Все повече образователни изследвания отчитат понижени академични резултати на учениците след дистанционното обучение в цялата страна. Българските ученици трудно учат сами, губят мотивация и нямат нагласа за екипна работа и съвместно учене.
За да адресираме тези предизвикателства, тази година с програма „Учим заедно“ търсим училищни проекти, които целят повишаване на уменията за саморегулирано учене на учениците в прогимназиален етап и развиване на техните социално-емоционални компетентности.
Програмата се реализира от фондация „Заедно в час“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“ за втора поредна година.
„Учим заедно“ осигурява финансиране за реализирането на проектите в рамките на учебната 2023/2024 година и широкото им популяризиране сред образователната общност.
от учениците нямат нагласа за екипна работа и съвместно учене
от учениците споделят за понижени академични резултати
от учителите са притеснени, че учениците губят мотивация
от учениците не желаят да полагат усилия при учене
Източници: Изследване на UNICEF, 2021; Изследване на “Институт за изследвания в образованието”, 2021.
Всеки училищен проект трябва да отговаря на поне един от трите приоритета: „Регулиране на усилията“, „Съвместно учене“, „Търсене на помощ“. Едно училище може да кандидатства само с един проект, който обхваща един или повече приоритети.
Важен аспект от саморегулацията е способността на учениците да контролират своите усилия и да поддържат вниманието и ангажираността си, когато се сблъскват с разсейващи фактори и безинтересни задачи. Регулирането на усилията e съществен елемент от самоконтрола във фазата на изпълнението (на дадена задача) и отразява устойчивостта на учениците и тяхната устременост към постигане на учебните цели, независимо от обстоятелствата.
Почти една трета от учениците (28%) не желаят да полагат усилия при учене и са склонни да се откажат при първите трудности. За тези учениците е полезно да овладеят ефективни техники за планиране на времето и контрол на усилията при изпълнение на учебни задачи.
Връзка със социално-емоционалните умения
Саморегулацията (управлението на нашите импулси и чувства) има следните проявления:
Как изглежда липсата на умения за регулиране на усилията?
Петър е ученик от 7. клас. Той получава предизвикателна задача-проект за домашна работа, която може да повиши срочната му оценка и е свързана с търсене и обобщаване на информация, влагане на креативност и изобретателност. В началото Петър има голяма мотивация да изпълни задачата, но след няколко часа работа, след като усеща първата трудност, се прокрадва мисълта как тези усилия не си заслужават, как може да помоли учителя да го изпита допълнително, как тази оценка не е чак толкова важна за кандидатстването му. Малко след това Петър се отказва да работи върху поставената задача.
Продуктивното сътрудничество с връстници предоставя на учениците възможности за участие в дискусии, решаване на проблеми, прилагане на подходящи знания, ресурси и стратегии за вземане на решения, и в крайна сметка – за по-задълбочено учене. Съвместното учене със съученици (или ученето с помощта на връстници) оказва позитивно въздействие за развитието на метакогнитивните способности и уменията за саморегулация на подрастващите. Работата в сътрудничество позволява да се намали когнитивното натоварване. Наред с това учениците получават възможност да формулират и представят своите идеи пред другите, което подобрява осъзнаването на собствените им мисли и възможности.
Уменията за съвместно учене бележат най-ниския резултат (3,19) в изследването на Института за изследвания в образованието (2021). Това показва, че учениците по-скоро не разбират ролята на сътрудничеството помежду си при изпълнението на учебна задача и рядко учат заедно със свои връстници. При 46% от учениците се констатира липса на нагласа и готовност за екипна работа и съвместно учене.
Връзка със социално-емоционалните умения
Позитивна комуникация (сътрудничество посредством доброта и уважение към нас и другите) със следните проявления:
Как изглежда липсата на умения за съвместно учене?
Учителят поставя задача за работа в екип и на Юлия, ученичка от 6. клас, се пада да работи със свои съученици, с които не е работила до момента. Групата трябва да измисли решение на задачата, като всеки предложи идея. Юлия вярва, че предложената от нея идея е по-добра от тези на съучениците ѝ. Докато се опитва да я защити, започва да прекъсва останалите, като употребява агресивен език. Останалите ученици в групата са обидени от поведението ѝ и отказват да я изслушат и да разберат повече за нейната идея.
Търсенето на помощ заема особено място сред стратегиите за управление на ресурсите и средата за учене. До прилагането на стратегии за търсене на помощ често прибягват по-находчивите и проактивни ученици, които търсят разнообразни възможности да разберат изучавания учебен материал бързо и ефективно. Търсенето на помощ може да се прояви още при затруднения в изпълнението на дадена задача или при незадоволително представяне, което представлява заплаха за самооценката на ученика.
Затова ефективното търсене на помощ е свързано с осъзнаването на следните аспекти: каква помощ е нужна; кога е нужна тя; къде може да се потърси; кой е най-подходящият човек, от когото може да се поиска помощ, и кой е подходящият начин да се направи това.
В изследването на Института за изследвания в образованието средният резултат на учениците от 3,38 точки показва, че те имат по-скоро слаба нагласа да търсят помощ от съученици или учител/възрастен, да задават въпроси и да проучват допълнителна информация, когато са изправени пред трудности в процеса на учене.
Връзка със социално-емоционалните умения
Отговорното вземане на решения (правене на конструктивни и уважителни избори) се свързва със следните проявления:
Как изглеждат в реалния живот липсата на умения за търсене на помощ?
Борис е ученик в 7. клас и в един от часовете по математика не успява да разбере новото знание, преподавано от учителя. След като се прибира вкъщи и прочита урока, Борис не успява да го разбере и не може да реши домашната си работа. Той решава да не търси помощ от своите приятели в класа, за да не го помислят за глупав, както и от родителите си, за да не му се скарат, че не е внимавал в часа. На следващия ден в училището, въпреки че знае за обявените консултации по математика, Борис решава да не отиде, защото досега никога не ги е посещавал и не знае как ще бъде възприето от учителя.
Важен аспект от саморегулацията е способността на учениците да контролират своите усилия и да поддържат вниманието и ангажираността си, когато се сблъскват с разсейващи фактори и безинтересни задачи. Регулирането на усилията e съществен елемент от самоконтрола във фазата на изпълнението (на дадена задача) и отразява устойчивостта на учениците и тяхната устременост към постигане на учебните цели, независимо от обстоятелствата.
Почти една трета от учениците (28%) не желаят да полагат усилия при учене и са склонни да се откажат при първите трудности. За тези учениците е полезно да овладеят ефективни техники за планиране на времето и контрол на усилията при изпълнение на учебни задачи.
Връзка със социално-емоционалните умения
Саморегулацията (управлението на нашите импулси и чувства) има следните проявления:
Как изглежда липсата на умения за регулиране на усилията в реалния живот?
Петър получава задача като част от интервю за мечтана работа. Задачата изисква от него да приложи специфични знания, умения за търсене на информация и креативност. След няколко дни на отлагане Петър започва да работи по поставената задача. В началото има голяма мотивация, но след няколко часа, когато усеща първите трудности, се прокрадва мисълта как това е само интервюто за позицията и не е редно да прекарва толкова време в работа по тази задача. Малко след това той решава, че това вече не е приоритет за него, и се обажда, за да откаже интервюто.
Продуктивното сътрудничество с връстници предоставя на учениците възможности за участие в дискусии, решаване на проблеми, прилагане на подходящи знания, ресурси и стратегии за вземане на решения, и в крайна сметка – за по-задълбочено учене. Съвместното учене със съученици (или ученето с помощта на връстници) оказва позитивно въздействие за развитието на метакогнитивните способности и уменията за саморегулация на подрастващите. Работата в сътрудничество позволява да се намали когнитивното натоварване. Наред с това учениците получават възможност да формулират и представят своите идеи пред другите, което подобрява осъзнаването на собствените им мисли и възможности.
Уменията за съвместно учене бележат най-ниския резултат (3,19) в изследването на Института за изследвания в образованието (2021). Това показва, че учениците по-скоро не разбират ролята на сътрудничеството помежду си при изпълнението на учебна задача и рядко учат заедно със свои връстници. При 46% от учениците се констатира липса на нагласа и готовност за екипна работа и съвместно учене.
Връзка със социално-емоционалните умения
Позитивна комуникация (сътрудничество посредством доброта и уважение към нас и другите) със следните проявления:
Как изглежда липсата на умения за съвместно учене в реалния живот?
Мария работи в известна компания. Заедно с колеги по време на екипна среща обсъждат потенциална идея за нов проект. Мария вярва, че предложената от нея идея е по-добра от тези на колегите ѝ. Докато се опитва да я защити, започва да прекъсва останалите, като употребява агресивен език. Нейните колеги са обидени от поведението ѝ и отказват да я изслушат и да разберат повече за нейното предложение.
Търсенето на помощ заема особено място сред стратегиите за управление на ресурсите и средата за учене. До прилагането на стратегии за търсене на помощ често прибягват по-находчивите и проактивни ученици, които търсят разнообразни възможности да разберат изучавания учебен материал бързо и ефективно. Търсенето на помощ може да се прояви още при затруднения в изпълнението на дадена задача или при незадоволително представяне, което представлява заплаха за самооценката на ученика.
Затова ефективното търсене на помощ е свързано с осъзнаването на следните аспекти: каква помощ е нужна; кога е нужна тя; къде може да се потърси; кой е най-подходящият човек, от когото може да се поиска помощ, и кой е подходящият начин да се направи това.
В изследването на Института за изследвания в образованието средният резултат на учениците от 3,38 точки показва, че те имат по-скоро слаба нагласа да търсят помощ от съученици или учител/възрастен, да задават въпроси и да проучват допълнителна информация, когато са изправени пред трудности в процеса на учене.
Отговорното вземане на решения (правене на конструктивни и уважителни избори) се свързва със следните проявления:
Повече информация може да намерите в доклада „Инструменти за оценяване на уменията за саморегулирано учене (2022 г.)“ на Институт за изследвания в образованието.
Етап 1 – до 10.05.2023 г.: Попълване на кандидатура. Училището попълва кандидатура, където се включват описание на проекта, разписани дейности за адресирането на нуждите и примерен бюджет.
Етап 2 – 30.05.–02.06.2023 г.: Провеждане на кратки онлайн интервюта с одобрените кандидати от етап 1.
Етап 3 – 05.06.2023 г.: Обявяване на одобрените проектни предложения и участниците в програма „Учим заедно“ за тази година.
15 март - 20 април 2023
21 април - 15 май 2023
май - юни 2023
юни - юли 2023
септември 2023 - юни 2024
септември - декември 2024
Краен продукт на всички дейности и проекти в програма „Учим заедно“ тази година ще е създаването на Платформа за саморегулирано учене. Тя ще е достъпна за образователната общност в България и ще позволи на учители и училища от цялата страна да задълбочат работата си в посока подобряване уменията на учениците за саморегулирано учене.
Предвиждаме на платформата да има:
Платформата ще бъде изградена и поддържана от екипа на „Учим заедно“, за да се избегне допълнително натоварване на училищните екипи.
“Заедно в час” е създадена по инициатива и с финансовата подкрепа на Фондация “Америка за България”
“Заедно в час” е създадена по инициатива и с финансовата подкрепа на Фондация “Америка за България”
Подкрепете учениците от 5-7 клас да развият своите умения за учене и социално-емоционални компетентности.