Всеки 7-и студент учи за учител

Всяка година излизат 7000 души с учителска правоспособност.

Над 25 000 студенти са записани в специалности за учители. А в образователната система има общо 90 хил. учители.

На практика системата произвежда 4 пъти повече учители, отколкото има места.

Тенденцията през последните години показва, че интересът към учителската професия се увеличава. Ръстът на заплатите на учителите засили значително интереса към педагогическите специалности.

В същото време, държавата стимулира допълнително студентите в тези специалности. Намалени такси, увеличен прием, защитени специалности. Университетите получават държавно финансиране и разкриват нови специалности.

За 10 години броят на специалностите в направленията “Педагогика” и “Учител по…” са се увеличили от 265 до 389 (почти 50% ръст).

Преди 15 години в действителност имаше сериозен недостиг на учители, особено в малките населени места и училища. Държавата обаче действа бавно и мудно и мерките, които въведе, изкривиха пазара в другата посока.

Сега има пренасищане на кандидат учители. В градовете, където има големи университети, често има над 100 кандидата за една учителска позиция.

В учителските групи ежедневно има публикации, че някой не може да си намери работа. Кандидатства по всички обяви, никой не го вика дори на интервю. Проблемът е, че същото правят и всички останали.

Много от хората се чувстват подведени, защото са инвестирали 4 години, а реално за тях няма място.

Тази тенденция се виждаше още преди 5 години, когато последно правих същия анализ, а ако сега разгледаме данните, пазарът е още по-пренаситен. Последните 4 випуска са още по-големи и от всички студенти 14% учат за учител.

Проблемът се задълбочава от това, че разпределението по предмети не е равномерно. Почти няма студенти математици и ИТ , които искат да станат учители, а в същото време за начални учители и други специалности има много повече хора от реалната нужда.

Голямото количество обаче не решава проблема с качеството. Откриването на стотици специалности и разширяването на приема в тези специалности карат университетите да занижат критериите си за прием, за да запълнят местата. Университетите имат мотивация да приемат максимално много студенти по педагогика, за да вземат финансиране, а големият интерес кара много хора да се пробват.

Резултатът е, че няма цедка на входа и всеки, който е взел матурата с 3, може да отиде да се запише и да учи за учител без изпит. Често с ниска или дори без студентска такса.

Всичко това води до 2 неща:

На първо място държавата инвестира огромен финансов ресурс в подготовка на кадри, които образователната система не може да поеме. Частният и другите публични сектори нямат нужда от хиляди филолози, начални учители и историци. Тези средства и усилия на практика се пропиляват. Естествено за сметка на данъкоплатеца.

И вторият проблем, който всъщност е по-големият, е следният:

Голямото количество не води до качество. Човек ще си помисли, че с всички тези завършващи млади студенти училищата ще са пълни с млади учители. Да, ама не. Делът на учителите под 45 години е на практика непроменен за последните 10 години (33% през 2014 г. срещу 35% през 2024 г.).

Голяма част от тези 7000 души с придобита учителска правоспособност не влизат в училище, а тези, които влизат – не се задържат. Масовият и лесен вход в университетите не привлича топ студенти, а точно обратното. Недобре подготвени и с грешни нагласи – влизайки в училище, младите студенти разбират, че да си учител не е лесна работа и бързо отпадат от системата.

За да се промени ситуацията, е необходима цялостна реформа на висшите учебни заведения и стратегически поглед как се подготвят младите учители.

Промените вече са закъснели, а дори не се говори за тях. Ето какво трябва да се направи:

Затягане на входа в университетите.

Сериозна кампания, която да привлече най-добрите ученици в тези специалности.

Детайлен анализ и планиране по кои предмети и в кои региони са нуждите на образователната система от кадри.

Промяна на учебните програми в университетите с фокус върху развитието на ключови умения и нагласи.

Изместване на практиката на студентите в първи курс и значително увеличаване на броя часове, които прекарват в училище. В момента тази практика е в четвърти курс и е с минимален брой часове.