The Lessons I Have Learned after One Semester of Teaching
Важните уроци, които три учителки от програма “Нов път в преподаването” споделят след края на първия срок в училище
Един от основните митове, които витаят около учителската професия, е, че учителите са научили едни неща по време на своето образование, които след това предават на своите ученици. Истината е по-различна – учителите са ученици, които не спират да учат в нито един момент. Това важи, както за ситуация на глобална пандемия, така и за по-спокойни времена.
В “Заедно в час” един от основните принципи, който е заложен в обучението и подкрепата на учителите, е развиването на нагласа за учене и изследователски подход към преподаваното знание в учениците независимо от учебния предмет. А учителите могат да възпитават такава нагласа само когато те самите я притежават. Затова и “Нов път в преподаването” е програма за професионално и лидерско развитие и редовно питаме участниците в програмата какво научават по пътя си.
В тази статия споделяме отговорите на три учителки, които за първи път влизат в училище през септември 2020. Точно след края на първия срок те споделят своите големи уроци.
Станете част от новия випуск учители в програма „Нов път в преподаването“!
Усещането за смисъл ти дава сила в трудните моменти
Най-ценният урок, който Василена Динчева научава през първите месеци като учител, е, че усещането за смисъл е най-мощното средство за справяне с трудностите.
„[Научих се] да не се предавам, да не изпитвам самосъжаление и да продължавам напред“, казва Василена, която от септември 2020 г. е учител по математика в 27. СУ „Акад. Георги Караславов“ в София. „Имала съм моменти на преумора, в които съм усещала как тялото и мозъкът ми не издържат, но водена от целта си и от [разбирането], че съм поела отговорност, [съм съумявала] да се изправя.“
Василена харесва математиката от малка. Завършва НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ и записва специалност „Индустриален мениджмънт“ в Технически университет-София. След дипломирането си избира да поеме в различна посока. Близо десетилетие работи на кораб. Връща се в България с желанието да създаде семейство и да опита да стане учител.
Научава за „Заедно в час“, когато, вече майка на две деца, попада на интервю с Нели Кочева, ръководител на екипа по прием на нови участници, по една от националните телевизии. Впоследствие се информира в дълбочина за работата на фондацията. От хора, работили с учители на „Заедно в час“, разбира, че става дума за организация, която не бълва празни приказки, а подкрепя думите си с действия.
Подава документите си в последния момент и половин година по-късно прекрачва прага на класната стая като учител.
„Това, което успя да направи „Заедно в час“ [в] месеците на лятна подготовка, [ми позволи] да отворя вратата на училището, в което преподавам, и да се почувствам силна и готова“, казва Василена, която преминава през първата Лятна академия на „Заедно в час“, проведена изцяло онлайн. „Сравнявах моето ниво с [нивото на учители], които не са имали възможността да бъдат обучени в едно онлайн пространство, и аз имах доста плюсове [спрямо] тях. Това много ми хареса, защото можех да помагам на моите колеги, които нямаха този опит.“
Децата могат да действат изключително зряло
„Най-ценният урок ми е от децата“, казва Лили Петрова, учител в група за целодневна организация на учебния ден (ЦОУД) на ученици в 1. клас в 97. СУ „Братя Миладинови“ в София. „Бях отишла да им взема закуските и когато влязох [в класната стая], всички бяха [по местата си], тихи, с ръце на чина. Такава тишина никога не е имало! [Първоначално] се изплаших, но след като ми казаха, че са решили да ми направят изненада, ми се насълзиха очите. Това е най-добрият урок – когато децата ти дават тази обратна връзка, която ти даже въобще не си и очаквал, много естествена, неподправена.“
Лили, която през 2009 г. завършва специална педагогика на зрително затруднени в СУ „Св. Климент Охридски“ и пет години по-късно заминава за Италия, си дава сметка колко много отдаденост е нужна, за да научиш най-малките ученици да се придържат към определени норми на поведение и ценности. Според нея едно от големите предизвикателства в работата с деца е агресивното поведение – явление, до което се е докосвала лично. Затова е щастлива, че учениците ѝ продължават да я изненадват приятно, като показват готовност да прилагат наученото от нея на практика.
Приятно изненадана от зрелостта на много от своите ученици е и Петя Кечеджиева – учител по английски език в СУ „Димитър Благоев“ в Провадия (Област Варна).
„Разглеждах учениците като деца, но всъщност те са по-скоро едни малки възрастни. Моите ученици са доста по-зрели, отколкото аз съм била на техните години“, казва Петя, която се включва в програма „Нов път в преподаването“, след като близо 10 години работи в сферата на банковото дело.
Всяка дума е от значение
Като възпитател на първокласници Лили научава още един ключов урок: учителят трябва да умее да комуникира правилно, защото понякога една дума, изпусната не на място, може да предизвика проблеми.
Това се отнася и за разговорите между учител и родител, но е особено валидно за общуването между учител и ученик, защото, по думите на Лили, учениците са „като гъби, които копират твоите жестове и начин на поведение“.
„Колкото по-бързо осъзнаеш къде се намираш и как с действията си можеш да повлияеш положително [или] негативно, толкова по-добре. Когато ми казваха, че преподавател не е професия, а призвание, звучеше малко [клиширано], но когато си в обувките [на учител], виждаш, че е така“
Децата учат с желание, когато виждат полза от знанията си
Неотдавна Петя експериментира с игрови подход в преподаването на английски на ученици в 4. клас. Темата на урока е „Здравословно хранене“. За да привлече интереса на момичетата и момчетата в класа, Петя организира симулация, в рамките на която децата си представят, че са в магазин и трябва да си купят продукти за здравословно меню. Учениците откликват на подхода ѝ и така по-лесно научават нови думи и изрази, които могат да използват при пазаруване.
„Смятам, че е доста важно учениците да виждат практическото изражение на това, което учат, къде действително ще им потрябва – не само за малките, но и за големите“, обобщава Петя.
Скоро на четвъртокласниците им предстои урок за ориентиране в града. Петя се надява да има възможност да организира подобно практическо занимание, този път извън училището.
Онлайн обучението дава криле на някои ученици
Василена, Лили и Петя споделят едно и също мнение за дистанционното обучение: онлайн уроците имат своите плюсове и минуси, но със сигурност могат да протичат ефективно при условие, че всеки е наясно със своите отговорности, има достъп до онлайн класната стая и притежава основни умения за използване на новите технологии.
Например в онлайн среда някои ученици на Василена, които по-рано не проявяват интерес към математиката, постепенно отбелязват надпредък. По-напредналите ученици също повишават нивото си, отчасти благодарение на разнообразните ресурси, които тя им предоставя.
Там, където има общност, има и начин
Макар че в началото на първата си година като учители са леко несигурни, Василена, Лили и Петя се приспособяват успешно към специфичните изисквания на професията и днес се чувстват много по-уверени. Трите са убедени, че успешната им адаптация до голяма степен се дължи на подкрепата, която получават от колегите си в училище, както и от екипа на „Заедно в час“.
Петя и Лили са благодарни, че сред колегите им има по още един учител от същия випуск на програмата на „Заедно в час“. Освен помежду си те могат да обменят идеи и опит и с другите колеги в училище, както и с участници в програмата, които преподават в други точки на България.
Василена е първият учител на „Заедно в час“ в 27. СУ „Акад. Георги Караславов“. Това обаче вероятно ще се промени в края на лятото, защото директорът на учебното заведение иска да назначи участник от следващия випуск на програмата като учител по български език и литература.
