Възстановително правосъдие и други стратегии за решаване на конфликти и предотвратяване на агресия в класната стая
Учители споделят своите любими стратегии и практики за предотвратяване на училищния тормоз в навечерието на международния ден за борба с училищния тормоз
С наближаването на международния ден за борба с училищния тормоз (известен още като Деня на розовата фланелка, който се отбелязва последната сряда на февруари) попитахме учители от общността на “Заедно в час” за техните стратегии как предотвратяват ескалирането на конфликти в училище и как говорят с учениците за теми като агресия, училищен тормоз и други негативни проявления на емоциите.
В този материал събираме 3 от техните практики. Надяваме се те да са ви полезни и ще се радваме да ни споделите какво правите вие и какви резултати постигате. Накрая споделяме и полезни ресурси, достъпни на български и английски език.
Възстановително правосъдие
Нека започнем с това какво е възстановително правосъдие (Restorative justice). Накратко това е процес, който цели справянето с агресия и проблемно поведение, като възстановява щетите за групата и индивида, развива емоционалната интелигентност, чувство за общност и справедливост.
Тук се набляга на изясняване какво се е случило, кой е засегнат и как може да се възстановят щетите (морални или материални). Избягват се обвинения и наказания. При продължително използване се наблюдава сериозен спад на проблемните случаи и след това процесът може да премине в превантивни мерки (ежеседмични дискусии на класа с други въпроси). В училищата, които използват възстановителното правосъдие се забелязва не само рекорден спад на случаите на агресия, но и повишаване на успеха на учениците с над 60%.
Какво представлява процесът?
Засегнатите страни се събират заедно, седнали в кръгче. Задължително има един медиатор, който може да бъде всеки учител, психолог или друго добронамерено лице, което умее да води групови дискусии. Модераторът води процеса, като обяснява накратко защо са се събрали всички, записва въпросите на видимо място и навигира дискусията – всеки се редува да отговаря на въпросите, с допълване, ако има повторения. Грижи севсеки да бъде изслушван (важно е хората да не се прекъсват), всеки трябва да спазва добрия тон и да бъде добронамерен в разговора. Модераторът напомня постоянно, че са се събрали да решат проблема, а не да търсят виновни и да има наказания.
В процеса на разговора всички отговарят на конкретни въпроси, като могат да си подават и определен предмет, когато е техен ред да говорят. Вариеант е и медиаторът да определя реда.
Въпросите:
– Какво се случи? – Разказват без да обвиняват. Споделят ситуацията от своя гледна точка.
– Как се чувстваше по това време? От какво имаше нужда? – Този въпрос може да се слее с втория при отговор. Ако учениците се затрудняват, модераторът може да предложи емоции и да даде примери
– Кои хора са засегнати от случилото се? – Препоръчително е първо нарушителите да споделят, като им се задават въпроси, да се подсещат за още хора. В зависимост от случая има директно и индиректно засегнати хора – ученици, учители, родители, училищно ръководство, цялото село и .т.н. Тук участниците трябва да осъзнаят по какъв начин влияят на хората с постъпките си.
– Какво ще направим, за да възстановим щетите? – взима се решение какво може да се направи, което да накара всички страни да се почувстват по-добре, да има справедливост. Тук няма наказания, а само доброволен труд от нарушителите. Понякога е трудно да се измисли, затова медиаторът може да предлага различни начини за ангажиране в училищния живот – доброволчески труд, ако е материално – да се възстанови. При всеки случай е индивидуално. Взетото решение трябва да се чувства справедливо от всички страни и да се постави срок за изпълнение.
В идеалния вариант в процеса на “възстановяване” участват и нарушителите и пострадалите.
Яница Господинова, възпитаник на програма “Нов път в преподаването”, учител в Стара Загора и сътрудник “Регионално развитие” на “Заедно в час”, използва активно метода в своята работа. Тя събира своя опит и примери как го използва в този наръчник, който вие също може да използвате за първо ръководство и вдъхновение.
Ето какво споделя още тя за метода на възстановително правосъдие в училище в ситуации на конфликти:
“Всеки човек е различен, различни са и случаите на проблеми в училище. Затова, когато човек е готов да се захване с този процес трябва да е с ясната нагласа, че ще се излезе с решение, независимо от ситуацията, да е зареден с търпение и добронамереност. Понякога процесът може да отнеме 15 минути (при дребни нарушения) друг път – 30 минути или повече, зависи колко са участниците и какво споделят. На всичко трябва да се обърне внимание. Понякога децата имат нужда да споделят много повече, отколкото очакваме и трябва внимателно да ги изслушаме. Ако се разплачат( при по-малките), трябва да сме готови да предложим утеха, прегръдка и да покажем състрадание, за да се отпуснат.”
Даниел Райков, който е учител в 75 ОУ “Тодор Каблешков” в София също използва метода. Ето какво споделя той:
“В случай на конфликт се опитвам да прилагам възстановително правосъдие, като самата ситуация се разбива на съставните ѝ части, след което се разглежда от нейния генезис. И двете засегнати страни споделят защо са постъпили по определен начин спрямо разглежданата част и как са се почувствали. Моята роля е да задавам въпроси и да обобщавам. Конфликтът е ескалацията на даден проблем, който има предистория или поредица от постъпки, довели до него. Когато се тръгне от началото на този проблем (обикновено някаква дреболия) и всеки отделен елемент се разгледа поотделно, засегнатите страни преодоляват ситуацията.”
Повече за възстановително правосъдие може да откриете тук и тук (на английски).
Човече от хартия за управление на конфликти
Тази стратегия ни е споделена от Микаела Цветкова, която преподава английски език в 172 ОбУ “Христо Ботев” в кв. Нови Искар. Според нея тази стратегия е подходяща както за учители по чужди езици, така и за други предмети. Тя позволява да се включи целия клас, така и само част от учениците, ако искате някои от децата да продължат с изпълнение на останалите задачи.
Ето и практиката накратко:
Учениците накъсват човече от лист хартия (самият процес на късането и оформянето на човечето действа разсейващо и успокояващо). На лявата ръчичка ученикът написва какво са направили другите, за да причинят конфликта, на дясната – какво е направил самият той. На лявото краче – какво могат да направят другите, за да предотвратят конфликта, на дясното – какво може да направи той. В средата, където е сърчицето, ученикът пише как ще се почувства, ако проблемът се реши, на мястото на мозъка – каква ще е ползата за академичното развитие, а на устата – някое положително послание, което иска да отправи към останалите страни в конфликта.
Тази практика отново дава възможност на учениците да осъзнаят повече своите действия, тези на останалите и да разбият конфликта на съставните му части, а след това да стигнат и до пълноценно решение.
Колело на избора
Колело на избора е друга любима стратегия на учителите в програмите на “Заедно в час”. Накратко учителят въвежда инструмент, който представя различни стратегии за действие при конфликтна ситуация. Той може да е под формата на табло, което е поставено в класната стая и е видимо за всички ученици във всеки момент. Подходяща идея е учителят да проведе и цял урок за това какво е конфликт, как да го разпознаваме и как да реагираме в такива моменти, за да запазим добрите си взамоотношения с приятели, съученици, учители, родители и други значими за нас хора.
Учителят или дорите самите ученици насочват към използване на колелото, когато някой се озове в конфликтна ситуация и трябва да избере подходяща стратегия за справяне.
Стратегиите могат да варират (спрямо възрастта и нуждите на учениците). Подходящо е да ги генерирате заедно с учениците, за да се чувстват още по-въвлечени в практиката.
Примерни стратегии:
– Дишам дълбоко и броя до 5;
– Излизам за малко, за да се успокоя.
– Използвам Аз – послание, за да споделя как се чувствам и защо
– Отивам в тихия кът
Стратегията може да се използва по чужди езици и с превод на съответния език. Това е и подходът на Стефи Костова, която преподава английски. Нейното колело на избора вижте в илюстрацията.
Решаването на конфликти като част от социално-емоционалното учене
Решаването на конфликти и преодоляването на агресивно поведение е свързано пряко с емоциите на учениците и техните реакции. Затова и един от най-добрите подходи по темата е да погледнете по-широко и да стъпите на принципите за социално-емоционално учене, които ще помогнат цялостно за преодоляване на конфликтни ситуации, но също и за това учениците да се чувстват по-щастливи, приети и спокойни в училищата среда. С идеята колко важно е социално-емоционалното учене в момента подготвяме серия от уроци, които ще бъдат безплатни и достъпни на сайта prepodavame.bg. В тях може да откриете много конкретни практики и идеи за решаване на трудни ситуации.
Уроците за първи клас вече са на сайта, а до края на месеца ще качим и останалите уроци за ученици в начална степен (до 4 клас).
Ето и линк към конкретен урок за решаване на конфликти за първи клас.
Полезни книги по темата на български:
Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация, Маршал Розенберг
Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят, Барбара Колоросо
Наръчник за справяне с чудовища, динозаври и други страшни неща, Теодора Пампулова
