативни цели и мерки за тяхното постигане, както и да покажат ясно каква част от целия път към големите цели ще бъде преминат в заложения период. Според проекта на доклад относно проект на Решение на Министерския съвет за приемане на плана за периода 2025-2027 г. с плана “ще бъдат постигнати целите за подобряване качеството и приложимостта на образованието в изпълнение на комплексната и многоаспектна образователна реформа, засилваща фокуса върху изграждане на умения и ключови компетентности от ранна възраст”.

Макар в проекта на план за действие за 2025-2027 г. да присъстват важни мерки като разширяването на дейности с деца и ученици от уязвими групи, развитието на управленските и лидерските умения на директорите и инвестициите в спортна инфраструктура, проектопланът буди сериозно притеснение. В него не са изведени нужните логически връзки и необходими доказателства за това, че образованието в България ще върви към нужните реформи за повишаване на предлаганото качество, както и за увеличаване на възможностите пред учениците. Приемането и ефективното прилагане на Стандарт за качество в училищното образование например не е предвидено в нито една дейност в плана. Освен това липсва връзка с дейностите от плана за предишния период, както и (предварителен) отчет по предишния план, така че да е ясно дали са изпълнени целите по него и какъв е напредъкът по индикаторите към Стратегическата рамка.

Общото впечатление от проекта на План за действие е за пълно отсъствие на стратегическо целеполагане и мислене. Вместо да се върви в процес отгоре-надолу, в който стратегическите цели пред образованието до 2030 г. се разбиват на конкретни подцели, конкретни дейности за постигането им и индикатори за тяхната ефикасност и добавена стойност, в плана виждаме как отделни дейности, които вече са били изпълнявани в миналото, се разширяват по обхват (на места) и се прави опит да бъдат включени в съществуващите приоритетни области. Същевременно се влага огромен обществен ресурс – финансов и човешки, без да се прави дори опит да бъде заложена необходимостта от събирането на доказателства за напредък спрямо макроиндикаторите за резултат в Стратегическата рамка за развитие на образованието. Притеснително е и силното ограничаване на партньорите при изпълнение на плана – гражданските организации присъстват като възможен партньор само по няколко дейности, а имат доказан опит и добри практики в много повече области.

Прочетете цялото становище ТУК