15 април е крайният срок за кандидатстване за програмата на “Заедно в час” тази година. Макар и в извънредно положение, с подбор изцяло онлайн, продължаваме активно да търсим хората, готови да станат учители и да подкрепят учениците да реализират пълния си потенциал. 

Първите успешни кандидати, преминали през всички етапи на подбор, вече започнаха и предварителната си подготовка за влизане в класните стаи през септември 2020 г. За тях предстоят още вълнуващи обучения и интензивния Летен институт, който включва теоретична подготовка и практическа работа с ученици в Лятната академия.

Днес ви представяме трима от първите участници в новия випуск 2020-2022 г. – Моника, Даниел и Красимира. За да работите заедно с тях за по-качественото образование на всяко дете в страната, кандидатствате на сайта ни до 15 април.

Моника Тенева: За да бъдат успешни учениците трябва да повярват, че могат, а ние, учителите, да им покажем, че вярваме в тях.

Моника е на 26 години от Бургас. След гимназия първо ориентира към икономически специалности, но решава, че повече я привлича журналистиката и записва Българска филология в Бургаския университет “Проф. д-р Асен Златаров”. Благодарение на страхотните си преподаватели в трети и четвърти курс, животът ѝ се преобръща и тогава решава да стане учител. В момента учи за преподавател по история в същия университет.

Защо избра да кандидатстваш в „Заедно в час”?

Това е втория ми опит за влизане в програмата и ето че успях. Първият беше преди 4 години, когато завърших бакалавърската си степен. Радвам се, че имам втори шанс и сега съм по-готова от преди. Реших да кандидатствам, за да се опитам да променя нещата поне за едно дете, а защо не и за повече.

На първата си педагогическа практика от университета се сблъсках с деца в 10-ти клас. Те не бяха приети в други училища, поради ниския си успех. Деца, живеещи в покрайнините на гр. Бургас, повечето отглеждани от бабите и дядовците си. В тях имаше толкова живот, но и толкова безразличие към случващото се в училище. Не знам как, но успях да хвана интереса им и те да си тръгнат от часа ми усмихнати. Тогава осъзнах, че явно МОГА. Аз винаги съм била подкрепяна от семейството си, от страхотни учители и приятели. Затова съм мотивирана да бъда един такъв учител и за бъдещите ми ученици. 

Какво очакваш от следващите две години като учител?

Много предизвикателства. Всеки ден ще се сблъсквам с нещо ново и непознато за мен, но съм готова да се уча. Надявам се това да са две години на промени както за мен, така и за учениците ми, а защо не и за разчупване на стигмата – българско образование. 

Искам да покажа на учениците си, че няма невъзможни неща, че всичко зависи от нас, че не трябва да се отказват. Искам да ги науча да се усмихват широко на света, да бъдат любопитни и знаещи. Надявам се един ден да ги видя като пораснали млади хора, които сами избират живота си и мислят разумно.  Искам да им предам позитивизма на „Заедно в час” и разбирането, че не е важно само колко знаеш, а как и дали можеш да прилагаш знанието на практика. Сигурна съм, че няма да е лесно, но съм вярвам, че оттук нататък промяната за мен започва. 

 От какво образование имат нужда учениците, за да бъдат успешни и щастливи?

Учениците имат нужда от равен достъп до качествено образование. Имат нужда от подкрепяща среда, в която да се чувстват равни, независимо от етнос, местоживеене и т.н. Децата трябва да се чувстват специални, защото те са такива. Учителят е пример, който виждат повече дори от родителите си.

Децата трябва да разбират нуждата от знание и това как да прилагат знанието. За да бъдат успешни трябва да повярват, че могат, а ние – учителите, трябва първо да им покажем, че вярваме в тях. В днешния дигитален свят те могат да получат информация отвсякъде, но трябва да умеят да я селектират и да вадят изводи от нея. Трябва да научим децата да се уважават, както и да уважават и разбират другите хора. Трябва всички като общност да осъзнаем, че сме равни и имаме равни права и задължения и така ще живеем в един по-добър свят.

Данаил Райков: Надявам се, че опитът и развитието, които получа, ще мога да предам и на учениците

Дани е магистър по Международни икономически отношения със специалност Управление на международни проекти. Любовта към книгите го води към работа в едно от големите български издателства. Обича да прекарва време с приятели, вкъщи с хубава книга или да спортува на открито.

Защо избра да кандидатстваш за програмата на „Заедно в час”? 

Няколко са причините. Въпреки че съм само на 26 години, осъзнах, че не изпитвам удовлетворение от работата в офис и потърсих промяната, която видях в лицето на “Заедно в час”. Чувствам учителската професия като призвание, колкото и да е подценяван един такъв мотив в днешно време. Може би защото произхождам от семейство на учители. Прадядо ми и прабаба ми са се запознали в годините си като такива, а майка ми продължава да преподава и до днес. Това, което ме привлече най-много е възможността да осъществя този свой стремеж, като същевременно допринеса дори и малко за положителната промяна, от която обществото ни се нуждае.

Какво очакваш от следващите две години като учител? 

На следващите две години гледам като на период, в който едновременно ще бъда учител и ученик. Предполагам, че ще бъдат изпълнени с трудности и предизвикателства, но човек се учи да плува в дълбоки води. Това, в което съм сигурен обаче от срещите ми с ученици от училища партньори на програмата е, че работата с тях за мен ще бъде преди всичко удоволствие. Надявам се, че опитът и развитието, които получа, ще мога да предам и на учениците, за да имат и те в бъдеще възможностите, от които аз сега се възползвам.

От какво образование имат нужда учениците, за да бъдат успешни и щастливи? 

Учениците имат нужда от образование, което чувстват не като задължение и принуда, което в крайна сметка да ги откаже, а като възможност за по-добро бъдеще. За да стигнат до това разбиране, те се нуждаят от мотивирани учители, които ги поставят в центъра на процеса. А този процес за учениците е нищо повече от приятелска среда, в която те се чувстват на място и усвояват знания не само по предмети, но и за живота с готовност, желание и усмивка.

Красимира Лазарова: Наша задача е да открием силните страни на учениците и да ги мотивираме да ги развиват

Краси е от Русе и е завършила съм Индустриална икономика в Свищов. Работила е като икономист и служител в различни организации. Обича предизвикателствата, харесва да се занимава с цветя, да експериментирам в кухнята, да пътува и да научава нови неща. 

Защо избра да кандидатстваш за програмата на „Заедно в час”?

На етап от живота съм, в който осъзнавам, че в резултат на натрупания ми опит съм придобила знания и умения, които мога да предам на хората около мен. Бях на представяне на проекта, хареса ми идеята за едно по-различно преподаване с нови методи на въздействие и мотивиране на учениците. Допадна ми това, че тук се събираме съмишленици и хора, които искат да са част от промяната и са готови да действат. 

Какво очакваш от следващите две години като учител?

През това време ще работя в посока на разкриване потенциала във всеки ученик, вдъхване на вяра в това, че може и има възможност за развитие и изява. Надявам се с помощта на новите технологии да направим часовете динамични и интересни за тях. Идеята ми е часовете да се провеждат с активното участие на учениците под формата на тренинги. За мен е важно да получа от тях обратна връзка за това как се чувстват, какво са разбрали, какво им е трудно за разбиране. Надявам се да ми се доверят и да ме приемат като техен съюзник, а не като човек от другата страна на барикадата.

От какво образование имат нужда учениците, за да бъдат успешни и щастливи?

Според мен учебния материал е необходимо да се поднася на достъпен и разбираем език, ученето да става като игра, да се работи по групи, да се постави пред класа обща цел за достигане. Например участие във фестивал на книгата и те да имат за цел да прочетат дотогава 500 страници. Според  мен учениците ще бъдат успешни и щастливи когато се занимават с това, което им харесва. Задача на нас, учителите, е да открием силните им страни и да ги мотивираме да ги развиват.