Защо резултатите от матури 2024 не са повод за радост

Българските външни оценявания не се изготвят спрямо правилата на науката и резултатите през годините не са сравними

“Исторически успех”, “рекордно високи резултати”, “чудото се случи” – така Министерството на образованието и науката (МОН) и повечето медии разтълкуваха резултатите от задължителната матура по български език и литература тази година. Дванадесетокласниците постигнаха 58,48 т. точки от общо 100, което според невзискателната българска скала за оценки се равнява на добър (4,32). Миналата година средният успех беше добър (3,93) – най-ниският от въвеждането на матурите през 2008 г. насам (според МОН). Повод за радост обаче няма по няколко причини.

1. Резултатите не са сравними

Всъщност нито знаем дали резултатите миналата година са били най-ниските, нито дали тази година са най-високите. Причината е, че външните оценявания в България – изпитите след 4-ти, 7-ми, 10-ти, и матурите след 12-ти клас, не се изготвят спрямо правилата на науката за правене на стандартизирани тестове. Редица образователни експерти от години алармират, че изпитните резултати не се валидират, тестовете не са надеждни и сравними, прагът за тройка е много нисък (30 т. от 100 възможни в момента). Тоест изпитите през 16-те години съществуване на матурите не са били с еднаква сложност, а определен брой точки не е съответствал на едни и същи знания и умения, поради което не знаем и каква е тенденцията в резултатите на учениците. 

2. Външните оценявания не показват реалната картина на българското образование

Основна задача на изпитите е да покажат ефективността на националните политики в образованието. Без независимо и професионално изготвено национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити обаче няма как да имаме обективна картина за състоянието на сектора. 

Освен проблемите с изготвянето на изпитите, съществуват и такива със съдържанието им. Задължителната матура е само една – по български език и литература. Тя не може да покрие всички знания, умения и нагласи, които съвременното и бъдещото общество и икономика изискват от завършващите училище. Не знаем например доколко зрелостниците са развили критическо мислене, инициативност, научна и финансова грамотност, упоритост при решаване на проблеми – все знания и умения, необходими за 21 век. Тоест българските външни оценявания не ни дават достатъчно информация дали училището подготвя младите хора за живота. 

3. Няма истински анализи и последици от матурите – освен за учениците

Ако се направи какво трябва, външното оценяване е добър инструмент за това да видим как се справят учениците и най-вече – как се справят учителите им, директорите им и хората, които взимат решения за политиките в сферата на образованието.

Всяка година обаче липсва истински анализ на резултатите и мерки спрямо него. Обществото получава от МОН статистика – средни резултати, брой двойки и шестици и класации. Няма информация с какво точно се справят учениците, с какво – не и най-вече – какви са причините за това и какво следва.

Така например има области в България, които “традиционно” се справят най-добре и такива, които са на опашката. Няма данни дали е поведено проучване както в областта, така и в конкретни училища, кои са факторите за високите или за ниските резултати. Няма и съответно мерки за разпространяване на добрите практики и целенасочена подкрепа на тези, които има нужда да подобрят представянето си. Също така външните оценявания и държавните зрелостни изпити не дават яснота за образователния път на всеки отделен ученик и за това каква стойност е добавило училището за неговото развитие. По този начин стотици училища, които не влизат в понятието “елитни”, а учениците повишават резултатите си, остават в сянката на класациите, а педагогическите специалисти в тях губят мотивация, макар резултатите да за плод единствено на техните усилия, а не на добавената стойност на частни уроци.

В други държави резултатите от външните оценявания се използват, за да се направи план за всяко едно училище как да подобри резултатите си. В България се използват само за да класират ученици. И след това да се направи топ 10 на училищата според резултатите на учениците им – обаче без да се има предвид, че тези резултати могат да се дължат и на частните уроци – и да се осъдят публично други училища. 

4. Голяма част от учениците изчезват между I и XII клас

Нещо, което МОН никога не коментира, е значително по-малкият брой ученици в 12 клас спрямо започналите първи клас от същия випуск. Тази година например близо 47 хиляди ученици са се явили за матурата по български. През 2012 г., когато този випуск е постъпвал в 1 клас, учениците са били 65 хиляди. От тях около 55 500 са се явили на изпит след 7-ми клас, а под 49 хиляди – на изпита по български език и литература след 10-ти клас. Изгубили сме през тези 12 години училищно образование 18 хиляди ученици и не знаем какво се е случило с тях. 

Не знаем също така колко ученици са били накарани да не се явят изобщо на изпита, за да не развалят успеха на училището си. Нито пък колко дванадесетокласници са ходили на частни уроци за подготовка и откога точно ходят.   

Всички тези причини са достатъчно притеснителни и имат нужда от спешна реакция от страна на Министерството на образованието и науката. В противен случай новините за “историческия връх” на матурите може и да служат за заблуда на обществото за няколко дни, но дългосрочно няма да успеят да прикрият катастрофалното състояние на българското образование и факта, че губим потенциала на поколение след поколение млади хора.  

* заглавното изображение е генерирано с DALL-E